 |
|
| АРТ |
стр.44, бр.3, година XI, 2004г. |
|
|
"ИПЕРИЯ 2004" - ЩРИХ В ОЛИМПИЙСКАТА ГОДИНА НА ГЪРЦИЯ |
|
|
| Здравка Михайлова
|
|
От 14 до 19 април най-източният цикладски остров Аморгос бе домакин на Втората среща на пресата и медиите "Иперия 2004. Най-популярното му старо име Мургу води етимологията си от растението, от което се добивало рядкото пурпурно вещество, продукт, с който островът се славел някога.
Сред участниците бяха журналисти и автори на туристически пътеписи от престижни печатни издания и телевизионни екипи от Гърция, САЩ, Швеция, Финландия, Полша, България, Китай и др. Паралелно с работата на конференцията целта на нейните организатори бе гостите да станат свидетели и съпреживеят местни обичаи, свързани с честването на Възкресение Христово и празниците на възраждащата се пролетна природа от народния календар. Затова те бяха избрали провеждането й през Светлата седмица - между пасхалната и Томина неделя. Във фоайето на хотел "Егиалис", където се проведе конференцията, бе открита и изложба на художничката от българо-гръцки произход Дженета Налбанти с морски пейзажи, вдъхновени от бездната, отваряща се от вулканичния релеф на остров Санторини към морския кратер, образувал се сред изригването му.
Акцентът на тазгодишната конференция бяха предстоящите олимпийски игри "Атина, 2004". Журналистът Сарандос Каргакос, автор на книга за историята на олимпийската идея, твърди, че те са довели до демократично изравняване, тъй като в някои от дисциплините като надбягвания с колесници и конни състезания са участвали и роби. Например известната статуя на медния колесничар в Делфи изобразява роб, участвал в игрите. Наградата получавал не самият той, а собственикът на колесницата или на коня. По правило в игрите участвали само мъже и само гърци. Изключение била Калипатира от Родос - дъщеря, съпруга, сестра и майка на победители в олимпийските игри. Калипатира следяла лично подготовката на сина си за игрите и когато часът настъпил, влязла на стадиона преоблечена като мъж. В мига на неговата победа въодушевлението й било толкова неудържимо, че прескочила оградата, за да излезе на терена като при това движение хитонът й се разкъсал и женската й природа била разкрита. Оттогава било взето решение участниците в игрите да се състезават голи, за да бъдат избегнати всякакви недоразумения. Според Каргакос неучастието на жени в олимпиадите съвсем не означавало признак на женомразство, тъй като отделно съществували специални игри, посветени на богиня Хера, предназначени само за жени. Публицистката Мария Каравия се спря на тайните и лъжите, обгръщащи участието на жените в олимпийските игри, като подчерта, че в ново време барон Пиер де Кубертен също се обявява против него. Първоначално наградата за победителя била ябълка, венец от целина или магданоз (Немейските игри), меден триножник. Някои източници сочат, че магданозът бил една от съставките на отварата от бучиниш, която Сократ изпил, за да бъде приведена в изпълнение смъртната му присъда. След VII в. пр. Хр. се наложил маслиненият венец, наречен котинос. Римските гладиатори използвали магданоза и като допинг. До подчиняването на Гърция като провинция на Римската империя само гърци имали право да взимат участие в игрите, след това и римляните се сдобили с него. При участието си в една от олимпиадите Нерон бил "безспорен победител", спечелвайки 1888 венци, обирайки първи, втори и трети награди във всички дисциплини.
Свещеното примирие било едно от ненарушимите правила по време на върховото спортно събитие. По време на персийските войни персите били много озадачени, когато виждали как вместо да се стягат за битка гърците напускали родните си места, за да се стекат в Олимпия. В историята са останали думите на Артексеркс към съветника му Мардоний: "Трябва да внимаваме с гърците, това са хора, които се състезават не за пари, а в името на добродетелта."
Аморгос е известен още от древността, но главно на европейските пътешественици от XVII и XVIII в., заради цикладските идоли, особено онези открити на намиращия се съвсем наблизо, днес нанаселен, цикладски остров Керос. Образци от тях могат да бъдат видeни в Музея на цикладското изкуство в Атина, а онези напуснали Гърция, препродавани от търговци на антики и иманяри или отнасяни от европейски дипломати преди освобождението на Гърция от османско робство, се намират в престижни световни музеи, водещи сред които са колекциите на Британския и на музея "Ашмолеан". Заради формата и размера им, преди още да започнат да осъзнават истинската им стойност, местните хора ги наричали "куклички". На Керос е намерено най-старото изображение на музикант - идол, изобразяващ мъж, свирещ на арфа. През последните години Аморгос преживява период на възраждаща се популярност - след заснемането по неговите крайбрежия през 1985 г. на номинирания осем пъти за наградата "Сезар" филм на френския режисьор Люк Бесон "Безкрайна синева" ("Big Blue") с Жан Рено кристалните му морски води с тюркоазени и изумрудени отблясъци, природната му красота и археологически находки започват отново да привличат широка гама от туристи - от поклонници на античната древност до увлечени от екотуризма "перипатетици", изследващи древните и нови пътеки, пресичащи острова. |
|
Вдишвайки с пълни гърди уханието на избуялите наоколо див риган, мащерка, лайка, планински чай и други билки, участниците в "Иперия 2004" имаха куража да извървят пътеката от централното планинско село Лангада до манастирчето "Свети Йоан Богослов" (Теологос) - метох на манастира Хозовиотиса, където специално за тях игуменът на манастира Спиридон отслужи литургия. Манастирчето празнува два пъти в годината - на 8 май, рождена дата на Йоан Богослов - написал на остров Патмос последната книга от Новия завет "Откровение на Йоана", и на 26 септември - деня на неговото възнесение в небесата, тъй като според църковното предание той не умира, а завършва земния си път по този начин. Затова и гробът му над село Селджук недалеч от Ефес на Малоазиатския бряг е кенотаф. Отец Спиридон благославя хлябовете, раздава на всички ни по червено великденско яйце и казва "Христос Возкресе". След това в манастирското дворче хапваме прясно козе сирене и пататато, типичното за Аморгос празнично ястие, приготвено от козе месо с картофи.
Във филма "Безкрайна синева" единият от двамата герои - сицилианският гмуркач Енцо Молинари - казва на приятеля си: "Бог се намира на дъното на морето. Гмуркам се, за да го открия." На Аморгос обаче може да се каже, че бог е навсякъде. В поемата "Достойно ест" на гръцкия поет-нобелист Одисеас Елитис, също черпил вдъхновение от острова, отеква прославата на светостта на егейския пейзаж “Достойно ест Аморгос”. Близък приятел на двамата гръцки поети-нобелисти Г. Сеферис и О. Елитис, поетът Никос Гацос е необичайно явление в гръцката литература. Автор на една-единствена поетична книга със заглавие "Аморгос" (1943), той заема важно място в историята на гръцкия модернизъм и на т. нар. поколение от 30-те години, имащо голям дял за обновяването на гръцкия поетичен изказ през XX в. "Аморгос" на Н. Гацос, отпечатана по време на немската окупация, представлява дълга поема, в която по очарователен и впечатляващ начин са съчетани сюрреалистични елементи и образи от гръцките народни песни. Огромната популярност на тези стихове също така се дължи на музиката, написана към тях от композитора Манос Хадзидакис.
Манастирът "Панагия Хозовиотиса" - емблемата на Аморгос - прилича на чудо, видимо с невъоръжено око. Днес в "Богородица Хозовиотиса" има двама монаси, но във времената на неговия разцвет манастирът е подслонявал до сто монаси. Народното предание разказва, че бил основан от монаси, напуснали манастир в Хозова в днешна Палестина, в района на Уади Килт в Юдея, за който и писмените източници потвърждават съществуването на значими православни манастири през първите християнски векове. След като манастирът им бил опустошен от нашественици, монасите прекосили морето и приближавайки към бреговете на Аморгос, които им напомнили родните места, решили да спрат и основат там новия манастир. Иконата на Хозовиотиса доплавала сама по вълните и след като била намерена на брега, започнал градежът на нейния храм. Всяка сутрин обаче го намирали разграден, докато накрая забелязали, че мистрията и отвесът на майстора били окачени на високата 300 метра отвесна скала, издигаща се над морето. Така разбрали, че волята на Богородица била да издигнат манастира й именно на това място над отвесната урва, от което дъхът секва. Манастирската сграда, забележима само откъм морето, е вклинена върху скалата и изглежда сякаш виси над морето, вкопчена в нея. Ширината й не надхвърля пет метра, а височината й е разпределена на пететажни нива, между които се извива тесен ходник с варосани стълби. Византийският император Алексий Комнин предоставя на манастира ставропигиални права през 1088 г. и оттогава до днес наред с манастира "Свети Йоан Богослов" на остров Патмос той е една от двете най-значими православни светини на духа в Егейско море.
В главното селище на острова Хора просветителският дух на манастира е жив и до днес. Първата гръцка гимназия след освобождението на страната от турско робство е построена именно тук през 1829 г. с дарение на обителта на Хозовиотиса. Безспорно едно от най-вълнуващите преживявания е посещаването на древния акропол на Миноа. В Хора се натъкваме и на народен празник - приготвяне на пастели. Пастели, представляващ сусамена пръчка, е бонбониерата на гръцките острови, сладкишът, който се поднася на сватби и при всички празнични поводи. Пастели се приготвят от разбъркани заедно мед, сусамено семе, малко брашно, кимион, които се варят, докато придобият розовозапечен цвят. След това сместа се разстила и разточва с точилка, за да изтънее и стане плоска. Нарязва се на ромбоидни парченца, всяко от които се поставя върху лимонов лист, за да поеме аромата му.
Единодушно бе мнението на участниците в конференцията, че туризмът представлява единствена алтернатива за развитие на 24-те цикладски острова и целта трябва да бъде разнообразяването на неговите форми с културен, еко-, балнео-, гастрономически, гмуркачески, религиозен, тази година олимпийски. Днес жителите на Аморгос не надхвърлят 1700 при положение, че е имало исторически периоди, когато са достигали 10 000. Островът е място за поклонение, но е несравним и по своята непокварена природна красота.
|
|
| горе |
|
|
|
|
