|
|
СВЯТ |
стр.36, бр.3, година XI, 2004г. |
|
|
АВСТРАЛИЯ - СИДНИ ПЪРВАТА ОЛИМПИАДА ПРЕЗ НОВОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ |
|
|
Василена Матакиева
|
|
Казват,че който е посрещнал пролетта два пъти за една година, е истински щастливец. Не знам дали заради това споменът ми за Австралия е толкова красив и все още изключително цветен, дали заради това впечатленията от усмивките на хората, от невероятната чистота и ред все още се появяват често пред очите ми, дори без да съм ги повикала. Мисля си, че който е посетил Зеления континент, макар и без екстрата да посрещне пролетта в Южното полукълбо, е истински щастливец.
Причината да бъда в Австралия през септември 2000 г. бе първото голямо международно състезание на новия век - oлимпийските игри в Сидни. Най-грандиозната олимпиада в историята с представители на 200 спортни нации. Близо 11 хиляди атлети, рекорден брой за летни игри, участваха в XXVII спортен форум, 47 хиляди доброволци се грижеха старателно всеки един от гостите на пристанищния град да стигне там за-където е тръгнал, малко повече от 16 хиляди журналисти бяха ангажирани да предават за милиони зрители и читатели събитията.
Сидни и Австралия се готвиха за спортния старт на милениума 7 години и го направиха така, че почетният президент на МОК - Хуан Антонио Самаранч да възкликне: "Блестящо - най-добрите игри досега." Сидни празнуваше непрекъснато - 24 часа в денонощието, 16 дни в деветия месец на 2000 г. и светът бе поканен да участва.
Когато към невероятното усещане да бъдеш, макар и една съвсем малка частица от олимпийските игри, добавиш и уникалността на австралийския град, емоцията става толкова силна, че единственият начин да поемеш възможно най-много е да се отдадеш на тези чувства. Макар и без шанса да бъда турист и да разполагам със свободно време, успях да се докосна до историята на страната на слънцето и откритите пространства, до душевния мир на единствената държава, заемаща цял континент. Преди 40 хиляди години племена от аборигени, заселили Австралия, всяко от тях говорело свои език и имало свои традиции. Първи на картата на света нарисували континента холандските изследователи през XVII в., а в края на XVIII в. английският мореплавател Джеймс Кук обявил тази земя за британска колония. Днес шестата по големина в света държава е приютила много националности и е изградила завидно висок житейски стандарт. Аборигените още съществуват, макар и по-голям процент от тях да се е пренесъл в големите градове. Те получиха своите аплодисменти, когато Кати Фриймън запали олимпийския огън на 80-хилядния стадион и бяха изкарани на бис при титлата на аборигенката на 400 метра в леката атлетика. Австралия избухна и при поредния световен рекорд на детето-чудо в плуването Йън Торп на 400 метра свободен стил. Независимо че това остана единственият индивидуален медал на Торпедото, гордите домакини произведоха светкавично огромни билбордове с лика на 17-годишния тогава Йън. Той се превърна в символ на Сидни-2000, усмихнатото му, почти детско лице надничаше от сградите и посрещаше и изпращаше всички минувачи.
Не може да отидеш до Сидни и да не видиш гордостта на града, "Opera house" и "Harbour bridge"
Разхождайки се из космополитния град, няма да срещнете типичните за континента кенгуру и коала, но бихте могли да хванете първото "фери" от пристанището и да отидете до островчето на "Taronga zoo". Страховитите и красиви морски обитатели пък можете да видите директно в океана, слизайки в пристанищния аквариум. Ние, журналистите, се чувствахме абсолютни галеници на съдбата в Сидни. Освен че бяха осигурили всички задължителни условия за безпроблемната ни работа, организаторите се бяха постарали и да ни настанят така, че дори и да не успеем да вместим в програмата си туристически разходки, поне да видим на живо символите на страната. В 20-хилядното градче на медиите имаше минизоопарк, където свободно се разхождаха кенгурута и дремеха коали. Вечерите в специално построеното съоръжение също бяха докосване до местната култура. Веднага след края на игрите селището бе демонтирано и къщичките продадени, но всеки отнесе със себе си спомените за неповторимата атмосфера на тази страна.
Най-силно впечатление в Сидни обаче ми направиха хората. Усмихнати, щастливи, хванати за ръка, те оставяха чувството, че не бързат заникъде и всичко им е наред. Всички живеят в едноетажни къщички, не се ограждат и не заключват вратите си. Когато имат време, просто взимат многобройната си челяд и потеглят. В градинките и зелените площи няма табели: "Не гази тревата" или "Изхвърляй отпадъците в определените за това места", но навсякъде е чисто и подредено. Мисля си колко ли време след игрите домакините са чистили фасовете на източните европейци? В Сидни никой не пуши и никой не допуска, че след като е забранено, някой би си позволил да го направи. В това отношение им показахме, че нормите се създават, за да се нарушават.
Знаете ли, че в Австралия Северна и Южна Корея се състезаваха под един флаг за първи път в олимпийската история?
Знаете ли, че четирима атлети от Източен Тимур участваха под олимпийското знаме като индивидуални състезатели?
За първи път право да излъчат олимпийски шампиони получиха жените във вдигането на тежести, таекуондото и триатлона? Знаете ли, че пак за първи път в Сидни бе проведен допинг контрол срещу адски модерния тогава и почти неуловим кръвен допинг ЕПО и че Шри Ланка и Виетнам за първи път извоюваха медали?
Със сигурност обаче знаете, че малка България отново се завърна със олимпийски шампиони. Титлите на Мария Гроздева, Таньо Киряков, Тереза Маринова, Гълъбин Боевски и Армен Назарян, както и сребърните медали на Румяна Нейкова, Георги Марков, Алан Цагаев, Серафим Бързаков и Петър Мерков и далеч не по-малко престижните две бронзови отличия на Йордан Йовчев класираха страната ни 16-та в генералното подреждане по нации, сред присъстващите 200 държави. Американците спечелиха тази битка, в тройката бяха още Русия и Китай.
След това, което направиха австралийците, задачата на всеки следващ град - домакин на oлимпийски игри, става много трудна. Едно е ясно, че както и да се опитват родителите на древните игри - гърците, да организират и сътворят XXVIII oлимпиада, няма да успеят да стигнат Сидни. |
|
горе |
|
|
|
|