 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.48, бр.1, година XX, 2013г. |
|
|
Великденските традиции на арменците |
|
|
| Сирануш Таниелян |
|
ВЕЛИКДЕН (Задиг, Харутюн Кристоси) е най-големият пролетен християнски празник. В арменския църковен календар се чества след пролетното равноденствие (21 март), в неделя, непосредствено след първото пълнолуние. Неделният ден - Възкресение, всъщност е заключителният и най-тържественият етап от цяла поредица празници, свързани с универсалната митологема на прехода живот-смърт-живот.
Една седмица преди Великден, на предпоследната неделя от великите пости, се празнува Цветница (Дзахгазарт). Както целият християнски свят, на този ден и арменците отбелязват влизането на Иисус Христос в Ерусалим и тържественото му посрещане от народа с клонки и цветя. В арменските миниатюри се вижда, че през Средновековието в арменските храмове е била представена сцената на посрещането в Ерусалим.
По традиция на Цветница се посещава сутрешната църковна служба. Носят се върбови клонки и цветя, които се оставят пред олтара. След службата всички вземат от осветената в църквата върба, за която се вярва, че има силата да предпазва от злини и да дава здраве. Така например, когато се зададе буря, трябва да се излезе навън и да се запали листенце от върбовата клонка, за да отмине бурята. Завити на венчета, върбовите клонки се пазят от стопанката на дома до следващата година, когато се изгарят или се хвърлят в течаща вода. В арменската култура съществуват разнообразни обреди, свързани с Цветница, с върбови клонки. В някои райони те се украсяват богато с цветни ленти, свещи, нанизи от сухо грозде и други плодове. С върбови клонки окичват олтара и ризницата на църквата, след което със силен шум и тропот в храма гонят злите сили, за да не навредят на раззеленяващата се природа. В селата жените забождат в земята донесените от църквата клонки от върба, за да пуснат корени, и окичват с тях буталото, с което се избива маслото от млякото. В някои региони върбови клонки се слагат и върху надгробните паметници на роднините.
Народът възприема Дзахгазарт (от арменски - украса с цветя) най-вече като празник, свързан с началото на пролетта. Празнува се като имен ден от много жени, които носят имена на цветя.
В християнския календар след Цветница започва Страстната седмица (Авак шапат), дните от която се означават като "велики" (авак). През цялата седмица в църквата се извършват тържествени служби, свързани с евангелските разкази за последните дни от земния живот на Спасителя. Най-значими и запомнящи се са християнските ритуали по време на вечерните литургии: на Велики четвъртък - Водънлъва и Лаци кишер; на Велики петък, Разпети петък - Тахум, вечерната литургия на Велика събота, на която се обявява Възкресението, и тържествената утринна неделна служба на Великден.
Велики четвъртък (Авак шапат) започва с утринна молитва. След обяд в арменските църкви се извършва ритуално миене на краката (Водънлъва). Традицията, която датира от ранното християнство, възпроизвежда мотива за Христос, който мие краката на дванадесетте апостоли преди Тайната вечеря. Това е знак и пример за истинското величие, което се крие в смирението. Преди повече от половин век действащите арменски църкви в България са имали необходимите условия да извършват обредното миене Водънлъва според изискванията на канона: духовникът с най-висок сан (архиепископ, свещеник) миел и помазвал краката на дванадесет мъже от църквата (дякони, певци, четци). Сега ритуалът се изпълнява по-скоро символично, с участието на малки момченца, на които местният свещеник мие и помазва крачетата с осветеното масло.
Следва вечерната служба, която съдържа Тайната вечеря, предателството на Юда, арестуването и отвеждането на Христос. Четат се дванадесетте евангелия и една по една се гасят свещите, символизиращи отделните апостоли. Съществува вярване, че на вечерната служба може да се сбъдне всяко предварително намислено желание. За тази цел всяка жена си донася от вкъщи по един бял памучен конец. Докато се четат евангелията, жените стоят прави, повтарят си наум намисленото желание и правят възелче на конеца, след което сядат. Така на конеца се връзват дванайсет възелчета, с надеждата желанието да се сбъдне.
Вечерта се нарича още Вечер на плача (Лаци кишер) заради най-вълнуващия момент на петъчната служба: църковният ритуал възпроизвежда арестуването и отвеждането на Иисус Христос от римските войници и раздялата му с Божията майка: светлините в храма са угасени, свещите също не горят, зад спуснатите завеси на олтара прозвучава пропитата с много тъга мелодия на прощалната песен "Къде си, майко?!" (Ур ес, майриг?!)
На Велики петък, Разпети петък (Авак урпат, Тахум) църковната служба е посветена на страданието и кръстната смърт на Христос. По този повод в арменските църкви се пазят специално изработени от дърво макети на катафалка или саркофаг - Тахум (от арменски - погребение). В Тахума е положена малка фигура, представляваща тялото на Иисус Христос, свален от кръста. При влизането си в храма всеки оставя цветя на Тахума, каквато е традицията при погребение. По време на службата богомолците излизат извън храма и шествието начело със свещеника и отрупаната с цветя "погребална катафалка", носена от няколко мъже, обикаля три пъти църквата. След това всички присъстващи се провират под Христовото погребение, а свещеникът ги благославя с кръста. Вярва се, че тази обредна практика носи здраве, както и че ако човек си намисли някакво желание, докато минава под Тахума, то ще се сбъдне. След края на службата всеки си взема от оставените цветя. Вкъщи цветето обикновено се слага под постелката на леглото. Украсеният с цветя Тахум се оставя в църквата до четиридесетия ден след Великден (Хампарцум - Спасовден).
В много арменски църкви сцената на погребението на Иисус Христос и до днес се представя в старинната си форма. Свещенослужителите внасят завит в кърпа кръст и с него обикалят три пъти вътре в църквата, а после го оставят в сдредата на храма върху специално украсен с елхови клонки плот. Той символизира гроба на Иисус, а кръстът е самият Иисус Христос.
На Разпети петък се вечеря с чорба от леща, подправена с много оцет. Когато разпънатият на кръста Христос поискал да пие вода, вместо нея са му дали оцет.
През Страстната седмица в домакинствата тече усилена подготовка за достойното посрещане на най-светлия християнски празник. В понеделник, вторник и сряда се почиства къщата, в четвъртък до обяд се боядисват великденските яйца, в петък се месят козунаците, а в събота се пекат. Първото боядисано великденско яйце трябва да е червено и без шарки. То се носи в църквата на тържествената съботна вечерна литургия, когато се обявява Възкресението. Яйцето се пази до следващия Великден.
В арменските села се извършват различни обредни действия, свързани с вярвания и представи, наследени от езическата древност. На Велика сряда домакините се заемат с основно почистване на къщата. В някои части на Армения на този ден по стара традиция жените извършват ритуала гонене на мишките, хлебарките и молците от дома. На Велики петък ковачите изработват от желязо различни дребни амулети за децата: огниво за момченцата, за да ги пазят от мълнии и гръмотевици, пръстенчета за момиченцата - против уроки и зли сили.
В Западна Армения през седмицата преди Великден били спазвани редица забрани: в определен ден жените не перяли, за да не отнася буря прането; в петък в чест на змиите и за предпазване от тях готвели специално ястие от кисело зеле - "змийско кисело". В тези дни пастирите бодели с пръчки земята, за да избодат очите на Юда, и др.
Възкресение се посреща вечерта на Велика събота срещу неделя. Привечер в църквата започва празничната литургия, на която се възвестява Христовото Възкресение и всички присъстващи се поздравяват с радостната вест.
Вечерта срещу Великден, както и срещу Коледа, носи традиционното название Хътум (Бъдни вечер). Настъпил е краят на великите пости и се отговява. По традиция на трапезата се слагат великденски яйца и риба. В някои села това се прави извън дома и в ранни зори, като всеки изяжда своето яйце, обърнат на изток към изгряващото слънце.
Сутринта на Великден домакинята маха последното перо от специално направената обредна фигурка - Мормороз (Худулиг), която служи за отброяване на седемте седмици на великите пости. Морморозът се прави в началото на постите, като се взема една по-голяма глава лук, на която се набождат седем птичи пера (редно е те да бъдат бели или да са от пуйката, която се пече за Заговезни). Всяка неделя стопанката изважда и изхвърля по едно перо от лука. Последните две пера, които съответстват на Цветница и на Великден, обикновено се оцветяват съответно със зелен и червен цвят (или се вързват с конци в тези цветове).
В Армения е познат архаичният вариант на този обичай, при който се прави фигурка (чучело), изобразяваща древното божество Аклатиз. Чучелото представлява старец с дълги мустаци, брада и един крак, на който е нанизана главата лук със седемте пера. Аклатиз се окачва над огнището и с него се плашат децата, за да не нарушават постите. На Великден след като извади и последното перо, стопанката разделя главата лук на части и оставя няколко люспи при зърното в хамбара с пожелание за богата реколта, а останалия лук слага в обредните ястия за Великден. Според народното поверие на Великден Аклатиз се превръща в птица и отлита, за да се завърне отново на следващата година. Чучелото се дава на деца, които го разкъсват, нарязват и изхвърлят в реката.
На Възкресение в църквата се отслужва празничната Великденска литургия. Семействата, празнично пременени, се отправят към храма, за да присъстват на тържествената служба и обикновено носят със себе си боядисано червено яйце. През последните две-три десетилетия в арменските църкви в България има традиция в края на службата на всички присъстващи да се раздават козунаци и боядисани червени яйца.
За Великден арменката приготвя празничен обяд, който по традиция се състои от великденски козунак и боядисани яйца. Слага се и специално приготвеното ястие с агнешко месо, а за десерт се поднася баклава или кадаиф.
В близкото минало, когато арменците в България са живели по-компактно, на Великден в арменската махала е царяло особено празнично оживление. Роднини, приятели и познати си гостували взаимно и се поздравявали с Христовото Възкресение, дарявали си козунаци и боядисани яйца, а децата се състезавали за най-здравото яйце. Вратите на къщите, в които живели именници (Харутюн, Артин), били широко отворени за многобройните гости, които идвали, за да им честитят двойния празник.
Тук, в България, повечето арменци празнуват Великден по два пъти - веднъж се празнува арменският Великден и след това българският. Датите на Христовото Възкресение, определяни от двете църкви, обикновено се разминават. Арменската църква се ръководи от Григорианския календар, а Българската - по Юлианския календар. Двойният празник е един добър повод за затвърждаването на българо-арменската дружба.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
