 |
|
| АРТ |
стр.42, бр.1, година XX, 2013г. |
|
|
"Prix d’Exellence" за арменския живописец Йерванд Кочар
Шедьовър на световно-известния художник грабна голямата награда на
"ArtMonaco-Expo 12". |
|
|
| Лала Кочар |
|
Картина на арменския художник Йерванд Кочар бе отличена с голямата награда "Най-добро произведение" на високоавторитетния международен форум "ArtMonaco-Expo 12". Отличието се присъжда на творби със значим новаторски принос в изобразителното изкуство. Във форума, който се провежда под егидата на княжеското семейство на Монако, участваха 99 галерии с близо 4500 платна, картини на Пикасо, Ботеро, Модилиани и други световноизвестни майстори. В предходни години с тази чест са удостоявани платна на Пабло Пикасо, Рене Магрит, Макс Ернст. След 75 години мълчание международната културна общественост отново отдаде почит на арменския майстор-живописец.
Йерванд Кочар (1899-1979) е световноизвестен художник, роден в Тифлис (Тбилиси) - един от културните центрове на Руската империя. Той е виден представител на Парижката школа на европeйския авангардизъм и основоположник на пространствената живопис. Кочар е един от вдъхновителите на "Манифест на дименсионизма" (Dimensionist Manifesto). До репатрирането си в Съветска Армения през 1936 г. живее и твори в Париж.
В Париж Кочар създава нова пластично-живописна изразна форма - пространствена живопис, която включва и времето като четвърто измерение. Видният критик на френското авангардно изкуство Валдемар Жорж определя Кочар като "един от онези пионери на съвременното изкуство, които за няколко години промениха представите за модерна живопис и преобърнаха света с главата надолу". Според Жорж пространствената живопис на Кочар е "едно от най-висшите завоевания на модерното изкуство, толкова значимо, колкото и творбите на Пикасо, Брак, Певзнер, Робер Делоне, Арп, Калдер, Липшиц и Бранкузи".
Кочар напуска Париж, когато е на прага на всеобщото признание и славата. Родината, меко казано, не го приема с отворени обятия. Следват творческа изолация и затвор. Достатъчно е да се отбележи, че първата индивидуална изложба на Кочар е открита едва през 1965 г. - 30 години след завръщането му в отечеството. Името на Кочар, което в Европа се нарежда сред имената на най-бележитите творци от Парижката школа, постепенно излиза от световния информационен поток и е обречено на забвение.
През 1955 г. сред Соня Делоне и други френски интелектуалци в Париж се поражда инициативата да поканят Кочар в Париж и да организират изложба от старите и новите му творби. Била е организирана петиция, която останала без отговор. "Ние, група от художници, скулптори, архитекти, писатели - приятели и почитатели на художника и скулптора Йерванд Кочар, се обединихме, за да отдадем достойна оценка на неговото изкуство. През 1923-1936 г. този много талантлив художник имаше активно участие в създаването на Парижката школа. Организираните изложби в Париж и на други места му донесоха голямо признание, полагайки основите на съвременното френско изкуство, известно с неопровержимото си въздействие в света. Кочар, който несъмнено беше най-високо оцененият от съвременниците си художник, е славата на Вашата страна".
"Минаха години, преди интелектуалците, предприели петицията, да се убедят, че на Йерванд Кочар няма да му бъде разрешено да замине за Париж. Но неволната изолация на художника и неговото изкуство от сцената на световната живопис не успява да попречи на неколцината живи свидетели на създаването на авангардните му творби, които помнят и високо ценят ролята на Кочар в създаването на Парижката школа, поне частично да постигнат целта си. Дошло е време да отдадем на Кочар-създателя полагащите му се по право почести - споделя Лала Мартиросян-Кочар, директор на Музея на Йерванд Кочар.
През 1966 г. - 11 години след инициирането на петицията, в галерия "Персие", в отсъствие на автора и без творбите от следпарижкия му период, се откри изложба на Кочар. По този повод беше издадена книгата на Валдемар Жорж "Кочар и пространствената живопис", която завършва така: "...Пространствената живопис на Кочар разрушава рамките на скулптурата и живописта. Тя реформира зрителните закони, открива трето измерение пред художниците и скулпторите.
Произведенията на изкуството често са белязани от съдбата на своите създатели. Днес множество творби на Кочар са пръснати по целия свят, голяма част от тях - незнайно къде. Казват, че манускриптите не горят. Тази максима може би е в сила и за значимите стойности в изобразителното изкуство, защото през последните години на европейските търгове се появяват творби от парижкия период на Кочар.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
