 |
|
| ВИТРИНА |
стр.40, бр.2, година XVIII, 2011г. |
|
|
Джамията "Имам" в Есфахан |
|
|
| Мария Ангелова |
|
ДЖАМИЯТА "ИМАМ" В ЕСФАХАН Е КУЛМИНАЦИЯТА НА СТОТИЦИ ГОДИНИ СТРОИТЕЛСТВО НА РЕЛИГИОЗНИ СГРАДИ В ИРАН И Е ЕДНА ОТ НАЙ-ИЗЯЩНИТЕ В ЦЕЛИЯ СВЯТ.
Строителството й започва през 1612 г. и въпреки нетърпеливостта на шах Аббас продължава цели 18 години. Височината й е 30 м, страничните минарета са 40 м високи, а основните минарета - 54 м. Външната порта с куполообразната си арка е почти отделна сграда и изглежда по-скоро като част от площада, а не от джамията. Страничните панели, които са от двете страни на портата, наподобяват молитвено килимче, за да напомнят на влизащите за основната цел на джамията.
На основната порта на джамията има надпис в мозайката от 1616 г. от прочутия художник-калиграф Али Реза Аббаси. Под него има друг надпис, който разкрива името на архитекта на джамията - Али Акбар Есфахани, както и на строителния инспектор - Мухиб Али Бейгалах. Още няколко надписа има на портатата и в преддверието на джамията.
Особеното при джамията "Имам" е свързано с главната порта, която сочи на север (заради разположението на площада, на който се намира), докато оста на самата джамия трябва да гледа към Мека (в случая североизток-югоизток). Това поражда нуждата от малко странно пригаждане, за да се избегне усещането за асиметрия.
През главната порта се влиза в преддверие с осмоъгълна форма. В източната част на джамията се огледайте за няколко черни павета на пода под купола. Ако тропнете с крак върху тях, ще чуете отчетливо седем пъти ехо. Опитайте непременно, всеки посетител го прави.
От купола се извиват гирлянди от изтънчени арабески в тъмносиньо и златистожълто. По формата си той прилича на луковица и е изключително изчистен в дизайна си.
Смята се, че и планът, и структурата на джамията "Имам" са пример за изчистеността на исляма. Навсякъде е улеснено свободното движение. Общото подово пространство никъде не е "прекъснато" с парапети, стълби или паравани. Стените се сливат с декорациите, наподобяващи градина, или се отварят към естествени градини. Украсата е изцяло традиционна с иранския цветен лайтмотив - призив за плодородие и изобилие. Флоралните мотиви подчертават поетичната персийска страст към цветята. Почти цялата външна част на джамията е покрита с емайлирани плочки.
Шах Аббас е искал тази сграда да има представителни функции и затова изгражда две медресета (ислямски училища) до 1629 г. - годината на неговата смърт и на завършването на купола. Разположени източно и западно от джамията, дългите сгради отзад са изключително подходящи за усамотение.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
