 |
|
| СВЯТ |
стр.50, бр.2, година XVI, 2009г. |
|
|
За три места на паметта в Люксембург |
|
|
| Здравка Константинова |
|
Сградите, които искам да представя, се намират на хвърлей място една от друга в Люксембург – на прехода между старата му част, очертана от внушителната крепостна стена, и новата – с импозантните сгради на юридическите и финансовите институции на Европейския съюз. Музеят на модерното изкуство "Големият дюк Жан" и Филхармонията на Люксембург изразяват по особено красноречив начин тук, в рожденото място на един от бащите-основатели на обединена Европа – Робер Шуман, една от обединителните идеи на света - за опазване на наследството и за сътворяването му.
Музеят на модерното изкуство изявява амбицията на Люксембург да бъде не само финансова, но и културна столица на Европа. Открит през 2006 г., той се стреми да съперничи на други подобни центрове като Помпиду (в Париж), Mamco (в Женева), Moma (Ню Йорк) и др. Проектиран е от прочутия американски архитект от китайски произход Пей - сътворил проектите за музеи във Вашингтон, Бостън, премоделирал Лувъра в Париж, разширил Германския исторически музей в Берлин...
В сградата на Музея на модерното изкуство в Люксембург архитект Пей миксира посланията на минало, настояще и бъдеще. Музеят е изграден непосредствено до Форт Тюнген – с трите кули - важен елемент от отбранителните съоръжения на града, символ на три столетия от военната му история. През 1867 г. Люксембург е обявен за неутрална територия и укрепленията загубват своето предназначение. Музеят на модерното изкуство обаче е издигнат като своеобразна крепост на духа – тази символика се разкрива в сградата през елементите на бойница и на храм.
Днес, когато човечеството все повече се тревожи не само от финансовата криза, но и от кризата в мисленето, в духовността, все по-често се сещам за "Супер клоака", прочутата инсталация на белгийския художник Делвоа. Срещнах я "разпъната на кръст" в едно от пространствата на Музея на модерното изкуство в Люксембург. Делвоа създава тази реплика на човешката храносмилателна система с помощта на екип от учени и инженери. Гигантският търбух е действащ: влизат продукти, излизат екскременти. По замисъла на художника той представя хибрид между машина и човек. Размесват се фарсът, иронията, духът на дадаизма, кичът... Получава се меланж и във възприемането на творбата. "Супер клоака" би могла да бъде коментирана също през артистичната мода от 90-те години на ХХ в. с репликите на всекидневни вещи. Така както може да бъде коментирана като реплика към всекидневието и цялостната концепция на Музея на модерното изкуство в Люксембург – дори с пространството за отдих в него – и край него.
Защото паркът "Дрей Ехелен" наоколо е също забележителен кръстопът на паметта, своеобразна метафора на преминаването от средновековното минало на Люксембург, от стария град (в посока южната част на парка), към новата епоха - сградите на европейските институции в квартала Кирхберг. Тази своеобразна еволюция завършва в северната част на парка с Музея на модерното изкуство и площад "Европа".
На площад "Европа" ме хвана още една креация (от 2005 г.) на съвременната архитектура, заявка за място на паметта, за съкровищницата на европейското наследство – сградата на Филхармонията на Люксембург. Това е музикален център около световноизвестния филхармоничен оркестър на Люксембург – своеобразен посланик на културата. Проектът за сградата е на изтъкнатия френски архитект Кристиан дьо Портзампарк. Една от неговите идеи за създаването на тази забележителност е в нощната тъмнина тя да струи с обилна публична светлина – собствена, отвътре навън.
Развитието на културната инфраструктура на гр. Люксембург обаче съвсем не върви безпроблемно. Има непрекъснат публичен дебат например по въпросите на съвместимостите, хармониризането на минало, настояще и бъдеще. А това съвсем не е лесно – дори когато (а може би особено когато) се срещат голямата култура и големите пари.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
