 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.28, бр.2, година XVI, 2009г. |
|
|
Наследство за човечеството |
|
|
| Институт "Камойнш"/ Национална комисия на ЮНЕСКО |
|
През юни 1979 г. Португалия ратифицира Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство, изработена от ЮНЕСКО. В нея се определят критериите за подбор на местата от изключителен характер, които да бъдат включени в Списъка на световното наследство. Този списък днес обхваща повече от 800 обекта. От 1983 г. до днес в него са включени 13 паметника, места и пейзажи в Португалия, някои от които неразривно свързани с историята й.
От основаването си през XII век до XV век Португалия е главно европейска държава. Но по време на Великите географски открития през XV и XVI век най-западната страна в Европа се осмелява да рискува "в никога преди това непреплувани морета" и влиянието й се разпространява по четирите краища на света. От средата на XV век Португалия е вратата на Европа към другите континенти, поощрява обмена на търговия, идеи и стилове на живот, кръстосването на расите и срещата с култури от най-отдалечените точки.
Всичко това се отразява в голямото разнообразие на културното наследство, присъстващо не само в страната, но и в редица кътчета по света, където португалците са оставили следи от своето вдъхновение - по-точно в двадесет и едното места, класифицирани от ЮНЕСКО в други четиринадесет страни. От своя страна, португалският днес е шестият световен език и третият от най-говорените на планетата европейски езици след английския и испанския. Той е един от малкото едновременно присъстващи в Африка, Америка, Азия и Европа езици.
В началото на XXI век Португалия представя в своето наследство не просто природни картини и праисторически следи, които правят впечатление със своята оригиналност и световна значимост, но и едно материализиране на духа на култура, оставила своеобразно отражение в историята на човечеството.
АНГРА ДУ ЕРУИЖМУ
Ангра ду Еруижму е град, разположен на Терсейра - един от островите от Азорския архипелаг. Още от XV век е задължителна спирка за плавателните съдове, пресичащи океана, и запазва тази своя функция до напредъка в корабоплаването през XIX век. Градът има две 400-годишни крепости, уникални образци на отбранителната архитектура. През 1980 г. Ангра е почти изцяло разрушен от земетресение, а след това е възстановен.
МАНАСТИРЪТ НА ХРИСТОС, ТОМАР
Първоначално изграден като крепост на рицарите тамплиери и символ на Реконкистата, по времето на Дон Мануел I Манастирът на Христос става емблема на точно противоположното – отварянето на Португалия към света. Когато през XIV век Орденът на рицарите тамплиери е разпуснат, португалските участници в него създават в своята страна Ордена на Христос, който продължава да се помещава в манастира. Орденът на Христос е известен с това, че поддържа португалските морски пътешествия по време не Великите географски открития.
БЕЛЕЙНСКАТА КУЛА И МАНАСТИРЪТ НА ЙЕРОНИМИТЕ ("ЖЕРОНИМУШ")
Разположеният на входа на лисабонското пристанище манастир "Жеронимуш" и намиращата се недалеч от него Белейнска кула са образци на най-доброто от португалското изкуство. Повече за двете забележителности прочетете в статията "Лисабон: градът на пътешествениците" на стр. 32.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЦЕНТЪР НА ЕВОРА
Основаният още в римско време град-музей Евора преживява разцвета си през XV в., когато се превръща в местообитание на португалските крале. Това, което му осигурява включване в Списъка на ЮНЕСКО през 1986 г., е изключително добре запазеният център на града, който все още е отчасти ограден от средновековни крепостни стени. Там се намират паметници от различни исторически времена – римски храм от I в., катедрала от XIII в., акведукт от XV в., дворецът, в който е живял Вашку да Гама от 1519 до 1524 г., университетът на Евора, който е издигнат през 1556 г. като йезуитски колеж, както и много други храмове и обществени сгради.
МАНАСТИРЪТ "АЛКОБАСА"
Основаният през 1153 г. от крал Афонсо I манастир в Алкобаса се счита за първата готическа сграда в Португалия. Църквата към него е била най-голямата в Португалия за времето на построяването си. В манастира се намира гробницата на крал Педро I, както и тази на любимата му, убита по нареждане на бащата на Педро. Легендата разказва, че след смъртта на възлюбената си португалският крал я коронясал за кралица и накарал придворните си да й отдадат почит, като целунат нейната разлагаща се ръка.
МАНАСТИРЪТ "СВЕТА БОГОРОДИЦА" В БАТАЛЯ
Доминиканският манастир "Света Богородица" в Баталя е пример за смесването на късния готически стил и типично португалския стил Мануелин. Построен е в чест на победата на португалците над кастилците през 1385 г.
ПОРТУГАЛИЯ СТАРАТА ЧАСТ НА ПОРТО
Порто също е сред португалските градове, които предлагат пъстра смесица от архитектурни стилове – романски, готически, барок, неокласицизъм, романтизъм. Най-стара е катедралата "Опорто", чието строителство започва през 1110 г. Останките от някогашните крепостни стени и няколко къщи от XV век допълват разноликия пейзаж в Порто.
ГРАД СИНТРА
Счита се, че Синтра е сред първите центрове на европейския романтизъм в архитектурата. Фердинанд II превръща полуразрушен манастир в дворец, където тази нова естетика намира израз в използването на смесица от готически, египетски, романтически, ренесансови елементи и акценти от стила на маврите. Създаден е и парк, в който заедно растат местни и екзотични видове дървета. Друг тип изящни постройки, издигнати в близост, са заобиколени от неповторими градини и паркове, като тази комбинация в бъдеще оказва влияние върху проектирането на открити местности в цяла Европа.
ПАЛЕОЛИТНО КАМЕННО ИЗКУСТВО В ДОЛИНАТА НА РЕКА КОА
Долината на река Коа е сред най-обширните открити местности, в които могат да се видят образци на палеолитно изкуство. Скалните рисунки са датирани към периода на горния палеолит (22 000 – 10 000 г. пр. Хр.). Праисторически творци са оставили след себе си хиляди изображения на коне, волове и други животни, хора и абстрактни фигури.
ВИНАРСКИЯТ РЕГИОН АЛТО ДОУРО
Традициите в производството на вино в този регион са от повече от 2000 години. Истинска популярност Алто Доуро (или Горно Доуро) придобива през XVIII в., когато висококачественото вино портвайн, произвеждано тук, е оценено по целия свят. За портвайна се използват главно местни, португалски сортове грозде, въпреки че в района се отглежда изключително голямо разнообразие от сортове.
ЛАВРОВИТЕ ГОРИ НА МАДЕЙРА
Някога целите острови Мадейра, както и Азорските и Канарските острови, са били покрити с уникален местен вид субтропични лаврови гори. Днес най-големи участъци, покрити с достигащите до 40 метра височина лаврови дървета, са запазени на островите Мадейра. Тук се срещат ендемични (срещащи се само на определено място на планетата) видове растения и животни като дългопръстия гълъб от Мадейра. Учените считат, че по-голямата част от дърветата съществуват от времето на плиоцена, тоест израснали са там преди между 5 и 1,8 милиона години.
ЛОЗЯТА НА ОСТРОВ ПИКУ
Вторият по големина от Азорските острови е "разграфен" от дълги стени, които се простират от вътрешността към бреговете и успоредно на бреговете. Тези стени са построени, за да предпазват многобройните съседни правоъгълни парцели земя от вятъра и морската вода. Свидетелства за повече от петвековните традиции в лозарството има из целия остров - в необичайната подредба на лозята, в къщи и имения, винарски изби, църкви и пристанища.
ИСТОРИЧЕСКИЯТ ЦЕНТЪР НА ГИМАРАЙШ
Гимарайш е град с изключително богата история, който се свързва с формирането на португалската национална идентичност през XII век. Учудващо добре запазени сгради от периода XV-XIX век позволяват да се проследи еволюцията от средновековно селище до модерен град. Гимарайш е бил първата столица на Португалия и затова е наричан "градът, люлка на португалската нация".
|
|
| Превод от португалски: Боряна Франсес |
|
| горе |
|
|
|
|
