|
|
ВИТРИНА |
стр.45, бр.2, година XV, 2008г. |
|
|
Градът на хилядите прозорци |
|
|
|
|
Берат е един от най-очарователните средновековни градове в Албания. Той се намира на около 130 км южно от Тирана и е известен най-вече с добре запазената си древна крепостна стена. Разположен е на десния бряг на р. Осуми, която прорязва в долината клисура с дълбочина 915 м и оформя естествено укрепено място, около което градът е построен на няколко речни тераси.
Според легендата планините Томори и Шпираг първоначално били великани, които се биели помежду си заради красива девойка. Двамата великани се убили един друг, а момичето се удавило в собствените си сълзи, които се превърнали в реката Осуми.
В началото на III в. сл. Хр. градът е трансформиран в укрепено селище, познато под името Антипатреа. По-късно във вътрешността на крепостта е основано калиграфическо училище и са построени множество църкви. Сред тях е храмът "Света Троица" - един от най-впечатляващите образци на византийското строителство в албанските земи, а най-голяма е църквата "Св. Богородица". Построена през XIII в., по- късно тя е унищожена и е изградена наново през 1797 г. В нея се пази мощехранителница, върху която се чете името на Св. Горазд. Историята разказва, че след като били изгонени от Моравия, учениците на Кирил и Методий намерили убежище в българските земи. Макар да бил част от моравската аристокрация, Св. Горазд също бил прокуден от родното си място. Според една от хипотезите той намерил убежище в Полша и станал епископ на Краков, а според друга пристигнал в днешния Берат, където основал манастир и останал до смъртта си. Днес във вътрешната част на църквата "Св. Богородица" е разположен музеят "Онуфри", посветен на Онуфри и неговия син Никола - двама от най-добрите албански иконописци, живели през XVI в.
През 1417 г. Берат е завладян от османците. По време на турската власт в града са построени няколко джамии, като Султановата джамия - най- старата, построена по времето на султан Баязид II, и Оловната джамия, наречена така заради оловния си купол.
И до днес Берат остава ограничен в рамките на крепостната стена. Заради множеството си исторически и културни забележителности през 1996 г. е обявен за град-музей и е предложен за включване в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Берат е уникален с голямата гъстота на населението си, с необичайните фасади и тесните улички, както и с неповторимата архитектура на белите, спретнати къщи, нетипична спрямо останалата част на страната. Заради големия брой прозорци, които "наблюдават" туристите от къщите, Берат е наричан "градът на хилядите прозорци".
|
|
|
|
горе |
|
|
|
|