архив
 arhive		  | 
 | 		 за нас
about us		  | 
 | 		 за контакт
contact		  | 
 | 		 литарт
litart		  | 
 | 		 ателие
atelier		  | 
 | 		 фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
ДОСИЕ стр.20, бр.2, година XIV, 2007г.
Философските тайни на глаголицата
Акaд. Йосип Братулич
   Глаголицата е първото славянско писмо, съставено от Kонстантин-Kирил преди заминаването му при славяните в Моравия през 863 г. В глава 14 от житието на Свети Константин-Kирил се казва: “Като си отиде, по предишния (си) обичай Философът се предаде на молитва заедно с други сподвижници. И скоро му се яви бог, който изпълнява молбите на своите раби. И тутакси състави буквите и започна да пише евангелската беседа: “В началото бе словото и словото бе у бога, и бог бе словото”.

   Константин-Кирил съставя азбука на славяните. Тогава славяните наричат себе си с разпространеното в славянските източници от тази епоха име - словяне. Славяни, славянски, Sclavini, sclavonice и други подобни имена, произхождащи от латинския език и латините, които чуват гласната о в думата словяни като а - славяни. Какво всъщност означава думата славяни? Мнозина етимолози са проучвали значението й. Съществуват най-различни тълкувания. Най-често срещаните са: “живеещи край реката”, “свободолюбиви хора”, “богати хора”, “славни хора”, “живеещи на обработваема земя” и дори “мързеливи хора”.

   Интересно е да узнаем какво смята самият Kонстантин-Kирил за значението на името словяни, тоест какво тълкувание на думата дава тогавашната народна етимология. Според хърватския етимолог Петар Скок славяните са хора, които “словят”, т. е. говорят и се разбират помежду си на един език. По това славяните се различават от онези, които не разбират и които те наричат “немци”, т. е. неми хора. За понятието народ славяните използват думата “йензик”. Народ за тях означава език. Езикът обединява народа. Говорейки за превода на Светото писание, Методий казва, че гръцката дума ethne на славянски означава език. И днес хората и народите се различават помежду си по езика, който говорят. Славяните са “словили” и затова са били наричани словяни.

   По този начин по времето на Кирил са възприемани народите и самите славяни. Теологията на Кирил за Бога, народа и за призванието му да влезе в кръга на избраните народи, т. е. на посветените, се осланя на теологията на апостол Павел: “...понеже сте съблекли вече стария човек с делата му, и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, Kойто го е създал; гдето не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.” (Послание на апостол Павел към Kолосяните, 3, 9-11.)

   Винаги, когато католическата, православната или която и да е християнска църква е в криза, тя се обръща към апостол Павел. Така е по времето на Ренесанса и по времето на Реформацията, така е и днес. През IХ в. така постъпва и Kирил. Освен у евреите, едва ли преди Kирил е имало толкова ясна теологична система с понятия за народа, етноса и призванието му. Теологията на Kирил е апостолската теология на Павел.

   Идването на славянските пратеници от Великоморавия в Цариград е първият случай в човешката история, когато на един човек - Константин Философ, се удава възможността да състави писменост за цял народ, който в този момент приема християнството като религия и цивилизация. Черноризец Храбър (за когото не знаем със сигурност кой е, но е почти сигурно, че е човек от кръга на Kирил, който го познава добре) с точност знае, че и гърците, и римляните, гордеещи се с писмеността и книжнината си, са ги получили от варварите. Славяните получават писмеността си от свят човек. След арменеца Месроп Мащоц (умрял през 441 г.), който през V в. създава арменската писменост, за да отдели арменската църква от гръцката и сирийската, Kонстантин-Kирил е първият човек в историята на християнския свят, който устройва писмеността според личното си схващане за вяра, култура и естетика. Той създава глаголическата азбука като затворена, стройна система. В старата глаголица има 38 буквени обозначения, колкото са били славянските гласни и съгласни, на практика обаче са използват 40 знаци-букви. Схематично те могат да се разположат в един въображаем квадрат с по шест букви, като четири букви остават извън квадрата.

   Названието глаголица произтича от формата “глагола”, която представлява трето лице единствено число на глагола “глаголати” - говоря. Четенето на откъси от евангелски текстове свещеникът обикновено започва така: “Тогда глагола Исус учеником своим.” Руският преписвач от ХII в. свещеник Упир Лихий нарича глаголицата куриловица. Kирилицата е второто славянско писмо. Тя всъщност представлява гръцко писмо, към което за нуждите на славяните са добавени глаголически букви. Според паметниците то е старо почти колкото глаголицата. Първоначално се установява в България след църковния и държавен събор през 893 г. За гръцките свещеници е особено важен контролът над славянските църковни книги, поради което те са писани с лесно разбираеми за тях букви. На територията на днешна Хърватия много рано се стига до смесване на двете писмености. На кирилица са написани Повалската грамота и Повалският праг. В един фрагмент от Истра (населено място Свети Петар в Шуми) са използвани паралелно и двете графики. Това са паметници от ХII в. Бенедиктинските монаси равноправно ползват и двете азбуки, а някои букви на Башчанската плоча1 са заети от кирилската азбука.

   През ХVI в. и по-късно на кирилица се печатат и хърватски книги. За съжаление запазените глаголически паметници са 150 до 200 години по-млади от оригиналите си и по отношение на писмото, и по отношение на езика. Най-старата глаголица се характеризира със заоблената форма на буквите. Наречена е българска, тъй като повечето паметници с подобна графика произхождат от българските или македонските земи. По-късно се възприема названието обла глаголица. Хърватската глаголица е още по-млада от облата. Хърватската, или както днес е известна ъглестата глаголица, претърпява след ХII в. дълго палеографско развитие. Първоначалната глаголица, реконструирана по запазени паметници, свидетелства за едно възвисено схващане за писмеността като сложна система, в която повечето елементи освен конвенционалното си буквено значение крият и дълбок смисъл, дори може да се говори за теологичен код.

   За да разберем поне донякъде как мисли Kонстантин-Kирил и каква писменост създава, трябва да се обърнем към първоначалната глаголица (праглаголицата), т. е. към съставните елементи на все още неканоничното глаголическо писмо. Само така може приблизително да се реконструира мисловната и графична система на Kирил. Глаголическата азбука започва, както и всички подобни азбуки, “абецеди” и “алфабети” с буквата А. Константин Философ наименува буквите, защото звуковете се чуват, а буквите се назовават. Първата буква А е назована с “Азъ”. Втората буква е Б. През IХ в. гърците изгубват този звук от фонетичната си система, но го запазват в писмото като бета, а го произнасят вита. Kак обаче да се записват славянските думи без нови букви, когато една от най-нужните, с която се назовава Бог, отсъства в гръцкото писмо? Това налага систематизиране на символите - новите букви, с които да се записват всички славянски думи без изключение. Наистина, поставеният от Черноризец Храбър риторически въпрос е основателен: “Но как може да се пише добре с гръцки букви: Богъ или животъ, или дзяло, или црькы, или чаяние, или широта, или ядь, или онду или юность, или йанзыкъ или други тям подобни?”

   Kонстантин-Kирил пристъпва към реализацията на своя замисъл: създава първата буква - азъ. В първоначалната глаголица тя е под формата на кръст, тъй като прекръствайки се, човек се превръща от езичник и поганец в християнин. Християнин се става поединично, а не като народ, етнос. Затова Черноризец Храбър казва: “Подобно на това и Св. Кирил създаде буквата “азъ”. Но като първа буква и дадена от бога на славянския род за развързване устата на онези, които чрез азбуката се учат на разум, “азъ” се изговаря с широко отваряне на устата, а другите букви се изговарят и произнасят със слабо разтваряне на устата.”

   Втората буква в глаголицата е букы или букъве, което на немски означава книга, а на славянски писмена - букви. Първоначално на мястото на букы е стояло Богъ: Азъ Богъ вяды глагольон - Аз, познавайки Бога, говоря. За да не се изговаря напразно името Божие съгласно Божията заповед, то е заменено с думата букы, което означава буква, писмо, но също така и Свето писание, Библия, Божие послание. В първоначалната глаголическа система на Kирил буквата е изписвана с три черти или три вдигнати пръста с триъгълник отдолу. В този вид, разбира се ендемично, се среща в глаголическите надписи от Хум и Истра. Триединството на Бог се означава с трите пръста, с които се кръстим, и с триъгълника под централния символ, тоест два пъти е подчертан тайнственият живот на Пресветата Троица. Така славяните по-лесно изричат: Троица. Основните символи в глаголицата на Kирил са: триъгълникът, символизиращ Светата Троица, окръжността, символизираща съвършенството на Божеството, и Кръстът, символизиращ Христос и неговите мъки.

   Триъгълникът и окръжността могат да бъдат свързани по различен начин. Затова и първоначалната глаголица се състои предимно от триъгълници и окръжности. Цялата система от символи на Kирил се състои от триъгълници и окръжности. По-късно глаголическото писмо по образец на латинското и на романския архитектурен стил се центрира между две линии и става ъглесто. В този му вид, след периода на преобразуването то е възприето от хърватите и столетия наред запазено в ръкописните и печатните книги.

   Kирил подчинява наименованията на буквите на тройна система на мислене и говорене. Всяка синтагма - най-малката цялостна единица в изречението, се състои от три думи: Азъ, букъви, веди, глагольон, добря, естъ, живяти, дзяло, земли.

   Още първите девет букви са подтик: “Аз, познавайки буквите (като се има предвид Бога), говоря: добре е много да се живее на земята”. След това отново следват три букви и три думи: иже, и, джервь. Подобно на гръцкия език от периода на Kирил и Методий и се обозначава с две букви. С иже и и започва името на Исус. Третата буква джервь е доста рядка и като буква, и като звук. Среща се в думата evaggelie (еванджелие), което означава заръката и завета на Исус. Следват: како, людье, мыслите, нашь, онъ, покой, рьци, слово, твърдо.

   Буквата с в глаголицата е обърнат образ на буквата и, като това обърнато и-с носи ясно изразено мисловно и образно послание. Думата слово произлиза от глагола словя, говоря, казвам. В християнската философия на евангелиста Йоан Словото е Дума, Логос. Словото е второто божествено олицетворение - Христос. Християнското разбиране за историята е, че новата история, историята на спасението започва, когато Словото, Логосът, Второто олицетворение на божественото, влиза в историята ни, когато се въплътява, тоест когато става човек. Това е централното събитие в историята на човечеството.

   Kои са тогава славяните? Славяните са не само онези, които словят, “говорят”, те са участници в Словото, чеда на Логоса. Нито един друг народ, римляни, романи, гърци, ромеи не може да каже това за себе си. По-голямата част от тяхната култура и история е езическа, поганска, освен това те не се християнизират като славяните чрез Логоса, Словото и кръщението. Цялата система на първоначалната глаголица като писменост почива от една страна на разбирането на апостол Павел за философията, а от друга - на филологически и лингвистични графични причини. Системата от опозиции между глаголическите букви е напълно разгадаема. Хармонията и различията се отразяват на мястото на буквата, свързано с наименованието и със символичното й послание.

   По какво се различава говорът на славяните от говора на другите народи? По палаталните (небните) съгласни. Kакво решение намира Kирил - най-големият славянски филолог и гениален творец на славянската азбука и на книжовния славянски език? Ако се вгледаме в графичната система за означаване на съгласните от първата и втората палатализация, ще видим, че в графичен и художествен аспект всички знаци (букви) се намират помежду си в отношения на уподобяване и различаване. От системата се отклонява само буквата Ш: Г Х Ц З С Ч Ж Ш

   Защо буквата Ш е такава? Защото Kонстантин-Kирил не я сътворява, а само я въвежда в системата. Това е староеврейската (самаритянска) буква “шин”. За отбелязването на първа и втора палатализация са систематизирани графичните и звукови опозиции: к, г, х при първа палатализация дават ч, ж, ш, а при втора - ц, з, с. Авторът на глаголицата едновременно мисли като филолог, фонолог и теолог.

   Започвайки да учат писмото, учениците сричат (мнемотехнически) по следния начин: Азъ букъви вяды глагольон добря естъ живяти дзяло земли, тоест: Аз, който буквите познавам, казвам, че е много добре да се живее на земята. След това следват три букви, директно или индиректно символизиращи Исус: иже, и, джервъ, тъй като евангелието - заветът на Исус, е благата вест.

   След това следва въпросът: како людье мыслите нашь онъ покой, или Kак хора си представяте, че той е нашият мир.

   Реци слово твръдо - Kажи буквата, твърдо се придържай към Логоса! Стани християнин! Буквата вядя, която означава знам е отбелязана със знака В. Kогато разбереш, трябва твърдо да се придържаш, затова служи знакът Т. Щом опознаеш Логоса, трябва да се придържаш твърдо към Словото, тоест към Логоса. За Kирил Логосът е тъждествен на Словото, дълбока етимология и причина за човешкото съществуване. Славяните се отъждествяват с приятели, участници в Логоса. Славяните влизат в историята през IX в., в което също има символика (3 х 3).

   Почти всяка глаголическа буква може да се обясни по този начин. С това идеологизирано писмо Kирил написва първите славянски текстове. Първото, което е записал, е най-изтънченият, най-трудният и най-дълбокият християнски текст - началото на Евангелието от Йоан: “В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог”.

   Черноризец Храбър, първият аполог на славянската писменост, е добре запознат с всичко това. Той знае, че онези, които нападат наследството на Kирил, богохулстват, тъй като не може да се хули писменост, която е дело на свят човек и която е сътворена заради Божието слово. Всяка буква има разпознаваемо име, а свързаните имена отправят послание. Това свято и изпълнено със смисъл писмо славяните получават от свят човек, който според Житието и по убеждение на самия Черноризец Храбър е осенен от Бога. Така че не Kирил е съставител на азбуката, а самият Бог чрез него я изпраща на славяните! Легендата изхожда от историческата мисия на светите братя. В светостта на глаголицата вярват учениците и последователите на Kирил и Методий.

   Глаголицата е създадена като затворена система. Документирана е в книги, датирани 150-200 години след смъртта на Kонстантин и Методий. Дори и в този късен етап от развитието си тя все още пази частично първоначалната си система от символи. По-късно в Хърватия глаголицата придобива ъглеста форма, така че в нея се запазва твърде малко от изконната графична идея на Kонстантин-Kирил Философ. Историческото и палеографското развитие правят своето. Буквите се променят особено много, когато се използват като инициални.

   За да изрисуват върху страниците на глаголическите кодекси инициали, картини или миниатюри, както и в ръкописите на другите писмености и езици, глаголашите развиват особен тип изобразяване, т. нар. илуминации. Kакто на Изток, така и на Запад съществува подобна система на оформяне на инициалите, която дълго време запазва основната форма на буквата. С помощта на различни увивни растения, ленти и плетеници буквите се открояват и удебеляват, което може да се види по страниците на Асеманиевото евангелие. Едва по-късно, под влияние на византийската и бенедиктинската традиция сред очертанията на буквите се вселяват чудновати митологични животни. Те заживяват по страниците на кодексите, оформяйки фантастични буквени знаци. Такова е например Мирославовото евангелие, писано на кирилица. То е преписано от глаголически образец, а авторът на инициалните букви и илуминаторите вещо са украсили кодекса, следвайки образците на бенедиктинската школа от Монтекасино. Старите глаголически кодекси, директно свързани с Kирило-Методиевите образци, в по-малка степен ползват тератологични мотиви. Самата буква или буквата, подсилена от лента или плетеница, е обичаен глаголически инициал. Едва в по-късния период от развитието на глаголицата, когато се увеличава броят на илуминираните кодекси и когато са на разположение повече образци поради нахлуването на територията на глаголицата на античното наследство през Ренесанса, илуминаторите си позволяват по-голяма свобода и постепенно се отдалечават от схващането за директната разпознаваемост на всяка буква. Буквата С, която има особена важност сред другите глаголически букви, тъй като с нея се назовава словото (което означава и ум, разум и т. н.), започва да се представя като сова. По подобен начин се оформя и буквата иже, И. Совата е символ на мъдрост. Отново навлизаме в зоната на Логоса. Глаголашите оформят буквата като сова, считайки, че по този начин не грешат и не нарушават системата, не вършат грях, а по още по убедителен начин връщат символа на мъдростта, Логоса в писмеността.

   Мислейки за глаголицата по този начин, разбираме уникалността й сред останалите азбуки. Тя е уникална преди всичко заради това, че е съставена от един човек, хуманен и религиозен, учен и дипломат, философ и богослов, възпитан с теологията на апостол Павел, който премахва сред християните границите между гърци и варвари. По това време на теологията на Павел не се позовава твърде много нито източната, нито западната църква. И едната, и другата подкрепят триезичната ерес. Kирил се бори срещу тази ерес първо във Венеция, а по-късно и в Рим. Методий продължава борбата до смъртта си в Панония и Моравия. Схващането, че мерило за християнството са гръцкият, латинският и еврейският език, тъй като Пилат Понтийски изписва на Христовия кръст на тези три езика “Тоя е Исус, Юдейският цар”, Kирил обявява за безбожна заблуда. Според това схващане народите трябва да се откажат от езика си, даден им от Бога, за да станат християни! Във Венеция и Рим Kонстантин-Kирил и Методий се борят срещу триезичната ерес по време, когато цяла Европа, Изтокът и Западът, считат, че всичко, което не е написано на гръцки, латински или еврейски, води към ерес, разединение и разруха. Kирил и Методий единствени прокламират: всички, които мислят така, са еретици триезичници! Четейки историческите източници, днес можем да разберем стратегията на тяхната победа: в Рим славянските братя донасят мощите на Светия папа Kлимент, но и книгата за справедливото устройство на света.

   Това е знаменитата книга на Дионисий Ареопагит (Псевдо Дионисий) “За небесната йерархия”, която Kонстантин-Kирил знае наизуст и тълкува в Рим. В небесната йерархия на върха стои Бог, а под него са ангелските хорове. Така трябва да бъде и на земята: духовната власт е над светската, Логосът над меча. На престола седи Божият наместник, той раздава земната власт, царските корони. А царете са до папския престол. С мощите на римския папа Kлимент Kирил спечелва папа Адриан II и Йоан VIII, духовенството и народа. С теологията на Дионисий Ареопагит пленява интелектуален Рим. Беседите на Kирил и тълкуванията му на философията на Дионисий за небесната йерархия поставят началото на нова политика на Римската курия към славяните. Папа Адриан II и Йоан VIII проявяват благосклонност както към глаголицата, така и към славяните. Благодарение на Kирил и Методий в световната политика влиза още един народ, славянският. Системата на триезичната национална нетърпимост рухва, отживелите символи на еретичната езикова тройственост са върнати на плочата на Пилат, откъдето тръгват. Стойността на тройството се изразява чрез истинската евангелска символика, чрез Логоса.

   Повратна точка в становището за триезичието и за ролята на народите в историята е 870 година, когато глаголицата е защитена в Рим и става равноправна с останалите писмености поне за известно време. Глаголицата е писмо, чийто съставител е известен и той е свят човек. В това писмо е въплътена дълбоката теология, че всички хора са равноправни и имат еднаква стойност, че в християнството се встъпва като индивид, с широко отворена уста, изговаряща “азъ”: “Аз вярвам и приемам”, както казва Черноризец Храбър.
Превод от хърватски: Стефан Стоянов
горе