 |
|
| ЛИТАРТ |
стр.64, бр.2, година XIV, 2007г. |
|
|
Литературни връзки между хървати и българи |
|
|
| Ганчо Савов |
|
В своята културна летопис хървати и българи имат много съприкосновения, особено след ХVII в. Тогава се появяват първите научни изследвания за българите, дело на хърватски книжовници. Мавро Орбини през 1601 г. се появява със своята прочута книга “Regno degli Slavi” (Царството на славяните), даваща много сведения и за българите. От нейния руски превод Паисий Хилендарски черпи данни за своята “История славянобългарска”. В един от преписите й (от 1784 г.) намираме и две стихотворения с български сюжет от книгата на Андрия Качич Миошич (1704-1760) “Разговор угоден за славянския народ”, в която той дава и доста сведения за България и нейни владетели. За българите пишат и други учени от това време - Яков Лукачевич, Павао Ритер Витезович. Франьо Ксавер Пеячевич (1700-1781), който иначе произхожда от българско католическо семейство, пише история на българите, чиито източници са хърватски.
Хърватската “Даница Илирска” е фактически първото списание сред южните славяни, което през 30-те години на ХIХ в. публикува сведения за съдбата на българите, а няколко най-видни хърватски учени пишат за българската книжовност - Иван Кукулевич-Сакцински и Франьо Рачки печатат статии за българската литература, големият поет Петър Прерадович написва либретото “Владимир и Косара” и пр.
Епохално значение има бележитият учен славист Ватрослав Ягич, чиито изследвания и заключения дават основен ориентир във всички по-нататъшни българистични изследвания. Наравно с неговото име стои и това на архиепископ Йосип Юрай Щросмайер, създател на Хърватската академия на науките, който е помагал на български младежи да учат в Загреб, както и на братя Миладинови да издадат своя прочут сборник с народни песни.
Kъм края на ХIХ в. редица най-значими хърватски писатели - Аугуст Шеноа, Аугуст Харамбашич и др., превеждат творби от българските писатели Петко Р. Славейков, Хр. Ботев, Ив. Вазов и др., у нас се появяват отделни произведения на Иван Мажуранич, Фран Мажуранич, Йосип Фройденрайх и др., а Анте Тресич-Павичич написва драмата “Симеон Велики”. Видният хърватски лекар и преводач д-р Фран Гундрум живее и работи в България няколко години в самия край на века и изиграва важна роля в духовното сближаване между българи и хървати. По същото време публицистът Крунослав Херуц, който също пребивава известно време в България, посвещава перото си на сближението между двата народа и е кореспондент на хърватския печат по време на Сръбско-българската война.
Междувременно хърватският писател Сърджан Туцич (1873-1940) се настанява в България и от 1902 до 1912 г. е бил директор на Народния театър в София, като тук написва редица свои творби. В началото на миналия век у нас идват няколко пъти и се сближават с нашите творци хърватските писатели Владимир Видрич и Ксавер Шандор Джалски. В този период имаме много добри филологически връзки, като за сближението ни работят и големите наши учени, хърватските възпитаници Беньо Цонев, Любомир и Илия Миларови, Спас Вацов и др., както и Иван Шишманов, Марин Дринов, Стефан и Никола Бобчеви, Стефан Младенов и др. Продължава и преводаческата дейност. У нас излизат произведения на Людевит Гай, Иван Козарац, Кс. Ш. Джалски, Драгутин Домянич и др., а видният ни драматург Стефан Л. Костов - иначе ученик на Ватрослав Ягич - публикува статията “Дубровнишка литература”. На хърватски пък са преведени творби на Иван Вазов, Алеко Константинов, Петко Ю. Тодоров и др.
В периода между двете световни войни общуват редица писатели от двата народа - Добрица Цесарич, Густав Кръклец, Драгутин Тадиянович, Елисавета Багряна, Димитър Пантелеев и др., а преводите продължават да излизат. През 1942-1943 в България се появяват и две антологии на хърватската поезия - “Днешни хърватски лирици” и “Хърватски поети от втората половина на ХIХ век”. Освен това през 1942 г. у нас идва първата делегация на Дружеството на хърватските писатели, в която бе и най-големият днешен хърватски поет Драгутин Тадиянович (р. 1905). Видният наш поет и познавач на хърватската поезия Димитър Пантелеев публикува статията “Съвременна хърватска литература” и започва да превежда цяла поредица най-значими хърватски поети. Няколко години преди това пък в Загреб излиза антологията “Избрани български разкази”.
След Втората световна война връзките продължават да се развиват доста по-широко. Веднага след войната пръв Драгутин Тадиянович заедно с Йоза Живкович представи българската литература. Иначе Тадиянович няколко десетилетия поддържа творчески връзки с наши писатели и сам проучва въпроси от нашата литературна история. Голямата Кхърватска поетеса Весна Парун, която още от младежките си години бе се сближила с нашите поети Радой Ралин и Блага Димитрова, известно време живя в България и публикува поезия, есета и художествена публицистика с теми от нашата страна.
В България се появиха над 50 книги на отделни хърватски писатели, както и сборникът “Хърватски разкази”. В последните години излязоха: “В този страшен час” - антология на днешната военна хърватска поезия на Иво Санадер и Анте Стамач, Антология на съвременната хърватска литература, издадена от “Панорама” и съставена от Славко Михалич, специален хърватски брой на сп. “Литературни Балкани”, няколко големи цикъла хърватски поети в литературни издания и пр. Като най-популярни хърватски писатели днес у нас се откроиха: Мирослав Кърлежа, Весна Парун и Дубравка Угрешич. На българските сцени са играни хърватски пиеси от Миро Гавран, Иво Брешан и др. С изследване на хърватската литература се занимават и редица млади учени. В Хърватия също се появявиха няколко цикъла на български поети в литературните издания, излезе и романът на Георги Господинов “Естествен роман”.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
