 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.9, бр.2, година XII, 2005г. |
|
|
Дания и Европейският съюз |
|
|
|
Международното сътрудничество и стабилност са от основно значение за датската икономика и национална сигурност, както и за развитието на страната като социална държава. Отчитайки този факт, след Втората световна война Дания активно сътрудничи с други страни и членува в различни международни организации.
Дания започва преговори за присъединяване към Европейските общности (ЕО) заедно с Великобритания, Ирландия и Норвегия, на 30 юни 1970 г. Преговорите приключват официално на 22 януари 1972 г. с подписването на договори за присъединяване.
На 2 октомври 1972 г. в Дания се провежда референдум, на който с убедителните 63.4 % “за” датските избиратели дават своята подкрепа за членство на страната в ЕО.
Първа от северните страни, Дания официално става член на ЕО на 1 януари 1973 г. От двете автономни територии в състава на Дания, Гренландия се присъединява към ЕО на същата дата, докато Фарьорските острови не подписват договор за присъединяване и остават извън ЕО. Впоследствие Гренландия напуска ЕО през 1982 г.
Характерно за европейската политика на Дания е, че датските избиратели участват по-често в референдуми за одобряване на отделни важни етапи в развитието на европейската интеграция, отколкото гражданите на други страни. Правното основание за това е чл. 20 на Датската конституция, в който е записано, че при гласуване в парламента по въпрос, засягащ националния суверенитет, ако той не бъде подкрепен от мнозинство от пет/шести от депутатите, се провежда референдум, чийто резултат има задължителен характер. На това основание досега в Дания са проведени шест референдума по въпроси, засягащи европейската интеграция:
На референдума от 1992 г. с минимално мнозинство от 50.7 % датчаните гласуват срещу Договора за създаване на Европейски съюз (ЕС) от Маастрихт. В резултат на това датското правителство и парламентът изготвят документ, известен още като “Национален компромис”, който съдържа искане за неучастие на Дания в някои от сферите за сътрудничество, предвидени в Договора от Маастрихт (opt-outs). Желанията на Дания са приети от останалите страни - членки на ЕС, на Европейския съвет в Едингбург (декември 1992 г.). На последвалия референдум през май 1993 г. датските избиратели гласуват в подкрепа на Споразумението от Едингбург, което дава възможност на Дания да се присъедини впоследствие към Маастрихтския договор.
| Дата |
Обсъждан въпрос |
Да % |
Не % |
| 2 октомври 1972 г. |
Присъединяване към ЕО |
63.4 % |
36.6 % |
| 27 февруари 1986 г. |
Присъединяване към Единния европейски акт |
56.2 % |
43.8 % |
| 2 юни 1992 г. |
Присъединяване към Договора от Маастрихт |
49.3 % |
50.7 % |
| 18 май 1993 г. |
Присъединяване към Споразумението от Едингбург |
56.7 % |
43.3 % |
| 28 май 1998 г. |
Присъединяване към Договора от Амстердам |
55.1 % |
44.9 % |
| 28 септември 2000 г. |
Въвеждане в обращение на единната европейска валута евро |
46.8 % |
53.2 % |
Специалният статут на Дания й дава право да не участва напълно в следните четири области на европейската интеграция:
- Икономически и валутен съюз (ИВС) - Дания не участва в третата фаза на ИВС, т. е. въвеждането на единната европейска валута “евро”;
- Гражданство на ЕС - в документа от 1992 г. (“Национален компромис”) Дания декларира, че гражданството на ЕС може да допълва, но не да замества националното гражданство. През 1997 г. на Междуправителствената конференция в Амстердам са направени корекции в текста на Договора от Маастрихт, които са включени в Договора от Амстердам. Тези корекции на практика отразяват дословно датската позиция относно гражданството на ЕС.
- Обща отбранителна политика - Дания не участва в действия на ЕС, имащи отбранителен и военен характер.
- Правосъдие и вътрешни работи - Дания участва в интеграционните процеси в сферата на правосъдието и вътрешните работи само на междуправителствено равнище.
Изключенията, признати на Дания, не ограничават правото на останалите страни - членки на ЕС, да задълбочават сътрудничеството си в съответните области.
Дания може да се откаже от изключенията чрез референдум. Последният проведен в Дания референдум обаче показа мнозинство от 53.2 % срещу въвеждането в страната на единната европейска валута. Независимо че не участва в третата фаза на ИВС, Дания поддържа фиксиран обменен курс към еврото.
Непълното участие на Дания в някои сфери на европейската интеграция не означава, че нейната европейска политика е пасивна. Напротив, през годините Дания е взимала активно участие в различни области на сътрудничеството. Показателно е, че членството на Дания в ЕС е централен елемент на датската вътрешна и външна политика.
Дания има важна роля при формиране на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) на ЕС. Датските резерви в областта на отбраната не разрешават на страната да участва в многостранното военно строителство в рамките на ЕС и във военни операции по управление на кризите. Независимо от това Дания напълно подкрепя Европейска политика за сигурност и отбрана (EПСО), която е неделима част от ОВППС и не пречи на разширяването на сътрудничеството в тази област между останалите страни-членки. Според Дания военните и гражданските аспекти на управлението на кризи взаимно се допълват и тя работи за постигането на баланс между тях.
С участието си във военни операции и други международно координирани действия по линия на ООН и НАТО Дания има съществен принос в борбата с международния тероризъм. Участието й в многостранни договори за разоръжаване, контрол върху въоръженията и износа на оръжия е неделима част от датската политика за сигурност.
Дания има интерес да задълбочава сътрудничеството си в областта на правосъдието и вътрешните работи. Тази област придоби за нея по-голямо значение след терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. и разширяването на ЕС. Дания търси координирани решения за проблемите на бежанците, нелегалната имиграция и граничния контрол, както и в борбата с международната организирана престъпност
За Дания разширяването на ЕС е свързано с преодоляване на разделението и противопоставянето от миналото. Разширяването носи сигурност и стабилност на Европейския континент, което е основна цел за Дания.
Един от основополагащите принципи на разширяването, подкрепян категорично от Дания, е, че всички страни-кандидатки следва да водят равностойни преговори и да бъдат оценявани обективно, на база на критериите, формулирани през 1993 г. от Европейския съвет в Копенхаген. Копенхагенските критерии за членство включват икономически и политически изисквания, сред които зачитане правата на човека, наличие на действащи пазарни икономики в страните-кандидатки и възприемане и прилагане от тях на европейското законодателство. Тези принципи, според Дания, дават възможност за спазване на справедливостта, прозрачността и равнопоставеността на всички страни-кандидати в процеса на разширяване на ЕС.
Следвайки своята активна и последователна политика за разширяване на ЕС, датското председателство на съюза през втората половина на 2002 г. формулира като своя основна цел приключването на преговорите с възможно най-голям брой страни-кандидатки и осигуряването на пътни карти за страните, които не бяха в състояние да приключат преговорния процес през 2002 г. След драматични преговори Европейският съвет в Копенхаген (12-13 декември 2002 г.) отправи покани за членство към десет страни-кандидати (Естония, Кипър, Литва, Латвия, Малта, Полша Словения, Словакия, Унгария и Чехия) и взе важни решения за България и Румъния, целящи те да бъдат приети в ЕС през 2007 г. Правителството на Андерс Фог Расмусен декларира политическа подкрепа за приемането на двете страни през 2007 г.
Неизменното и последователно добронамерено отношение на Дания към амбициите на България да постигне пълноправно членство в ЕС проличава от факта, че Датският парламент ратифицира пръв през декември 1993 г. влязлото в сила на 1 февруари 1995 г. Европейско споразумение за България.
Дания гледа на разширяването на ЕС като на огромен проект за мир и демокрация. Тя счита, че ЕС трябва да бъде добър съсед извън границите на текущото разширяване и то да не води до възникването на нови разделителни линии и конфликти в Европа. Важна цел на датската външна политика е ЕС да разработи последователна и балансирана политика към съседите на съюза, като слага ударение върху отношенията с Русия и новите съседи на ЕС на изток - Белорусия, Украйна и Молдова.
Дания не е заемала позиция по въпроса за пределите на географското разширяване на ЕС, считайки го за непродуктивен. Въпреки това тя смята, че съюз, простиращ се до Тихия океан, е лишен от смисъл. Независимо че сътрудничеството между ЕС и Русия е от специално значение за Дания, тя не счита за възможно Русия да стане член на съюза. Подобно е отношението на Дания към перспективата за членство в ЕС на страните, разположени на юг от Средиземно море.
Дания приветства Декларацията от Лакен за бъдещето на Европейския съюз (декември 2001 г.) и свикването на 28 февруари 2002 г. на Европейския конвент, който трябваше да изработи Договора за Европейска конституция. Тя подкрепя общата цел ЕС да стане по-демократичен, прозрачен и ефективен.
На 14 март 2003 г. управляващата Либерално-консервативна коалиция в Дания прие с подкрепата на Социалдемократическата и Социаллибералната партия обща позиция по проекта за конституция на ЕС. В нея са залегнали следните основни принципи:
Запазване на баланса между големите и малките страни в ЕС.
Запазване на баланса между европейските институции.
Ефективност, прозрачност, практичност и разбираемост на решенията на ЕС.
Договорът за Европейска конституция, който беше подписан в Рим на 29 октомври 2004 г., ще бъде ратифициран от Дания след провеждането на референдум на 27.09.2005 г. Крайният срок за одобряване на Европейската конституция е 1 ноември 2006 г., като се предвижда тя да влезе в сила през 2007 г.
С цел осигуряване на максимално широка обществена подкрепа за Европейската конституция на предстоящия референдум на 2 ноември 2004 г. петте най-влиятелни датски партии, управляващите Либерална и Консервативна партии, Социалдемократическата партия, Социалистическата народна партия и Социаллибералната партия подписаха политическо споразумение, в което декларират подкрепа за конституцията и определят редица области на европейската интеграция, в които Дания ще играе активна и конструктивна роля.
Датският министър-председател Андерс Фог Расмусен многократно е подчертавал, че “датско не” на Конституционния договор би било равносилно на откъсване от европейското сътрудничество. Според него “Дания, която е едва половин или три-четвърти член на ЕС, ще бъде абсурдно да моли за нови изключения от европейското сътрудничество след едно ново “не” на референдум”.
Парламентарните избори, проведени в Дания на 8 февруари 2005 г., бяха спечелени за втори път от управляващата Либерално-консервативна коалиция, водена от премиера Андерс Фог Расмусен. Това е гаранция, че активната европейска политика на Дания се подкрепя от датските избиратели и няма да се променя.
|
|
| Кирил Димитров, МВнР, дирекция “Европа II” |
| горе |
|
|
|
|
