|
- Какво Ви накара да се влюбите в България? Какво харесахте в тази страна, толкова различна от Дания?
- Първото ми впечатление от България беше вашият фолклор, който аз репетирам с Датския женски хор “УСМИВКА”. През 1995 г. имах възможността да посетя България и се влюбих завинаги. Природата е прекрасна, има толкова много животни по улиците в малките селца и толкова много пространство, което не е култивирано, както в Дания. Българите от пръв поглед изглеждат доста резервирани, но веднага щом установиш по-близък контакт, разбираш, че са много гостоприемни.
- В нашата страна има много изоставени и бедстващи санаториуми с болни деца, с възрастни хора. Каква е причината да спрете вниманието си точно на санаториума в Котел – дали това е случайност, или нещо повече?
- Подкрепихме санаториума в Котел, защото знаехме подробно за всички деца, които живееха там отдавна. Започнахме да събираме средства в Дания в продължение на три години. Информирахме Агенцията за международна помощ и общината в Котел, че ще финансираме санаториума всеки месец с 500 лева в продължение на три години. След три години потърсихме начин да купим болница, понеже влязохме в контакт с Датската фондация по здравеопазване, които бяха заинтересовани да развиват дейност в България. Но тя е ограничена от своите конвенции, които й позволяват да подпомага единствено инситуции за парализирани деца и възрастни. Така че Бордът не можеше да подкрепи съществуващата институция, но ни окуражи да купим земя и да започнем модерно изграждане на нова такава по датски стандарти. Когато Министерството на социалните грижи реши да преобразува санаториума в обикновена болница, и когато ние - след месеци на проучвания - разбрахме, че не можем да купим сградите, нямахме възможност да оказваме повече никаква финансова помощ.
- Защо смятате, че хората в Дания – Вашите клиенти, оказаха помощ на проекта в Котел? Откъде трябва да започнем ние като общество, за да стимулираме подобен интерес в други организации, компании и бизнесмени в нашата страна?
- Най-важно е хората, които започват благотворителност, да бъдат респектирани на своя почва. Има много истории и много инициативи за благотворителност, при която организаторите плащат на фондовете повече пари, отколкото те изплащат на хората в нужда. Да си състрадателен към хората е също много важно.
- Мислите ли, че благотворителността е характерна повече за богатите общества, отколкото за бедните. На какво е въпрос тя – на богатство или на сърце? Или може би на култура?
- Мисля, че състраданието идва от резервите на сила в човека. Не смятам, че някои хора са по-коравосърдечни от други, но мисля, че благотворителността е и въпрос на влияние върху общественото мнение, което е голямо предизвикателство за политиците, за интелектуалците, за артистите и за други граждани със сила и кураж, които трябва да вървят напред в социума.
- Какви са бъдещите Ви планове? Свързани ли са те с България?
- Определено бих искала да продължа своите лични и бизнес дейности в България - и може би искам да прекарам старините си в едно от красивите планински селца.
- Как успявате да съчетаете времето си между правото, пеенето, благотворителността? Кое от тези трите поставяте на първо място?
- Аз съм много привързана към пеенето и благотворителността винаги ме ангажира, но по-голямата част от времето си отделям на правото. Но дори в моята всекидневна работа аз върша много неща, които са свързани с това да помагам на хората в нужда.
- Какво бихте казали на хората с финансови възможности в нашата страна, какво е вашето послание към тях?
- Мисля, че всички сме длъжни да споделяме своето богатство с бедните. И в страна, като България, това задължение е още по-очевидно.
|
