Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

търсене

ВИТРИНА	стр.42, бр.2, година XI, 2004г.

	ДОЦ. Д-Р СЕРГЕЙ ИГНАТОВ:“ИСКАМЕ ДА СМЕ ЛИДЕР НА ОБРАЗОВАТЕЛНИЯ ПАЗАР”

Доц. д-р Сергей Игнатов е роден на 6 август 1960 г. във Видин. През 1985 г. завършва Санктпетербургски държавен университет, Факултет по ориенталистика, специалност “Египтология и странознание на страните от Изтока”. През 1994 г. получава докторска степен по египтология от Санктпетербургския Университет. Доцент по египтология. Специализирал е в Оксфорд през 1993 и 1995 г. Основател е на египтологията в България. Преподавател по египтология в СУ "Св. Климент Охридски" и в Нов Български Университет. Ректор на НБУ. Доц. д-р Сергей Игнатов има над 30 статии и студии на български и чужди езици по проблемите на Египтологията. Издадени са три негови книги: "Папирусът не расте на скала", София, 1987, 1996, "Египет на фараоните", София, 1996, 1998, "The Body of God", Sofia, 2000.

- Къде са допирните точки между СУ "Св. Климент Охридски" и НБУ, къде - разликите? Може ли да става дума за сравнение между тях?

- СУ "Св. Климент Охридски" е единственият, с който можем да се сравняваме. В случая обаче нашите амбиции са по-големи. Ние не искаме да бъдем сравнявани. Ние искаме да сме лидер на образователния пазар в България. Що се отнася до допирните точки - първо, до известна степен НБУ е дете на СУ. Не само защото част от състава, който участва в създаването и организирането на НБУ, се състои от известни преподаватели от СУ, но и анализът на опита на трудностите, с които се сблъска СУ особено в условията на преход към една нова икономическа ситуация, ни показа как трябва да изградим НБУ. Това, което различава НБУ от СУ са по-голямата гъвкавост и динамика на развитие. Намалената до минимум бюрократична намеса при вземането и реализирането на решения. Това е възможно, защото има разделение на властите. В университета съществува академична власт, която се представлява от ректора, който е и председател на академичния съвет, и той отговаря единствено и само за академичните проблеми на университета. Има и настоятелство със своя администрация. То се занимава със стратегическите проблеми. Така че ректорът на НБУ за разлика от ректорите на другите държавни висши училища в страната е освободен от мисълта за пари. Той се занимава единствено със средствата, които касаят проектите на академичното битие. Ежегодно настоятелството отпуска бюджет, който той контролира и е длъжен на всички нива да го изхарчи. Ето още нещо, което ни отличава от традиционния тип университет в България - не се смята за похвално да пестиш пари. Пестенето на пари означава, че не желаеш да се развиваш. Пестеливостта е сестра на мизерията.

- Каква е политиката на НБУ към преподавателския състав? Кое е онова лице на университета, което неговите преподаватели формират?

- Това, което ни отличава, са изискванията, които предявяваме към своите преподаватели. Първо, при нас има по-голямо натоварване. Значително по-наситена е аудиторната заетост. Много сериозни са изискванията ни за индивидуална работа със студентите, за извънаудиторна работа. Начинът на преподаване трябва да бъде интерактивен. Вече 14 години водим борба срещу традиционния тип лекция. Имаме специални изисквания за диалогичност. Правим и всичко възможно с оглед на това да осигурим необходимата материална база - нашите аудитории са снабдени с всичката необходима техника за преподаване. Предявяваме и много сериозни изисквания към научната и творческата реализация на преподавателите. В графата за тяхната натовареност ще влезе и определен брой публикации. Неизпълнението на тези задължения е свързано с корекции в заплащането на труда. Стараем се като идеал преподавателите да получават различни заплати. В основата на тази диференциация стои изследването на студентското мнение. Имаме специален отдел за изследване и поддържане на качеството.

- Къде е мястото на НБУ сред наши и западни университети?

- Мога да кажа мнение на западни наблюдатели. Стандартът на НБУ е малко по-нисък от стандарта на средния американски и по-висок от стандарта на средния френски университет в момента. НБУ е смесица между американски и западноевропейски модел на организиране, на мениджмънт. Естествено, че той е български университет, защото не е възможно никъде в света да вземеш един модел от дадена страна и да го привнесеш в друга непроменен. В този смисъл НБУ през призмата на българското светоусещане, на българската невъзможност да бъдем организирани, на български стремеж към хубав живот, се опитва на българска почва да присади един западен тип организационен модел. Ние нямаме амбиция, нито цел да се изказваме критично по отношение на нивото на българската наука, нивото на българското образование, на българската образованост. Напротив, ние смятаме, че те са на високо ниво, по-високо от средствата, които се влагат. То е въпреки системата, въпреки средствата. То се дължи на вътрешния импулс на българина. Това, към което имаме сериозна критика, е моделът на управление на образованието и науката. Смятаме, че действащият все още в страната механизъм на управление на тези две сфери е остарял, той е изиграл своята роля. Ето защо НБУ е създаден с цел да предложи една алтернатива, не за да се пребори с останалите университети, а за да присади на българска почва тези модели, които след това да бъдат използвани не само от университетските среди в България, но и от цялото общество.

- Как стои въпросът с корупцията в НБУ? Има ли подобни прецеденти и как се решават?

- Моят опит и срещите ми с представители на различни организации извън страната показва, че голяма част от тези атаки за корупция не идват отвътре, те не са от страната и голяма част от тях не се базират на реални факти. Става дума за атака, която се предприема срещу българското образование под формата на борба за пазари. Когато разпространиш чрез медиите в България новината за корупция сред академичните среди, позовавайки се след това на тези публикации, лесно можеш да отклониш голям поток от кандидати, които биха искали да учат у нас. Благодарение на тези медийни атаки намаля броят на студентите чужденци в нашите медицински вузове, и то от традиционни партньори. Ето защо аз бих апелирал към медиите да бъдат изключително внимателни, макар да знам, че много по-важно за вестника е да си продаде броя - слагат на първа страница един дебел доцент или професор с опулени очи и пишат - взел е 300 лв. Но може би след няколко години нещата няма да стоят така, защото след като веднъж се разбалансира образователният пазар, по същия начин и другите структури на страната, хората няма да имат възможност да си купуват въобще вестници и ще станат абсолютно апатични. Възможно е някъде и да има корупция, но тя е по-скоро поради тежкия преход, който изживяваме. В НБУ ситуацията е по-различна - понеже ние сме частен университет и студентите плащат в началото на семестъра определена такса, едва ли в една подобна среда би се появило желание за повторно плащане.

- Пълен университет ли е НБУ? Всички звена на науката ли присъстват в него?

- Не, не всички. НБУ развива науките за човека, изкуствата, комуникациите, компютърните науки и някои организационни модели, да речем, в медицината. В областта на компютърната графика и компютърния дизайн сме успели да съберем най-добрите специалисти в страната и имаме изключително добра база. В областта на хуманитаристиката развиваме редки не само за страната специалности - египтология, класически студии - семиотика, антропология и др. Това, което ни отличава, е абсолютното изискване, което предявяваме към нашите студенти, независимо от това каква специалност са записали, да изучават чужд език. Те не могат да завършат без положен изпит за чужд език, съобразен с европейските изисквания. Имаме изискване за родния български език, за компютърна грамотност, а също така за покриване на определен брой кредити в сферата на общото образование. Университетът изповядва философията за интердисциплинарност, която трябва да даде впоследствие взривен тласък в развитие на отделните области. За да можем да съществуваме, ние освен че трябва да имаме студенти, трябва да имаме и успешни научни проекти, които да печелим, и да продаваме научен продукт. Това е начинът да си изкарваме парите си.

- Припознават ли се дипломите на НБУ в чужбина?

- За България този проблем не стои, защото ние сме акредитирани, при това имаме възможно най-високата оценка за петгодишен период. За навън - досега нямаме проблем. Това признание, от една страна, произтича от факта, че сме легитимен ВУЗ, който е акредитиран от държавата, а от друга страна нашите контакти са по-лесни поради кредитната система, която е въведена в НБУ още от самото му създаване.

- Вие сте доайен на египтологията в България. Смятате ли, че за такива специфични специалности има нужда и от пари, за да се развиват?

- Египтологията в НБУ е единствена не само за страната, но и за целия Балканския полуостров, за цяла Югоизточна Европа. България е първата страна, създала организиран център за изучаване и преподаване на египтология, и мога да кажа, че благодарение на усилията на НБУ ние събрахме една прекрасна колекция от научна книжнина по египтология в нашата библиотека за последните десет години. Това означава, че жаргонът на който говори съвременната наука по египтология вече го имаме. Има много хора, които проявяват интерес, но малцина се посвещават изцяло на египтологията, защото тя изисква тежки занимания с един език, който умира, преди хората да започнат да говорят на старогръцки. Говоря за класическия египетски език. Работата е в изолация - не можеш да бъдеш на сцената, да бъдеш известен, да правиш пари и т. н. Това го вършат само няколко човека по канал "Discovery". Нашите усилия в България се впримчени предимно в изучаване на езика и тълкуване на текстовете.

- Трудно ли е да се съчетава работата на египтолог с тази на ректор?

- Изключително, и тя е предимно на психологическо ниво, защото НБУ е проект. Това не една утвърдена институция, която бавно влачи своето съществуване. Практически, за да може човек да реализира амбициите в работата си с този проект, той трябва да бъде изключително ангажиран - и психически, и физически, и емоционално. И постоянно да участва в измислянето на НБУ. Защото той не е измислен. Той никога няма да бъде измислен окончателно и това е тайната на младостта на нашия университет.

Интервю на
Цветанка Еленкова

горе