 |
|
| АРТ |
стр.41, бр.2, година XI, 2004г. |
|
|
ЗЛАТНАТА СЪКРОВИЩНИЦА НА УКРАЙНА |
|
|
| О. П. Пидвисоцка |
|
 На територията на Киевско-печорската лаврa една двуетажна сграда се издига близо до църквата "Успение Богородично". Построена е през XVII-XVIII в. и се нарича Ковнировски корпус, на името на Степан Ковнир, талантлив украински майстор, който е бил свещенослужител нa лавpaтa. През 1968 г. в тази сграда се разполага Музеят на историческите съкровища на Украйна, който е отворен за посетители от януари 1969 г. Колекцията на музея, а оттам и експозицията, се състоят от следните главни раздели: златни предмети от скитския период, намерени в гробниците на царското семейство и дрyrи знатни скити; средновековната колекция, представяща културите на номадите и древните славяни; произведения на местното приложно изкуство от края на XVI до XX в. и ювелирни изделия на съвременното бижутерско изкуство. Сред тях, греещи като ярки звезди, са шедьоврите на древното златарско изкуство, както и изделия от рода на златното нагръдно украшение (пекторал) от гробницата Товста мохила, което е било изкопано от Б. Мозолевски през 1971 г., било е признато в цял свят и се е превърнало в символ на музея; сребърната купа, намерена през 1969-1970 г. в гробницата Хайманова мохила; златният шлем, открит в Передериева мохила през 1988 г.
Сред бижутата на източните славяни и Киевска Рус особено внимание заслужават блестящо украсените творби от емайл. Златната диадема от XII в., открита през 1900 г. в гробница близо до село Сахнивка в Черкаска област, се смята за истински шедьовър на тази ювелирна техника. Музейната колекция включва още уникална сбирка от юдейски обредни предмети от сребро и злато. Тя съдържа около 400 експоната, обхващащи периода от XVIII до началото на XX в. Повечето от предметите са били използвани като крайно нужни вещи при церемониални обреди със скрижалите Тора (Петокнижието), почитани като свещени и неприкосновени от еврейския народ. Сред тях са изящни, перфектно украсени корони, специални тарелки, наричани "Щитовете Тора".
Най-голямта и най-популярна музейна колекция е известна под името "Скитското злато". Скитските надгробни хълмове дават на света ненадминати по своето майсторство изделия на древната обработка, гравиране и инкрустиране на метали, дело на прочути местни ковачи от онова време. Тези предмети са били намерени в гробниците на скитските царски особи и на скитските аристократи и включват позлатени орнаменти върху саби и мечове, ножници, украси върху дрехи, впрягове, бижута и др.
Сред находките от гробниците се открояват украсите с животински мотиви. Скитите вярвали, че животинските изображения са магически и така нареченият животински стил се основавал на представянето на животински образи в хармония със стилизирането и детайлизирането на техните индивидуални черти.
Под влияние на гръцката и ориенталската култура скитските златари започнали да използват нови изображения и митологични мотиви, при които животинските образи стават по-схематични и служат за детайли в абстрактната орнаментация. В края на V и през IV в. пр. Хр. по северните брегове на Черно море се установява един нов оригинален художествен стил, известен като елинистично-скитски, за който говорят многобройните находки от погребенията по онова време.
Ползвайки традициите на класическото изкуство на елините, гръцките златари майсторят изящни украшения с широко разпространените по онова време мотиви и антропоморфни изображения на култови и жанрови сцени.
На територията на скитите, и най-вече в rpъцките колонии Олбия, Тирас, Черсонесос и Пантикапем, най-прочутите и талантливи златари работят за и по вкуса на скитския елит.
През елинистичния период, от края на IV в. пр. Хр. до I в. сл. Хр., древното изкуство, включително златарството, претърпява съществени промени под влияние на ориенталската култура в резултат на походите на Александър Македонски. По онова време сред предметите за ежедневна употреба навлизат все повече луксозни вещи и ювелирното изкуство става по-претенциозно и пречистено (рафинирано). Златните украшения се изпълват с емайл, инкрустират се със скъпоценни камъни и цветно стъкло.
По-нататъшното развитие на полихромния стил датира от периода IV-VII в. сл. Хр., известен като период на Великото преселение на народите. Той се характеризира с геометрични фигури, многообразие от цветове и богато орнаментирани златни накладки.
|
|
Из книгата
"Украинското златно съкровище" ,
Киев, 1999, изд. "Акцент"
Превод: Галя Б. Чолакова |
|
| горе |
|
|
|
|
