 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.30, бр.2, година XI, 2004г. |
|
|
ОДЕСА -МОРСКАТА ПРИКАЗКА НА УКРАЙНА |
|
|
Розалина Евдокимова,
в. "Русия днес"
|
|
Цял свят знае, от думите на широко популярна песен, "что Одесса очень велика". И това е самата истина. Има градове и по-големи и могъщи, но Одеса е велика като явление в Европейския Изток, като човешка вселена, с неповторим облик, история и настояще, душевност и характер.
Най-прочутотото пристанище на Украйна, град, в който оставаш завинаги влюбен и отново търсиш път назад. Заради красотата наричат Одеса Южната Палмира, заради пъстротата на населението - Черноморския Вавилон, заради архитектурата - Малкия Париж, заради нейното важно положение - Южната столица, а заради динамичното развитие и колоритните бандити - местния Чикаго. За тях той е бил майка-закрилница. Град на веселите таланти, на бликащия хумор. Спомняте ли си филма "На "Дерибасовска" времето е хубаво, а в "Брайтън бийч" вали"? Някои ще попитат какво общо има между филмовата лента и Одеса. Ами има, и това е прочутата по целия свят улица "Дерибасовска", или както я наричат одеситите "Дерибаска", но за това по-късно. Но като че ли най-ласкаво и красиво е определението на един от най-прочутите одесити - знаменития актьор, певец и родоначалник на джаза Леонид Утьосов: "Погледнете Одеса откъм морето - рай. Откъм брега - също."
Основан през 1794 г., вече 210 години градът не престава да е един от водещите в бившия Съветски съюз и сегашна Украйна. Той е трети по големина в страната след Киев и Харков и основен промишлен, културен, транспортен, научен и курортен център на Северното Причерноморие. Преобладаващото население са украинци, руснаци и евреи.
Макар и само на два века и малко, Одеса има богата история. Ако направим разходка из пожълтелите страници на хрониките, те ще ни разкрият как градът е възправял своя ръст и как непрекъснато се е разхубавявал. След изгонването на турските завоеватели от Северното Причерноморие през 1791-1793 г. по времето на Екатерина II Руската империя присъединява към своята територия селището Хаджибей. По-късно търсейки място за строителство на военно-търговско пристанище на северния бряг на Черно море, изборът пада върху Хаджибей, който през 1795 г. е преименуван в Одеса. Градът бързо се разраства и през 1803 г. вече е обособен в отделна административно-териториална единица с наименование Одеско градоначалство. Всеки кореняк одесит е горд със своите прадеди, които са направили града им известен, богат и красив. И днес те с нескрито уважение изговарят имената на А. Ришельо, А. Ланжерон, княз М. Воронцов, които са първите градоначалници. По тяхно време се изграждат големите и красиви дворци, които и днес жителите на морския град пазят ревниво от посегателството на времето и хората. Градоначалниците са издигнали и обществените сгради, свързани с управлението на Одеса, а и по тяхно разпореждане немалко паметници са белязали светли и големи събития от неговата история. Известният с лекомислената си и почти анекдотична слава курортен град се сражава героично по време на Великата отечествена война, за което и получава званието "Град-герой".
Градските власти винаги са отделяли голямо внимание за облика на Одеса, на този южен прозорец на империята към Европа. Тя е от малкото градове на Украйна днес, който се строи по предварително изработения план от Ф. Деволан. А той е модерен за онова време. Според него градът има правоъгълна мрежа от улици с обособени основни магистрали и площади. Административният център е разположен на Приморския булевард - един от най-красивите кътове на града. От него в посока на морското пристанище се спуска уникална стълба, която след Октомврийската революция е наречена "Потьомкинска" в чест на бунтовния броненосец "Потьомкин". Тя е известна по цял свят, защото е основен акцент в класическия филм на Айзенщайн "Броненосецът "Потьомкин". Идеята за нетрадиционното свързване на Приморския булевард, разположен на високото крайбрежно плато, с ниския морски бряг, е на архитект А. Мелников. Проектът е изработен през 1825 г. от Ф. Бофо, а фактическото строителство започва на 1 май 1834 г. и продължава цели 7 години. Височината на стълбата е 27 метра, широчината й в горната част е 13,4 м, а в долната - 21,6 метра. Уникалното съоръжение е облицовано с розовосив гранит. Заедно с още няколко обекта тя е сред символите на Одеса.
Южната столица на Украйна е също и неин културен и научен център. И като такъв той започва да се изгражда още през 1817 г., когато бива открит Ришельовският лицей, прераснал през 1865 г. в Новорусийски, а днес известен като Одески университет. През 1825 г. в града се открива и първият в Украйна Исторически музей. По същото време се строи и астрономическата обсерватория, а през 1886-а - първата в страната Бактериологична лаборатория. Тук е основан през 1908 г. и първият аероклуб. На особена почит и любов в града се ползват Театралното и музикалното изкуство. Така например днешната сграда на театъра за опера и балет е едно от най-добрите театрални съоръжения в света. За него се говори, че е точно копие на миланската "Ла Скала". А в основата на днешната консерватория е основаното през 1897 г. музикално училище. Сред бляскавите дворци, красиви паркове, музеи не може да бъде пропуснат и друг символ на Одеса - прочутите катакомби. Одеските катакомби (така се наричат подземните лабиринти под града и неговите околности) се състоят от няколко типа подземни коридори, свързани помежду си. В началото те са подземните каменоломни, откъдето са добивали варовик. Каменоломните представляват около 95-97 % от прочутите Одески катакомби. Освен с характерните за този род елементи, като галерии, шахти, изкопи, има разработени хоризонтални и отвесни планински подземни съоръжения, както и колектори, подземия с различни предназначения, водни кладенци и много други. Носят се предания, че отлежавайки в подобни катакомби, виното остарявало благородно и качествено. Същото разказват и за коняка. Най-старите елементи на Одеските катакомби са карстови пещери, чиято възраст е над 3.7 млн. години. Останалите подземни съоръжения датират от началото на ХIХ в., когато започва добивът на варовик. Своя максимум катакомбите достигат през ХХ в. Днес дължината на една от най-атрактивните за всички туристи забележителност на черноморския град е около 2,5 хил. км. Първите сведения за подземното чудо дава палеонтологът А. Нордман през 1846 г. Пристигналите да се насладят на красотите на Одеса най-напред се втурват да посетят Потьомкинската стълба и катакомбите.
Без да носи блясъка на останалите забележителности в Одеса, за нас, българите, си заслужава да споменем една тиха и скромна уличка, "Болгарская". Тя е свързана с българската общност, която при преброяването на населението на града през 1795 г. заедно с гръцката са отделени в две групи от останалите чужденци. Тогава българската група е наброявала 33 мъже и 27 жени. Това са семейства, напуснали Измаил по време на Руско-турската война. Те са помолили руския император да ги засели в Одеса, за да се спасят от мизерията. Първото споменаване на тази уличка е в "Одески вестник" от април 1840 г. Паралелно с града се развива и "Болгарская". По-късно характерният за нея национален български колорит бързо се заменя от интернационалния облик на гъсто населения квартал, "Молдованка", където се намира тя. Заедно с българите в съседство живеят руснаци, украинци, сърби, поляци, гърци, немци, молдовци, евреи, цигани. Съветският период не е пропуснал и малката уличка "Болгарская". Тогава я преименуват на името на маршал С. Будьони. И като говорим за българското присъствие в Одеса, не бива да забравяме, че тук в средата на ХIХ в. е действало Одеското българско настоятелство, с чиято помощ десетки българчета завършват своето образование. Един от тях е Христо Ботев. Именно тук патриархът на българската литература Иван Вазов написва библията на българската свобода, романа "Под игото".
Черноморската красавица Одеса е и люлка на безброй таланти, които със своите произведения са се сдобили със световна слава. Тук са родени един от най-големите в съвременната физика Георги Гамов, лекарят Владимир Хавкин, когото в Индия смятат за свой спасител от холерата. Родом от Одеса е корифеят на офталмологията Владимир Филатов и един от първите летци Сергей Уточкин. Дълъг е списъкът на големите имена в изкуството. Сред тях са Анна Ахматова, Едуард Багрицки, Саша Чьорни, Валентин Катаев, Исак Бабел, "родителите" на знаменития мошеник Остап Бендер - Иля Илф и Евгений Петров, Юрий Олеша, с чиято книга "Тримата шишковци" са пораснали много деца по света. Световната слава имат музикантите Давид Ойстрах, Емил Гиллeс, Святослав Рихтер, режисьорите Пьотр Тодоровски, Станислав Говорухин, Николай Губенко. Имената на Леонид Утьосов, Оскар Фелцман, Михаил Жванецки, Роман Карцев и още десетки знаменити таланти и днес са сред обичаните лица от екрана и сцената. Градът е бил пристан за великите писатели и поети А. С. Пушкин, Адам Мицкевич, Н. Гогол, Т. Шевченко, И. Франко, Леся Украинка, М. Коцюбински. |
|
|
|
Като говорим за хората от Одеса, не може да не разкажем и за одеситите. По широкия свят жителите на “Одеса-мама” се славят като чешити. Само любопитният и доброжелателен поглед може да забележи неповторимостта не само на града, но и на неговите хора. Те притежават специфичен дух и неподчинена на никакви граматически закони реч. Така например ако сте решили да попитате някой как да стигнете, например до ул. "Дерибасовска", до някой от известните театри или музеи, то се пригответе не за кратко и ясно описание. Първо, разбирайки, че сте чужденец, местният жител, когото сте спрели да ви помогне, ще се заинтересува от това какво е вашето впечатление от града, ще пожелае да разбере къде вече сте били и непременно ще изброи дълъг списък на други забележителности, които според него задължително трябва да посетите. След това няма да пропусне да попита как сте със здравето, като непременно ще разкаже за своето, за своите близки, за роднини и съседи. И всичко това е придружено от безброй много жестове. И ако не е непрестанната му реч, ще си помислите, че срещу вас някой играе пантомима. И за да е пълен ритуалът на упътването, той ще ви помоли да подържите неговите вещи, докато изпълнява целия този спектакъл. И още нещо притежават одеситите - невероятен оптимизъм, страстна любов към живота и страшно чувство за хумор. Не напразно градът се смята за столица на хумора. До днес 1 април там се празнува подобаващо весело и пъстро. И ако искате на този ден да се забавлявате и веселите от сърце и душа, то задължително трябва да посетите знаменитата улица "Дерибасовска", или "Дерибаска" - там е гарантиран един безкраен купон. На Първи април целият град е подчинен на веселбата и песента. И още нещо, наред с хубавите черти на хората от Одеса трябва да бъдете внимателни, защото местните джебчии са със световна слава. И тук му е мястото да припомним героите на Илф и Петров. Бандитите наричат с любов града “Одеса-мама”. Този израз си има продължение в лексиката им “Ростов-папа”.
Славата на черноморската столица на Украйна е толкова голяма, че чак в далечна Америка градове са кръстени на нея. В една песен за Одеса се казва:
"Побывать на звездах мы надеемся.
И открою вам один секрет.
Может быть на Марсе жизнь имеется,
Но Одессы второй там нет."
Именно това доказва самобитността на града и затова в САЩ цели осем града носят името Одеса. В Канада са два. Американските Одеси се намират в щатовете Вашингтон, Небраска, Делауер, Флорида, Тексас, Мисури, Ню Йорк и Минесота. За разлика от черноморската Одеса американските са сухопътни.
Славата на Одеса отдавна е надхвърлила пределите на Украйна, станала е неотменна част от европейското съзвездие на неповторимите с красота, история и култура градове, но е станала и световна знаменитост.
|
|
| горе |
|
|
|
|
