 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.48, бр.1, година XVII, 2010г. |
|
|
Грузия: Страна на митичен и съвременен народ |
|
|
| Дора Александрова |
|
Характерът на грузинците е изразен в песните и танците им, пропити с бързи и отсечени движения, с мъже-герои, размахващи ками и саби в стихията на танца. След тях идват с тихи ситни стъпки красиви жени, облечени от горе до долу в бяло, които сякаш плуват около своите любими. Народ с древна и изстрадала съдба, в държава с хилядолетна история и още по-древно, прекрачващо митични времена и легенди минало. Благословена, според легендата, от ангел небесен, Иверската страна дава древното име на тази земя и старата столица с име Мцхета. Недалече и от всички страни се издигат възвишенията на Кавказ, за да напомнят всеки ден и на всички поколения, които живеят на тази територия, че мястото е и митично, и героично, и избрано от съдбата за място на много човешки драматизъм. Но и земя, в която зрее грозде за омайно вино, а празниците са безкраен низ от веселие и танци, от темпераментна музика и песни. Това е земя, от недрата на която извират топли извори и напомнят за горещото дихание на образи-титани.
Грузия е мястото, където прикованият Прометей усеща силата на Кавказките планини и въпреки че е титан, не може да се отскубне от съдбата си. Заплаща за делата си с приковаване. Само той знае тайната, която искат да узнаят всички богове. Тайна, която разкрива кой и как ще ги детронира от небесния престол. Затова всеки ден Зевс праща гарвана да кълве от черния дроб на Прометей и, причинявайки му болка, да го принуждава да издаде тайната, откъде ще дойде опасността за царуването на Зевс, за да я предотврати навреме. За Прометей знанието е сила и този божествен огън титанът дава на хората. Мъдростта изплува от горещите недра на грузинската земя, изпълнена с много героизъм и мъка, идещи от сърцето на нейния героичен народ. Казват че, ако пътник й разкрие сърцето си, ще го изпълни със светлина и още знания, обърне ли се към нея, ще му покаже още от славния си исторически път.
Грузия е една от страните, най-рано приели Христовата вяра. Предание разказва, че когато апостолите хвърляли жребий, кой в коя страна да проповядва Христовото учение, Пресвета Богородица настояла да участва в жребия. Според този жребий Грузия се паднала на Пречистата Божия Майка. Затова и грузинците от дълбока древност я почитат като покровителка на тяхната страна. Божията Майка изпратила в Иверия Света Нино с благословията си и с помощта си. Света Нино направила кръст от лозови пръчки, който завързала с косата си. Света Нино е най-почитаната светица в Грузия. Заради нея е и особената форма на грузинския кръст - направен от лоза, а напречната греда е под ъгъл. В началото на ІV в. тя проповядвала християнството по тези земи и покръстила грузинския крал Мириан. Когато държавата се наричала Иверия и заемала земите на днешна Източна Грузия, през 327 г. тя приела християнството за официална своя религия. Грузинците са построили навсякъде из страната великолепни църкви и манастири. В старата столица Мцхета, която е само на 15 км от сегашната столица Тбилиси, се намира величествената катедрала "Светицховели", а от другата страна на реката е един от най-старите християнски паметници в света - манастирът Джвари, който бил построен през VІ в. на място, където Света Нино издигнала дървения си кръст върху основите на съществувал преди това езически храм.
В пустинята близо до границата с Азербайджан се намира красивият манастир "Св. Давид Гареджа". Там монасите и досега продължават да живеят в скалните си килии, а стенописите в пещерите от другата страна на хълма са запазили почти непокътнати ярките си цветове. В манастирите около Кутаси пък се пазят уникални икони. Грузинците, и до днес православни християни, са изключително вярващи. Млади момчета с размъкнати панталони и шапки с козирки се прекръстват, минавайки покрай многобройните църкви в Тбилиси, жените и момичетата носят винаги в чантите си шал, за да могат да покрият главите си, влизайки в храмовете. И така да спазят традицията.
Освен това в Грузия смъртта също е особено почитана. Може би защото е честа спътница в битието на хората. Жените се обличат в черно, когато техен близък почине, и траурът по него трае седем години. Грузинците превръщат гробовете на своите близки в истински райски градини. Това място е по-свято от всяко друго за тях. Пръстта е изключителна светиня за всеки грузинец. В нея той дава своя обет, залага честта си.
Грузинците са горди с миналото на своята родина, обичат митовете и легендите на своя народ. И помнейки ги, минават през настоящето. За Грузия християнството не е мода, заместила комунистическата идеология след разпадането на Съветския съюз, както става в другите източноевропейски страни, а заедно с грузинската азбука е главният спояващ компонент, около който се гради националното самосъзнание през цялата история на страната.
ГРОЗДОБЕРЪТ Е ПОВЕЧЕ ОТ ТРАДИЦИЯ В ГРУЗИЯ
През есента лозите поклащат пожълтели листа, гроздето в необятните лозя е натежало, събирало сладост през горещото лято на Грузия, готово да мине през човешките ръце и да бъде положено в бъчви, където магията на дните ще превърне сладкия сок в омайно силно и гъсто вино. Тежките гроздови зърна се изсипват в огромни квеври, глинени съдове, положени под земята, завършващи с малко гърло. Те поемат между 500 и 800 литра обем, а сред всичките видове грузински вина кахетинското е най-силното, с най-високо качество и най-омайното.
Така грузинската есен изстисква своите сокове и пълни с тях делви и амфори, както мъдростта изпълва поколенията. Хората събират плодовете, варят билки и лековити отвари за душата. А мирисът на димящата питка, наречена "тонис пури", изпълва ноздрите. Хлябът се пече в тоне, глинен съд, подгрят отдолу с жарава. На дъното жарта е най-силна и когато съдът се нагорещи, се лепят кори от тесто по външната страна на стените му. Когато тези парчета се изпекат, падат сами в жарта. Тогава питката е опечена и се изважда. На трапезата всеки си отчупва залци. Хлябът не се реже с нож, а се чупи. От вината най-често на масата са Ркацители или Червен рог - и двете са познати у нас.
АКО РЕШИШ ДА ПОСЕТИШ ГРУЗИЯ
До Грузия се стига относително трудно, въпреки че се намира е-хей отвъд морето. Решиш ли да я пропътуваш, можеш да го направиш, ако се заредиш с търпение и дързост.
Легендата разказва, че територията на днешния град Тбилиси била покрита с гора. Според една от версиите грузинският цар Вахтанг I Горгасал по време на лов ранил сърна, тя се изкъпала в горещия извор, оздравяла и избягала. Според друга версия по време на лов ястребът на царя нападнал фазан, двете птици паднали в горещия извор и се сварили.
Оттам идва и символът на Тбилиси - фазан. Заради лечебните свойства на горещата вода и удобното разположение на местността, царят заповядал да се изсече гората и да се построи град. "Тбилиси" идва от "тбили" (горещ). Така минералната вода, която извира и днес с температура 76 градуса, е дала името на града.
Каквито и предварителни представи да имате за страната, в едно трябва да сте сигурни - тук не само страстите са концентрирани. Традиционните празници се празнуват според обичаите - продължително и с изобилие. Количествата са неизмерими с европейските представи. Ако отидеш неканен гост в грузински дом, няма да притесниш домакините. Дори и да им е празен хладилникът в момента, дори и да си позвънил в 2 часа след полунощ на вратата, досада няма да забележите. И да няма нищо подходящо за гости, домакинът ще позвъни в този среднощен час на съседа си и ще му поиска каквото у него има в дома си, за да сложи на трапезата и на госта си. Ако посред нощ таксиметров шофьор те е стоварил на посочен от теб адрес, той също се качва с госта и влиза при домакините. Започва се една дълга и шумна веселба с много песни, обилна храна, вино и продължителни тостове. Всичко това тук е съвсем нормално. Изобилието на трапезата трудно може да се опише изчерпателно. Задължително е да се опитат кхачапури - нещо като баница, с плънка от пушен кашкавал. Също така и всичко, в което има тархуна - местна подправка без аналог. Каквото и да си поръчате, залейте го с ткемали - сок от зелени джанки с билки, безобразно вкусен.
В кръчмата до крепостната стена в Сигнаги, последната порта преди Кавказ, правят най-доброто агнешко, което някога сте опитвали, а на места в Тбилиси продават най-вкусната салата от смачкани орехи, цвекло и спанак. Към виното винаги е подходящо прясното сирене с червен босилек, но опитайте и великолепно приготвените патладжани. Ако обичате локумени изделия, трябва да си вземете от най-известния сладък деликатес - чурчхела - ядки, топени в гроздов сок. И настава едно вкусово удоволствие с часове и дни - без край. Празненствата около трапезата са част от типичния грузински начин на общуване, от желанието им да се събират и разговарят дълго, а дали на това, че умеят да общуват мъдро и продължително, не се дължи донякъде изключителната грузинска виталност? Има още много други неща, които европеецът няма съвсем да разбере и дори няма да се досети, че съществуват, но точно те са в същността на грузинския бит и начин на живот. По свой собствен идентичен начин грузинците са отстоявали до днес, запазвайки ги, народните си традиции и стремежа си за свобода и независим дух.
ТОСТОВЕТЕ СА РИТУАЛ
В Грузия пиенето на вино е едновременно ритуал и начин на живот. Правилата на играта изглеждат доста сложни, когато научаваш за тях, и изискват сериозна доза концентрация и наблюдателност. В ритуала има две основни фигури - тамада и мерикипе. Тамадата вдига тостове, а мерикипето сипва вино по чашите. Не е лека ролята на втория - ако той не е в съвършен баланс с тамадата, играта може да се провали. Присъстващите на масата никога не трябва да видят вдигащият тостове да приканва виночерпеца да налива, нито пък той да пришпорва тамадата да говори, ако прибързано е разлял по чашите.
Честота на вдигане на тостове не е фиксирана и затова причинява доста неудобства на неподготвения чужденец. Виното се сипва в малки чашки, по не повече от сто грама, и след като тостът е вдигнат, трябва да се изпие наведнъж и докрай. Чашите, в които тук се пие виното, са от сребро, отвън позлатени - една рядка комбинация между тези два метала, която дава изключителен вкус на питието. Пиещият има право да отпие още веднъж само ако доразвие темата на тоста. Отпиване между тостовете или изземане на функциите на тамадата се смята за кощунствено поругаване на традицията. Темата на тостовете съдържа строго определена последователност, но повече впечатляват витиеватите фрази на тамадата. Първо се пие за мира, после за земята, за Грузия, за гостите, за родителите, за приятелството, любовта и жените. Тамадата говори пред всички прав, с рог, пълен с вино. След като се изприкаже, изпива наведнъж цялото съдържание в рога и го обръща, за да видят всички, че и капка не е останала. "И така, наздраве за приятелите!" - завършва тамадата тоста си, но преди тази последна фраза има петминутен монолог, в който се представят още и лични истории, анекдоти и притчи. И колкото по-възрастен е човек, толкова по-интересни са тостовете му. В едно затънтено обсипано с горещо слънце село 80-годишен грузинец с възлести ръце като лопати и най-лъчезарната усмивка, която някой е виждал, съумява толкова хубаво да говори за радостта от труда, че за миг на слушателя му се приисква да зареже удобния си живот и трайно да започне да се занимава със земеделие или поне със занаятчийство. Но да си гост на трапезата до този грузински мъдрец с напукани и големи ръце и до сладките му приказки - това е благословия.
ОТ ВКУСНИТЕ ГОЗБИ, ОТ ВИНОТО ИЛИ ОТ ПРИКАЗКИТЕ Е ТОЛКОВА ПРИЯТНО?
Празниците са повод за срещи и дълги разговори между приятели. Толкова дълги, че ако започнеш в ранния следобед, нощта бързо и неусетно се изнизва, а на зазоряване си тръгваш уморен физически, но жаден за още общуване. Разбира се, сладките приказки се "гарнират" с обилната трапеза, която е по-богата от всякога, опитва се от вишньовката, направена по стара грузинска рецепта, в която е прибавена джаджа - вид грузинска ракия. Грузинският коняк е уникален. Но към него посягат внимателно и с благоговение към тъмнозлатната кехлибарена течност, родена и отгледана на грузинска земя. До коняка са наредени още топлите парчета питка, които ухаят на странна смесица от типични грузински подправки, от което ястието добива незабравим вкус и аромат. Празниците в Грузия са продължителни, траят по 2-3 дни около отрупана с множество ястия трапеза. Пийват, хапват, празнуват. Но никой не се напива. Приказките им не свършват, особеното е, че обсъждат предимно постигнатите успехи на всеки от присъстващите или на техни близки и познати. Вдига се тост след за бъдещите успехи. Потост за досегашните и зитивното настроение се запазва през цялото време. Затова празникът изпълва всеки участник с радостта от срещата, с благодарност към Бога, че са се срещнали отново, че всички са живи и здрави. До следващата им среща за празнуване.
ГРУЗИНСКИТЕ ПЕСНИ
Специфичните звуци на грузинските полифонични песни са уникална музикална традиция, оценена по целия свят. Обикновено песните се изпълняват на три гласа с леко разминаване. Те изразяват пълната палитра от емоции в ежедневието, изживявани по време на събиране на реколтата, лечение, ухажване, водене на война, оплакване. Този стил е толкова древен, че гръцкият историк Страбон пише за многогласните грузински мелодии още през I в. сл. Хр. Този вид музика не може да се чуе в църквата или в концертните зали, но е неделима част от грузинската култура и обикновено звучи около масата в ресторанти и кафенета.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
