 |
|
| ДОСИЕ |
стр.9, бр.1, година XV, 2008г. |
|
|
Отношенията България - Русия: позитивна динамика с европейски измерения |
|
|
| З. Латев |
|
Обобщавайки днешния етап на руско-българските отношения, можем да кажем, че България сред страните - членки на ЕС, притежава едни от най-богатите възможности за разширяването връзките между 500-милионна Европа и Руската федерация, за принос в осъвременяването договорната база на техните отношения, за цялостното им взаимноизгодно развитие.
Отношенията между две държави никога не могат да бъдат праволинейно развиващи се. Особено когато в държавите протичат дълбоки промени. Още повече когато картината на международните отношения в света става все по-пъстра.
С пълна сила това се отнася и за двустранните българо-руски отношения. В тях имат своето безспорно място и въздействие формираната през вековете близост между народите, общите действия в исторически преломни моменти и много други дълговременни и специфични фактори. Но отношенията не можеха да останат изолирани от процесите, обхванали цяла Източна Европа, целия тогавашен Съветски съюз в края на ХХ - началото на ХХI в.
Лавината от промени доведе по естествен начин до известни колебания в развитието им, нещо, което не се случва за първи път в историята на българо-руските отношения. Въпреки това и двете страни полагаха усилия за тяхното преустройство - на първо място, чрез освобождаването им от отживели идеологеми, чрез изграждане на съвременна договорно-правна база, чрез поддържане на лични контакти между най-висшите държавни ръководители и политически представители, независимо от относително честата смяна на основните политически лица в Москва и София. Тези усилия позволиха между двете държави да не се появи сериозна и трудно преодолима дистанция. Съхранени бяха важни за двустранното сътрудничество форми и структури, напр. Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, периодичните консултации между министерствата на външните работи, търсени и използвани бяха общите интереси и допирни точки в дейността на универсални, специализирани и регионални международни организации - ООН, ОССЕ, ОЧИС и др.
В същия период основното внимание и външнополитическите усилия на нашата страна бяха свързани с реализирането на нейната евроатлантическа ориентация, върху присъединяването й към двете най-крупни интеграционни общности в света - НАТО и ЕС. В един кратък исторически момент България стана техен пълноправен член. В Северноатлантическия алианс - през пролетта на 2004 г., в Европейския съюз - на 1 януари 2007 г.
България получи възможността да има свой принос в отношенията Русия - Европейски съюз, както и да участва в дебата в рамките на Съвета Русия - НАТО, а това вече представлява качествено нова база и за развитието на българо-руските отношения, за тяхното осъвременяване.
Новата външнополитическа позиция на България съвпадна по време с интензифицирането на контактите и срещите на най-високо равнище в българо-руските отношения.
В периода от 2003 г. до началото на 2008 г. бяха разменени три официални посещения на държавните глави - президента на Република България Георги Първанов и президента на Руската федерация Владимир Путин.
Срещите между премиерите на България и Русия също протичат в един нормален ритъм. Срещи се състояха през 2002 г. - в Москва гостува Симеон Сакскобургготски в качеството си на министър-председател, през 2004 г. - в София бе премиерът Михаил Фрадков, а през 2007 г. начело на голяма делегация работно посещение в Москва направи премиерът Сергей Станишев.
Общото за срещите на това високо равнище са конструктивният дух, откровеността, с която представителите на двете държави разговарят, добрата подготовка, а не на последно място - непрекъснато разширяващият се кръг на участниците в тях, зад което се крие увеличаването на областите на сътрудничеството.
Резултатите от този подход са видими във всички сектори на отношенията.
Търговско-икономическите отношения се характеризират по-скоро със статичност - Русия през последните години формира между 10 % и 11 % от целия стокообмен на България, като преобладаващият дял в него съставлява вносът на енергоносители (нефт - 70 %, газ - 15 %, ядрено гориво - 2 %, от стокообмена). Това поставя Русия в положението на наш втори търговски партньор и първи - по внос на горива. Огромният дебаланс в двустранната търговия, в полза на руската страна, е формиран главно от вноса на енергийни суровини. Преодоляването му е ясно формулирано и от двете страни и е предмет не само на обсъждане, но и на действия от държавните институции, по-конкретно - на Междуправителствената комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.
В областта на традиционната търговия през 2007 г. в сравнение с предходната българският износ нарасна двойно и тази промяна се очертава като трайна тенденция. Тя отразява нарасналото производство у нас на стоки, които имат търсене на руския пазар. По-същественото е, че българските производители и търговци преодоляват отдръпването си от този пазар, характерно за началото на 90-те години. Но той днес е много по-взискателен и труден за спечелване.
Двете страни осъзнават, че класическите форми на търговия затварят икономическото им сътрудничеството в твърде ограничени рамки и предприемат реални стъпки за преминаване към нови форми - договори и споразумения с дългосрочен характер, при това - в областите със стратегическо значение.
В изпълнението на тази осъзната необходимост най-сериозна крачка бе осъществена по време на официалното посещение на президента на Руската федерация Владимир Путин в София на 17 - 18 януари 2008 г.
Подписан бе "пакет" споразумения в областта на енергетиката: споразумение относно сътрудничеството при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България ("Южен поток"); договор между учредителите на Международната проектантска компания по проекта за петролопровода "Бургас-Александруполис" и основен договор за проектиране, доставка и изграждане на АЕЦ "Белене".
С тези споразумения България потвърди на практика своя интерес да възстанови ролята си на ключов фактор в енергетиката в региона, както и да се превърне в транспортен и комуникационен център на Балканите.
Като член на Европейския съюз България още в първата година на своето членство даде свой принос за дългосрочното сътрудничество между ЕС и Руската федерация в изключително сложния комплекс от проблеми - енергийните.
Без излишна скромност можем да подчертаем, че България потвърди своята многократно декларирана позиция на отговорен и лоялен партньор.
Нашата страна направи това открито, в хода на преговори и обсъждания както с основния партньор в изпълнението на тези споразумения - Русия, така и със своите стратегически съюзници - НАТО и ЕС.
В този смисъл българските специалисти и дипломати осъществиха една сложна преговорна и дипломатическа дейност, в която бяха използвани опитът и интелектът на всички равнища и в различни области - политическа, икономическа, административна и пр.
Предстои следващият етап - на конкретни технически, икономически, екологични и др. преговори по конкретизирането на подписаните споразумения.
Съществена предпоставка за благоприятно развитие на сътрудничеството е отчитането на реалностите от недалечното минало - натрупаният в продължения на десетилетия опит от участието на крупните руски производители в създаването на редица от големите енергийни обекти у нас.
Енергетиката е областта, която привлича и най-крупните инвестиции.
Само преди по-малко от десет години енергийният гигант "Лукойл" закупи рафинерията "Нефтохим" в Бургас. До 2006 г. "Лукойл" инвестира у нас 753 милиона долара и всичко говори, че до 2011 г. ще успее да достигне обещания един милиард. На инвестиционната дейност на "Лукойл" не би следвало да се гледа единствено като на пряка връзка Русия - България. Чрез нея нашата страна е включена в световните финансови и инвестиционни потоци и досегашният опит от включването трябва да бъде оценен по достойнство.
Други руски фирми са вложили до 2006 г. в българската икономика 300 милиона долара. Това нарежда Русия на десето място сред чуждестранните инвеститори у нас.
Посочените резултати не са статични и затворени в тесните двустранни рамки. Те съдържат в себе си възможности за дълговременно развитие и първите ориентири вече са очертани и работещи.
Поради което България има амбицията да привлече към обсъждане на енергийните и транспортните проблеми на региона ръководителите на държавите от Балканите и Черноморието.
Такава идея бе анонсирана от президента Георги Първанов в неговата пресконференция по повод годишнината от втория му президентски мандат.
Опитът, придобит от провеждането в продължение на три години именно на такова равнище на форум по темата - "Културни коридори", и признанието от страна на участвалите в него дават основание да подхождаме с очаквания за успех и на един бъдещ "енергиен" форум.
Много перспективно в икономическо отношение направление на сътрудничество е морският транспорт. По време на визитата на президента Владимир Путин в София бе подписана спогодба за организация на пряка фериботна връзка между Варна и руското пристанище Кавказ. Отколешната мечта на българския бизнес за пряка морска връзка се очертава да бъде осъществена, и то не в мъгляво, неопределено бъдеще, а в рамките на следващите една-две години. По новата фериботна линия ще бъдат превозвани машините и съоръженията за бъдещата АЕЦ "Белене", както и за други обекти. И в този случай съвпадането на икономическите интереси на България и на европейските страни е респектиращо - пристанище Варна, чийто фериботен комплекс от години работи само с 5 - 7 % натоварване, ще може да се превърне във врата на ЕС за руските товари и обратно. Нещо повече, фериботът ще се създава и развива паралелно с материализирането на инициативата на Европейския съюз "Черноморска синергия" и на Меморандума между страните - членки на Организацията на черноморското икономическо сътрудничество, за развитие на комбинираните превози по море. България потвърди своята готовност да участва най-активно в тяхната реализация на неотдавнашната среща на министрите на външните работи от Черноморския регион в Киев.
Област на сътрудничество, към което най-точно приляга определението традиционно, е културата. Именно представителите на кул-турата в България и Русия и техните творби в годините на прехода намериха най-бързо прекия път едни към други. Може би никога преди толкова руски театри едновременно не са представяли български произведения. По приблизителни данни в момента техният брой достига четиридесет. Признанието на силата на съвременната българска драматургия е изключително високо. В авторитетните руски театри като постановчици са канени едни от най-оригиналните български драматурзи, а на руска сцена се играят пиесите, които аплодира публиката и в другите европейски столици.
Чрез междуправителствената спогодба за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката и тригодишните програми за нейното изпълнение българската и руската държава създават солидна база за поддържане и развитие на отношенията в трите области. На 18 януари 2008 г. в София вицепремиерът и министър на външните работи на България Ивайло Калфин и министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров подписаха програма, обхваща периода 2008 - 2010 г.
Натрупаният опит свидетелства, че в широко разбираната област на културата успехи постига не само "чистата" дипломация, но в много голяма степен и връзките между неправителствения сектор и контактите между хората.
Това дава на нашата страна увереността, че притежава силен потенциал, с който да участва в изпълнението на Пътната карта на четвъртото Общо пространство между ЕС и Русия - в областта на науката, образованието и културата.
С членството си в Европейския съюз България "внесе" в него българския език и кирилицата, а скоро след това успя да спечели страните-членки за изписването на български език на наименованието на европейската валута. Тези, засега все още символични факти, предпоставят по-широкото представяне на културата на нашия регион пред народите на другите страни-членки.
В тази връзка интерес представлява представената в началото на тази година инициатива на словенското председателство на Европейския съюз за взаимодействие между петте славянски страни - членки на ЕС - България, Полша, Словения, Словакия и Чехия при съвместното представяне на тяхното огромно културно богатство и привличането към участие в този процес и на Русия.
Дългогодишният опит на нашата страна в културните връзки с Русия и със споменатите страни би могъл да бъде широко използван при осъществяването на инициативата. За това допринася обстоятелството, че 2008 г. е обявена от Европейската комисия за Европейска година на междукултурния диалог. Активното включване на България в нея и в инициативата на словенското председателство е прекрасна възможност за съхранение и популяризиране по новому на културните ценности, традициите и същността, обединяващи страните, населението на които говори на славянски езици.
Протичащата в момента Година на Русия в България, а по-късно - и Годината на България в Русия, която предстои през 2009 г., вече сами по себе си работят в това направление.
Обобщавайки днешния етап на руско-българските отношения, можем да кажем, че България, сред страните - членки на ЕС, притежава едни от най-богатите възможности за разширяването на връзките между 500-милионна Европа и Руската федерация, за принос в осъвременяването договорната база на техните отношения, за цялостното им взаимноизгодно развитие.
Преди по-малко от 130 години - в т. нар. ера на нациите, България със своето динамично развитие спечели уважението на цяла Европа. Днес с балансирана и реалистична политика България има шанса да си извоюва името на активен член на Европейския съюз, внасящ своя принос в неговото развитие.
февруари 2008 г.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
