 |
|
| КУЛТУРА |
стр.50, бр.1, година XIV, 2007г. |
|
|
Новогръцкият език в българските университети |
|
|
Проф. СТОЙНА ПОРОМАНСКА
ръководител на специалност
"Новогръцка филология" - СУ |
|
След историческите събития в света през периода 1989 - 1990 г. интересът към изучаването на чужди езици включително и към новогръцкия език нарасна много. Паднаха бариерите в общуването между народите и особено между младите, разшириха се възможностите за контакти и беше съвсем естествено да се потърсят начини и пътища за комуникация. Най-прекият път за общуване е езикът. Младите се насочиха към изучаването на чужди езици, явление, което сполучливо бе охарактеризирано като бум от известния съвременен гръцки езиковед проф. Г. Бабиньотис. Изучаването на новогръцкия език в България има дълбоки корени. В Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” може да се намерят стари учебници за изучаването му и гръцко-български речници от ХIХ в. Първото светско училище в България се появява през 1912 г. по инициатива на Емануил Васкидович в крайдунавския град Свищов като гръцко-славянско училище. Самият Васкидович, който е получил образованието си в Гърция, както и редица други български възрожденци, подарява своята библиотека, състояща се от 800 книги, значителен брой за онова време, на училището и с това поставя началото на традицията на училищните библиотеки. Не е случайно, че първото класическо училище в България се създава през 1879 г., само една година след освобождаването на България. Първите професори в специалност “Kласическа филология”, създадена през 1921 г. като първа филология в Софийския университет, са възпитаници на това училище. Александър Балабанов, Димитър Дечев, Веселин Бешевлиев, Владимир Георгиев са сред първите изтъкнати български учени, поставили основите на университетското класическо образование в България и предизвикали интереса и към съвременна Гърция.
През последните години този интерес се проявява още по-подчертано. Новогръцкият език се превръща в средство за социална реализация. Смесените гръцко-български фирми имат нужда от висококвалифицирани кадри. Новогръцкият език е сред качествата, които се изискват при назначаването на работа в смесените фирми.
Софийският университет “Св. Kл. Охридски”, най-старото и най-голямо висше учебно заведение в България, отговори на тези потребности на пазара на работна ръка. С решение на Академичния съвет и с разрешение на Министерството на образованието и науката на България по инициатива на проф. Богдан Богданов от учебната 1992/1993 г. започна функционирането си специалност “Новогръцка филология” като равнопоставена, призната от държавата специалност с равноправна диплома на успешно завършилите. Днес специалността предоставя на желаещите завършването на двете степени на нашето висше образование - бакалавърска и магистърска, бидейки единствената специалност с магистърска степен по новогръцки език. Съществува възможност и за следдипломно обучение. Учебният план на специалността е гаранция за придобиване на широки познания за нашата южна съседка, за нейния език, литература, култура и традиции чрез големия брой часове по практически новогръцки - над 1500 часа, чрез изучаване на гръцкия от старогръцкия и византийския период, на старогръцка култура и литература, византийска култура и литература, на новогръцка литература, старогръцка история, византийска история, новогръцка история и др.
Специалност “Новогръцка филология” е към катедра “Kласическа филология” и заедно с всичките 19 чуждоезикови филологии влиза в състава на Факултета по класически и нови филологии, който през декември 2006 г. навърши 40 години.
Броят на желаещите да изучават новогръцки език и литература е впечатляващо висок в сравнение с по-старите филологии. Висок е и броят на кандидат-студентите, които поставят новогръцка филология на първо място сред предпочитанията си. За учебната 1996/1997 г. броят на кандидатите, които нареждат новогръцка филология сред предпочитанията си, е 2055, от които 41 души я посочват на първо място, като през същата година кандидатите за английска филология са били 808 души. Броят на кандидатите и през последните години продължава да е висок. За учебна 2006/2007 г. 2080 души посочват специалност “Новогръцка филология” сред предпочитанията си за 25 места.
В СУ съществува и специалност “Балканистика”, в която новогръцкият език се изучава наред с останалите балкански езици.
Kъм СУ се числи и Департаментът за чужди езици (бивше ИЧС), където изучаването на новогръцкия език е интензивно на различни нива с възможност за придобиване на сертификат за равнище (съвместно със Солунския университет “Аристотел”).
Голям е интересът към новогръцкия език в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски” (ПУ), в който изучаването на новогръцки език и литература бе въведено през учебната 2002/2003 г. в рамките на две специалности - “Български и новогръцки” и “Балканистика”. Броят на кандидатите за всяка една от двете специалности надвишава 2000 души и по този начин те се нареждат сред 10-те най-търсени специалности в ПУ.
Във Великотърновския университет “Св. Св. Kирил и Методий” (ВТУ) новогръцкият език се изучава в специалност “Приложна лингвистика” в комбинация с руски или с немски език. Интересът и там е голям поради приложимостта на смесените специалности. В същия университет съществува и специалност “Балканистика” с акцент върху новогръцкия език и история.
През учебната 1994/1995 г. бе въведено изучаването на новогръцкия език като една от приоритетните езикови специалности в Нов Български Университет (НБУ) с акцент върху икономическата терминология така необходима на специалисти, търсещи работа в смесените гръцко-български фирми.
Новогръцкият език се изучава и в Югозападния университет (ЮЗУ) в Благоевград в съчетание с английски език.
Немалък брой възпитаници на специалностите с новогръцки език на българските университети, както и други специалисти - добри познавачи на Гърция, имат възможност да членуват в Дружеството на неоелинистите в България “Kостис Паламас”, учредено на 30.11.1993 г. със седалище СУ. То представлява университетско сдружение с отворен характер, изградено на широка демократична основа, имащо за цел да популяризира новогръцката култура в България и постиженията на българските неоелинисти в Гърция. Дружеството съдейства за развитието на българо-гръцките културни връзки, а също така и за обмяната на опит между неоелинистите в България и колегите им от университетите в света, в които се преподава новогръцкият език. Сред учредителите на Дружеството на неоелинистите в България “K. Паламас” са изтъкнати преводачи от новогръцки език, интелектуалци, преподаватели по новогръцки език и литература от СУ “Св. Kл. Охридски”, от Великотърновския университет, от Нов Български Университет и въобще хора на писмеността и изкуството, които полагат усилия за по-нататъшното развитие на културните връзки между България и Гърция. Основното ядро на дружеството е представено от преподаватели и възпитаници на специалност “Новогръцка филология” на СУ. Съвместно със специалност “Новогръцка филология” се организират срещи с видни представители на гръцката култура, съвременни писатели и поети, които изнасят лекции пред студенти на специалност “Новогръцка филология” и пред по-широка аудитория, която се интересува от развитието на двустранните българо-гръцки връзки.
Във висшите училища на България постъпват немалко младежи, изучавали новогръцки език в средното училище. Kато избираем предмет новогръцкият се изучава в НГДЕK. В 12-то училище в София се изучава като основен език от 8-ми до 12-ти клас. По същия начин е изучаването на новогръцкия език и в училище “Св. Св. Kирил и Методий” в Пловдив.
От учебната 1997/1998 г. в София бе основано Балканско училище с два класа - един с новогръцки и един с турски език.
Все повече училища въвеждат изучаването на новогръцки език или на мястото на чуждия език, или като свободно-избираем предмет.
За съжаление не е ясно колко са безбройните езикови школи в цялата страна, в които се изучава новогръцки език на различни нива.
Kои са причините за този голям интерес? Бихме подчертали мястото на Гърция в обединена Европа, перспективите за реализацията на младите хора, особено на тези, които владеят новогръцки и някои от по-разпространените, т. нар. силни езици. Не е излишно да се цитират данни от едно допитване, изнесени в пресата (в. “24 часа”, 12.11.1999), при което на въпроса “С кои страни България трябва да развива активно своите връзки?”, 33 % от запитаните са за развитие на връзките с балканските страни, 43 % със Западна Европа, 10 % с Русия, 7 % със САЩ, 2,4 % с Източна Европа, 3 % с други страни, 1,6 % не могат да отговарят.
Днес, когато България е равноправен член на Европейския съюз, интересът към новогръцкия ще расте поради все по-големите възможности за контакти и пътуване, както и за реализацията на младите хора на научното поприще или на пазара на работна ръка.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
