 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.47, бр.1, година XIV, 2007г. |
|
|
От античната лира през гъдулката до бузукито |
|
|
| Здравка Михайлова |
|
Възприемани днес като произведения на изкуството, често пъти изработвани от музикантите, които са свирели на тях, традиционните музикални инструменти предоставят важен исторически ключ, разширяващ кръгозора на всички, които се занимават с изследването на народната култура. Декоративните детайли, възможностите им и начинът, по който инструментите се съчетават, разкриват артистичната чувствителност и музикалните възприятия на обществото, което ги е създало и използвало. Изучаването на музиката, с почти същия ефект както и изследването на езика, доказва приемствеността и непрекъснатото присъствие на гръцката култура в продължение на 7000 години по земите, където се срещат определени музикални традиции. Съвременни музиковеди като Samuel Baud-Bovy, Трасивулос Георгиадис, Симон Карас и др. са хвърлили обилна светлина върху богатата музикална традиция в Гърция, развивала се в продължение на повече от 5000 години, като се започне от епохата на цикладската култура в Егейско море и се стигне до наши дни. Музикални стълбици, мелодии, ритми, танци и музикални инструменти са съхранили през вековете нравите и обичаите на едно население, отъждествило живота с триптиха “поезия-музика-танц”, за което музиката е равнозначна на свобода.
В гръцката музикална традиция съществуват две основни категории: класическият византийски мелос и поствизантийската църковна традиция и народната традиция, включваща фолклора и по-модерната градска музика (песните ребетика, донесени от бежанците от Мала Азия през 1922 г., популярните на търпящите италианско влияние Йонийски острови кантати и др.). Както обяснява преподавателят в Атинския университет, етномузикологът проф. Ламброс Лиавас, в народната музика може да бъдат разграничени два отделни свята, този на континентална Гърция и нейната островна посестрима с традиции в мореплаването, и това обяснява използването на различни инструменти.
В континентална Гърция традиционните двойки зурна - тъпан или гайда - дайре вече са отстъпили място на типичната музикална формация, която най-често може да бъде видяна днес, състояща се от кларинет, цигулка, лауто (подобен на лютня инструмент), сандур и дайре или тарамбука. По подобен начин в островната музикална традиция цигулката и лютнята се изместили предишната доминанта на гъдулката (лира) и тъпанчето. Изключение прави остров Крит, но съвременната критска лира е претърпяла поредица от морфологични и функционални изменения, вдъхновени от цигулката.
Гърция е съхранила особено богата фолклорна традиция, чиито корени - преминаващи през Византия, османското робство, венецианското владичество - се простират до античността и на практика са свързани с всички средиземноморски народи, където са съществували по-многолюдни или по-малобройни колонии, населени от гърци, етнически анклави, някои от които като например тези в Magna Grecia в Южна Италия, са оцелели и до днес. В резултат на това гръцката музика се отличава с огромно разнообразие на музикални инструменти. Ако не броим античната музика, за начало на гръцката народна песен се счита периодът IX-XI в. през византийската епоха с песните от фолклорния цикъл на акритите, стражи по границите на Византийската империя, и паралогес (народни балади, в които се разказва за драматични социални събития, които също водят началото си от IX в., като тяхна люлка е вътрешността на Мала Азия). Както в песните от цикъла на всекидневния живот (приспивни, люлчини, любовни, сватбени, гурбетчийски, оплаквачески), така и в годишния празнично-обреден цикъл (коледарски, новогодишни, за Богоявление, за карнавала на Заговезни, великденски и пр.), народните песни са неразривно свързани със съответните обичаи във възхитителното единство на слово, мелодия и движение.
Някои от музикалните стилове може да са били “трансплантирани” в заведенията на мегалополисите или в компаниите за запис на грамофонни плочи, но това съвсем не означава, че гръцката провинция напълно е изгубила нишката в музикалния лабиринт: летните панаири на много места в страната все още са повод гърците от диаспората да се съберат с техните близки по родните места, да се видят и повеселят, децата все още пеят коледарски песни, кукери с големи хлопки в ритуален танц изгонват със заклинания злите духове, а също така може да бъдат чути и необходимите за поддържане жив духа на Дионисий песни с “непристойно” съдържание. Едни от най-популярните техни изпълнения са тези на известната хранителка на фолклорното певческо богатство певицата Домна Самиу. В Източно Егейско море на острови като Лесбос - макар и вече пред туристическите обективи - все още всяка година се повтаря ритуалът на принасяне в жертва на бикове в съпровод с танци, песни и конни надбягвания. На Крит човек не може да не чуе песента за единоборството на героя от народния епос Дигенис и Смъртта (Харон), неизменно в характерния петнайсетосричков слог, в който от X в. насам се разказват подвизите на славни мъже от акритския цикъл. На Додеканезите все някой ще запее песента за мъртвия брат, за вградената невеста в моста на Арта, за разпознаването на завърналия се след години от странство и гурбет. Мотиви, тръгнали от малоазийското крайбрежие и разпространили се не само в еладското пространство, но и в по-широкия район на Балканите и Южна Италия. А ако се отклоните от предписаното в туристическите пътеводители, нищо чудно и днес да срещнете някои от старите морски вълци, описани от Сеферис в стиха: “...облегнали се на рибарските си мрежи... нареждаха в детството ми песента за Еротокритос с просълзени очи!”
Посетителят на Атина може да види и се възхити от материалните предмети на това безценно наследство в Музея на традиционните гръцки музикални инструменти в Плака - “квартала на боговете” под Акропола в Атина. Музеят е създаден и работи благодарение на дългогодишните системни усилия на музиковеда Фивос Аноянакис. Той също така има заслуга за многобройни музиковедски изследвания и разработки, считан е за най-задълбочения до днес изследовател, като усилията му се вписват в контекста на проучването, съхраняването, популяризирането и пропагандиране на гръцката народна музика. Сбирката на Аноянакис е плод на четирийсетгодишни колекционерски усилия (1950-1990). Наброява хиляда и двеста музикални инструмента от XVIII в. до днес, най-богатата в Гърция и една от най-важните в Европа. “Чрез инструментите ние не само чуваме, но също виждаме музиката и нейните изпълнители”, имал обичая да казва той. Музикалните инструменти може да служат като доказателство за техники, обреди и символи, които често пъти прекосяват политическите граници и понякога хвърлят светлина върху неочаквани културни сходства.
През 1978 г. чрез официално дарение колекцията на Ф. Аноянакис преминава в ръцете на гръцката държава с цел създаването на музей, проектиран и организиран от дарителя с подкрепата на Министерството на културата на Гърция, под чийто надзор той работи и до днес. Класифицирането на инструментите следва системата E. von Hornbostel - C. Sachs, приета днес от повечето етномузиковеди с критерий материала, върху който движението на дланта произвежда звука: с трептящи мембрани, духови, струнни, и със звук, произвеждан от самия корпус на инструмента. В музея са експонирани приблизително половината инструменти от колекцията на Аноянакис, като при избирането им е отдадено по-малко предпочитание на тяхната естетическа или декоративна привлекателност и по-голямо на антропологическия и музиковедския интерес, който представляват. Останалите се съхраняват в специално проектирани и поддържани за целта хранилища, до които е осигурен достъп на изследователи и често пъти биват предоставяни за експозиции, гастролиращи в чужбина, в гръцката провинция, в училища и изложби за хора със специални интереси.
Във всяка от витрините на експозицията специална аудиосистема позволява на посетителя да чуе звученето на инструментите, да се наслади на различни техники на свирене и обичайното съчетаване на изложените инструменти в народните оркестри. Същевременно е положено усилие инструментите да бъдат представени в правилното време и място, като бъде показана връзката с техните създатели и музикантите, които са ги използвали, посредством рисунки, народни литографии, стари фотоси и видеоматериал, документиращ различните етапи от тяхното изработване.
Музеят, който разполага и с библиотека с над 4000 тематично свързани с неговия предмет заглавия, изследователски център, зала за прояви и ценен музикален архив, активно се ангажира с различни дейности, включващи посещения на училища, уроци по свирене на народни инструменти и пеене, специални семинари за обучение на деца, беседи, концерти на гръцки и чужд фолклор, гастролиращи изложби и специални ателиета за изработване на инструменти. Закупена е система за акустичен анализ, отворена за посетители е и уредена фотобиблиотека. Символ на фолклора, придаващи “материално” измерение на изкуството на устната народна традиция, музикалните инструменти са прекосили времето и пространството, за да разкрият естетичното чувство, изобретателността и мерака на народните творци и музиканти.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
