 |
|
| ВИТРИНА |
стр.30, бр.1, година XIII, 2006г. |
|
Св. Горазд и Св. Климент са били едни от най-значимите и близки ученици на Светите братя Кирил и Методий. Сред българите по-известен е Св. Климент, но първият светец сред словаците е Горазд. Именно тези двама ученици, наред с Кирил и Методий, които светият отец папа Йоан-Павел II провъзгласи за патрони на Европа, което означава патрони на България и Словакия, са най-интересни за нас. За Св. Климент знаем сравнително много и благодарение на такива писмени паметници като “Пространното житие на Св. Климент” и Охридската легенда, но източници за Свети Горазд са твърде оскъдни и не е запазено нито едно житие. Това е изненадващо, тъй като Горазд е бил първият Кирило-Методиев ученик, което единодушно подчертават всички открити досега книжовни паметници.
Най-много се говори за Горазд в “Пространното житие на Свети Климент”, което понякога наричат и Българската легенда. Именно в тази творба се споменава неведнъж първенството на Горазд, дори му се приписва по-предно място и от това на Климент. Макар за Св. Горазд да знаем най-малко, в сравнение с всички съратници и ученици на Св. Св. Кирил и Методий, имаме най-точни данни за неговия произход. Той е роден във Велика Моравия, бил е благородник и е принадлежал към висшето общество. На базата на топонимията знаем, че вероятно родното му място е било около град Нитра. До село Моченок се намира селището Горазда, сега Гораздов. До град Галанта е селището Гораждь, което е поунгарченото старославянско Гораждь, т.е. Гораздов, Гораздово. Не бива да забравяме, че в старославянския и в църковнославянския език мекият знак в края на думата има притежателна функция. В този случай може да се предположи, че семейството на Горазд е разполагало с обширни имения по тези места.
Св. Горазд е роден около 830 г. и е получил латинското си образование вероятно още преди идването на византийската мисия, водена от Св. Кирил и Св. Методий. Той е познавал латинската култура и традиции, без съмнение и ритуала, което не можело да се каже за всички ученици. Когато са запитали Св. Методий преди смъртта му кого определя за свой заместник, той посочил Горазд и казал: “Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен. Нека да бъде волята Божия и вашата обич, както и моята.”
Често е дискутиран въпросът кога Горазд е бил ръкоположен за свещеник. Най-вероятно това е станало по време на първото посещение на солунските братя в Рим. В житието на Константин се пише конкретно, че “мнозина са били ръкоположени за свещеници”. Сред тях положително е бил и Горазд. Еднакво необяснен е и въпросът дали когато Методий умира, Горазд вече е бил ръкоположен за епископ, или все още не. А ако е бил, кога е приел епископската хиротония. Една от версиите твърди, че е бил ръкоположен в Константинопол по време на посещението на Методий около 882 г. Не може да бъде изключена и вероятността, това да е станало в Рим при някое от многобройните посещения на Св. Методий. Вероятно Горазд е бил ръкоположен за епископ във Велика Моравия. Логично е, че след като Методий е бил архиепископ, а Велика Моравия - самостоятелна църковна провинция - метрополия, освен от Методий, княжеството се е нуждаело и от други епископи, които е ръкоположил самият Методий.
Друга глава, макар и тъжна, е изгонването на Кирило-Методиевите ученици от Велика Моравия. През 855 г. папа Стефан V е изпратил две писма до Велика Моравия. Първото е било адресирано до крал Светоплуг, а другото - до епископ Доминик и папските делегати - свещениците Йоан и Стефан. Писмата са съдържали забрана богослуженията да се извършват на славянски език, архиепископ Горазд да извършва богослужения, нареждане Горазд да се яви в Рим, обвинение срещу Методий в ерес и клетвоизменничество, поучения за Пресветата Троица, както и определяне на немския епископ Вихинг за управител на Великоморавската църква. Забраната за славянския богослужебен език е била много строга. “Божествените литургии, светите тайнства, които същият този Методий се е осмелил да извършва на славянски, макар при пресветото тяло на благословенния Петър да даде клетва, че повече няма да го прави, ние, ужасени от греха, извършен чрез неговото клетвоизменничество, няма да позволим за в бъдеще никой и по ника-къв начин да ги извършва така.” Тъй като Методий и неговите ученици не са се подчинили на заповедта, Вихинг, известен противник на Кирило-Методиевата мисия, е можел от друга страна да действа със своите сътрудници, както намери за добре. Започнало е голямо гонение. По време на диспута пред крал Светоплуг, Климент и Горазд защитават паметта на своите учители. В глава VIII от житието на Климент е написано: “А те, Методиевите ученици, отговорили чрез Горазд и Климент: Методий е още жив, ние знаем това от Господа, който от една страна казва, че повярвалият в Него и да умре, ще живее... С какво наистина грешим, ако имаме за учител този, който живее в Бога, духовно общува и разговаря с нас, и ни подкрепя срещу вас?” Хората на Вихинг са продали някои от учениците в робство, а Горазд, Климент, Наум, Сава, Ангеларий и много други са затворени и измъчвани. Съществувала е обаче опасност народът, който е обичал учениците на Кирил и Методий, да въстане, затова ги извели една нощ на границата и ги прогонили от територията на Велика Моравия. По-голяма част от учениците се насочила към България. Можем със сигурност да кажем, че на юг са стигнали Климент, Наум и Ангеларий. Какво е станало с Горазд не знаем. Хипотезите за живота на Св. Горазд след изгонването му от Велика Моравия са различни. Едни твърдят, че е останал във Велика Моравия и се оттеглил от светския живот. Други пък, че е умрял по време на преследването му.
Силен аргумент за това, че Горазд е свършил житейския си път в България, е споменаването в Каталога на българските архиепископи от средата на ХII в., че Горазд е третият български архиепископ, още преди Климент. Освен това в България и в Македония има немалък брой изображения на Св. Горазд от ХVIII и ХIХ в., създадени на базата на по-стари материали. Говори се също, че е живял известно време в град Охрид, а по-късно в градчето Берат, в границите на тогавашна България, където е умрял и където би трябвало да бъдат мощите му, заедно с мощите на Св. Ангеларий. Въпросът е защо не е запазено никакво житие на Св. Горазд, нито някакво похвално слово и защо не ги е написал нито един от учениците му.
Историческите източници често се разминават при оценката на делото на Свети Горазд. Може да се предположи, че като един от първите ученици на солунските братя той е бил доста деен в литературата и е участвал в множество преводи. Той не само е бил блестящ църковен и културен организатор, но и всестранен съветник на Св. Кирил и Св. Методий при създаването на богослужебния език. Няма съмнение за това, че при преводите от гръцки са се съветвали главно с него. На него се приписва например и “Житието на Методий”, защото е бил най-близкият му ученик, живял близо до него и познавал най-добре живота и творчеството му. По принцип най-способните ученици са имали задачата след смъртта на учителя да напишат неговото житие. А Горазд, освен другото, е бил и способен писател... “Житието на Методий” е дълбоко проникновение не само в личния живот на първоучителите, но и огледало на църковната епархия, най-старото Славянско епископство, по-старо от Оломоуцкото, Острихомското или Пражкото.
Kолкото и малко да са конкретните данни за Св. Горазд, който е живял 23 години по нашите земи, неговата мисия и мисията на останалите ученици е изпълнила своята роля, дала е на нашите предци съзнанието за равноправност на народите и равнопоставеност на техните езици, а също и съзнанието за суверенност на собствения език и народ. Правото да се извършва богослужение на собствения език в средновековната йерархия на културните ценности е било считано за най-висше право на един народ, израз на неговия суверенитет във всички области. Винаги с националния принцип е бил свързван и друг важен демократичен принцип - правото на най-висше духовно богатство на целия народ.
|
|
По материали от словашкия печат
Подготви
Виолета Панова |
|
| горе |
|
|
|
|
