 |
|
| ВЯРА |
стр.53, бр.1, година XIII, 2006г. |
|
|
Kлисурски манастир: приказка за шестте бука и Тодорка |
|
|
| РУМЕН СТОИЧKОВ, БНР |
|
Живяла някога хубава девойка. Тодора се казвала. Имала си либе. Никола. Хайдутин бил той, планината била домът му. Не щеш ли, на Берковица беят видял Тодора, смаял се от красотата й и пратеници проводил, и потеря - насила за себе си да я вземе... Чул за намеренията му Никола, любимата си тръгнал да спасява. Тя пък към него в планината поела. Преследвала ги потерята, а заблуден куршум - в сърцето право Никола улучил... Изкачила се красивата мома високо, дарила с чеиза си трите един до друг върха, и от най-високия се хвърлила. А така честта си спасила...
Това е легенда, свързана със старопланинския връх Тодорини кукли. Отсреща му е град Вършец, а в подножието му се белее манастир - Клисурският. Три са вариантите на легендата, в зависимост къде ще я чуете - дали във Вършец, или в селата Спанчевци и Заножене. И в трите й варианта съдбата на красивата Тодора е трагична. Каквато времето е отредило и на манастира, носещ името “Св. Св. Кирил и Методий”...
Не се знае със сигурност какво е било първото му име. Знайно е, че като света обител възниква към 1240 г. по време на Второто българско царство. Оттам насетне съществуването му преминава през зигзагите на времето. Защото още в първите дни на турското робство, през 1396 г. е опожарен. В руините дълго време не стъпват монаси и затова народът го е нарекъл Пустият манастир...
През XVII в. на това място се събрали шестима монаси. От различни места дошли, но решили - тук отново да въздигнат храм за прослава на името Господне, за място, в което не само да живеят и да се молят, но и хора да идват - за единение с Бога. Така и станало.
Дошли дните на Чипровското въстание (1688). Част от вдигналите се на бунт срещу турския поробител потърсили при отстъплението си закрила в манастира. Получили я от монасите, но незнаен предател издал убежището им. Берковският бей незабавно пратил потеря. Този път не Тодора да търси, а разправа с четниците и укривателите им да извърши. Заловени били монасите, измъчвали ги, пребили ги. Накрая, озверелият нашественик ги извел на стотина метра от манастира, съсекъл ги, изгорил телата им...
Не минало обаче много време, и на същото това място, на което били погубени те, бликнал извор. А зад него - точно шест бука поникнали, колкото били братята-монаси. Сякаш възкръснали там, за да напомнят за героизма си... Привеждам се до съградената тук чешмичка, взимам в шепите си чудодейна вода, напръсквам по стара традиция лицето си...
И стоя омагьосан от легендата за това свещено аязмо, взирайки се в сумрака около високите букови дървета. Две от тях са изникнали от един корен. Защото двама от монасите били кръвни братя, гласи краят на легендата... След което манастирът пак останал пуст.
Манастирът, четвърти по големина в страната ни, пази спомен за архимандрит Антим. Бил е монах в Света гора, връща се в родната си Берковица и решава със спестени пари обителта да възкреси. Така и става. През 1869 г. започва да гради помещения за бъдещите монаси. Изпраща и молба до турския паша в региона, за да му бъде разрешено и храм да построи. Постройките бързо са издигнати, храмът обаче дочаква освещаването си едва през 1891 г.
Дърворезбата по олтарната му стена е дело на баща и син от Самоковската школа. Иконите са от този период, и от същата иконописна школа. По-късно, през 1936 - 1937 г. са зографисани и стените на храма, по подобие на тези, в катедралния храм “Св. Александър Невски”.
Впрочем отец Антим отваря тук килийно училище. И е решил, след като науката и книжовността се пазят в манастира, то той да се казва “Св. Св. Кирил и Методий”. Разбира се, така се казва и храмът, необичайно издигнат върху една могила. Някои смятат, че отдолу пък е древно тракийско светилище. Вероятно боговете не са имали нищо против тази странна приемственост. Кой знае?
“Знаете ли, Клисурският манастир е построен върху много силна енергийна зона - твърди пред мен Йорданка Костова, специалист в Общинския музей в гр. Вършец. - И когато застанете в този манастир, ако имате главоболие, то със сигурност бързо ще изчезне.”
Дано да е така, мисля си, и слушам продължението. За икони, които са датирани към края на XVIII в., за иконостаса, дело на майстори от Дебърската школа, за ктитора Антим Дамянов, за сегашния игумен - йеромонах Антим, четвърти с това име в историята на манастира, който пък е възвърнал собствеността върху горите наоколо. Някои от които са кестенови. И все там, в подножието на връх Тодорини кукли.
Там, в техните предели, лесно се чува звънът на манастирските камбани, разнасяни из околността от трикорабния храм. Трима са монасите днес, които ги докосват. Най-вече на храмовия празник, който по нявгашна традиция се чества на Светли петък, в седмицата след Великден. Тогава идват много хора, прави се литийно шествие, изнася се иконата на Св. Богородица, отслужва се традиционната литургия.
“Защо се нарича Клисурски манастир?”, учудва се на въпроса ми кметът на община Вършец Ивайло Йорданов. “Защото старото име на съседното с. Бързия е било Клисура”.
Вглеждам се към трите върха отсреща. Помнят възникването през VI-VII в. на този малък град около топлия минерален извор. Заради това славяните са го наричали Врещец (от врял, горещ). Запомнили са и подвизите на дошлите по тези места българи. Свидетели са на градежа и величието на един манастир. Страдали са при смъртта на красивата Тодора. И са приели да носят името й - Тодорини кукли. А народът, живеещ наоколо, е създал песен. “Дека Тодорка паднала, там се е манастир направил. Дето й очи паднали, там минерални извори бликнали...”
|
|
| горе |
|
|
|
|
