|
|
ХЕРАЛДИКА |
стр.51, бр.1, година XIII, 2006г. |
|
|
Християнски символи в историята на Словакия |
|
|
Виолета Великова-Кошелева |
|
Разпространението на християнските символи на територията на днeшна Словакия датира още от началото на първото хилядолетие, когато те са пренесени от римските легионери и от ирландско-шотландските мисионери. По-късно през IХ в., когато християнството е прието за основна религия на Великоморавската държава, християнската символика приема национален об-лик. Оттогава е известен двойният кръст като символ на възкресението на Христос, превърнал се по-късно в национален символ на Словакия.
Предполага се, че разпространението на двойния кръст е свързано с нарастващата роля на Византия и мисията на светите братя Кирил и Методий във Великоморавия. Така през ХI в. двойният кръст се появява върху княжеските емблеми и монети. Когато Бохемия и Полша завладяват словашките територии, двойният кръст преминава в тяхната емблематика. Той е символ и в монетите на самостоятелно управляващите владетели на Нитра. В този период той е и символ на унгарската държава. Известни са щитове с двоен кръст от ХII в., принадлежали на воините на унгарския крал Бела III. Оттогава двойният кръст се превръща в хералдически знак. Съгласно Виенската илюстрирана хроника посвещението на крал Стефан I в рицарство е извършено в река Хрон в Централна Словакия от словашките велможи Гонт и Познан.
През ХII в. през земите на Словакия преминават рицарите от Втория кръстонесен поход под предводителството на френския крал Людвиг VII, а през 1189 г. и кръстоносците от Третия кръстоносен поход под предводителството на германския император Фридрих Барбароса. Присъединяването на унгарските войски към рицарската армия става на територията на днешна Братислава. От този период е гербът на крал Бела III - той представлява триъгълен щит с червен фон, върху който е изобразен сребърен двоен кръст. Гербът е украсявал и сребърните монети, сечени в този период.
От ХIII в. започва разпространението на гербовете на големите рицарски ордени - Ордена на йоанитите, Ордена на тамплиерите, Тефтонския орден, Ордена на рицарите на Светия гроб господен, Бенедиктинския орден.
През целия ХIV в. в хералдиката навлизат масово градски, династични, църковни и бюргерски гербове. Под властта на Унгария в горните земи - територията на днешна Словакия, основен християнски и национален символ е двойният кръст. Членовете на Ордена на Свети Стефан, основан от Мария Терезия през ХVIII в., са носители на специален нагръден знак.
В новата история на Словакия двойният кръст се появява върху печата на революционната организация “Матица Словенска” през 1863 г. След края на Първата световна война, когато Чехия и Словакия получават свободата си, символите на двете държави - двойният кръст и мечката, се обединяват в общ герб, който преминава през различни трансформации.
На 1 ноември 1993 г. е приет окончателният вариант на герба на независима Словакия.
|
|
горе |
|
|
|
|