 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.4, бр.1, година XIII, 2006г. |
|
|
Конкурентността на икономиката зависи от знанията |
|
|
|
|
 |
| Иван Гаспарович, президент на Република Словакия |
- Г-н Президент, каква оценка ще дадете на отношенията между нашите две страни след визитата Ви в София през 2005 година?
- Неотдавашното ми официално посещение в Република България потвърди приятелските отношения между нашите страни. Аз и делегацията ми се чуствахме много добре и разговорите с вашите представители бяха много интересни. Придобих впечатлението, че много общи неща от далечното минало и недалечната история могат да бъдат от полза за взаимното ни сътрудничество в новите условия на членство на нашите страни в ЕС. Освен това посещението се беше осъществило по време, когато още дозвучаваха реакциите от съобщението, че Словакия първа от държавите-членки ратифицира Договора за присъединяването на България към ЕС. Този факт е нашето признание за напредъка, който България постигна в процеса на трансформация. Същевременно ние изпратихме сигнал, че и в бъдеще ще приемаме вашата страна, с която искаме да развиваме контакти във всички области. Конкретни възможности виждаме в областта на енергетиката, машиностроенето, телекомуникациите и информационните технологии.
- В каква степен бъдещото членство на България в ЕС ще повлияе на двустранните отношения? Има ли риск двете страни да предпочетат да търгуват с по-развитите западни партньори?
- Не се съмнявам, че влизането на България в ЕС ще се отрази положително върху нашите отношения. В широкото европейско пространство страната ви ще стане пълноправен участник в икономическите процеси. Ще се увеличат икономическите ви възможности, но също така и изискванията спрямо продукцията ви. Впоследствие може да се стигне до натиск върху бизнес климата, върху прозрачността на търговските правила и надежността на партньорите. По-високите изисквания водят към по-високо качество, което може само да се приветства. Убеден съм, че с влизането на страната ви в ЕС ще се увеличи и потокът на чуждестранните инвестиции и икономическият растеж ще стане по-динамичен. Така ще се разшири пространството и за вашите предприемачи. Това е една от причините, защо ме съпровождаше бизнес делегация. Защото откриващите се възможности трябва да бъдат реализирани както от наши, така и от ваши бизнес субекти. Вече четвърта година стокооборотът ни показва нарастваща тенденция и аз съм убеден, че тази традиция може да бъде продължена и след присъединяването на България към ЕС.
- С какво се промени животът във Вашата страна след приема в ЕС през май 2004?
- Позициите на Словашката република през 2004 г. бяха несравнимо по-добри от времето, когато тя започна преговорите за присъединяване, или пък при създаването й. Словакия доказа, че може да управлява своята страна, може да бъде пълноправен член на межународната общност и да покрива неговите критерии и ценностни категории. За кратко време ние постигнахме политическо и международно утвърждаване, членство в ОИСР, в Европейския съюз, както и в НАТО.
Обществените трансформации силно засегнаха стила на живот на нашите граждани, с всичките положителни и отрицателни страни. Хората получиха достъп до постиженията, съпровождащи глобализацията, но от друга страна, все още преобладава силен стереотип в мисленето и действията.
Действащата пазарна икономика обаче направи по-отчетливи големите икономически и социални различия между отделните словашки региони. Част от гражданите възприемат промените след 1989 г. отрицателно и с носталгия си спомнят стария режим. Друга част, предимно по-младите, се приспособиха много бързо към новите условия. Най-труден е животът на средната класа, която най-осезателно понесе икономическите последствия от реформите. Но преходът към пазарната икономика действа позитивно върху обществото като цяло, върху подредбата на икономическите и социалните отношения. Промените не бяха леки, като имаме предвид отражението върху стандарта на живота при някои социални групи, но протекоха без големи социални сътресения, така че с определена доза толерантност можем да констатираме, че преминаха гладко.
Разбира се, влизането на Словашката република в Европейския съюз донесе на жителите тези свободи, които са в основата на ЕС, т. е. свободното движение на стоки, услуги, капитали, лица и т. н. Това, което нас като нова държава-членка ни безпокои, е въвеждането на т. нар. преходни периоди за свободното движение на работна сила от старите държави-членки. Ние възприемаме това от политическа гледна точка като дискриминация в рамките на ЕС. Затова и от вас зависи какви позиции ще успеете да защитите на присъединителните преговори. Мисля, че по време на подготовката си за членство бихте могли да си вземете поуки от нашите грешки. Това го подчертах и в моето слово пред вашия парламент.
Членството в ЕС за нас означава гаранция за стабилно политическо развитие. Тази стабилност е добър сигнал за инвеститорите. Словакия може да усвоява средства от структурните фондове на ЕС, както и от кохезионния фонд. Достатъчно е да попитате нашите земеделци, които никога преди не бяха получавали директни плащания от ЕС. В тези дни се разработва Национална стратегическа референтна рамка за усвояване на средства от структурните фондове за периода 2007-2013 г., където конвергенцията е една от трите цели.
Членството има покрай практически страни и политически димензии. Словакия сега разполага с глас при определянето на отделните политики на Съюза, има свой комисар и служители в Европейската комисия, има свои депутати в Европейския парламент и по този начин може да участва в бъдещото развитие и дефиниране на политиката на ЕС.
- Как националната икономика посрещна предизвикателството от сблъсъка със силно конкурентните икономики в Съюза? И как бизнесът се справя с високите европейски изисквания за качество, технически норми, правила за защита на потребителя и т. н.?
- Световната глобализация увеличава натиска главно в областта на конкуренцията. Конкуренцията е днес феномен, който за много предприемачи означава фалит. От 1993 г., когато бе създадена като самостоятелна република, Словакия премина през много значително и динамично развитие. Поради структурата на промишлеността процесът на реализиране на икономическите реформи в Словакия беше сложен. Словакия имаше голям дял машиностроителна промишленост, ориентирана главно към специалната техника за военни цели. С падането на комунизма тези предприятия загубиха пазарите си. Някои от тях бяха закрити, други преструктурирани. Беше ликвидирана и голяма част от земеделските кооперации, но една част от запазените сега просперира.
Периодът от 90-те години чак до днес се характеризира с консолидирането на икономиката в рамките на единното държавно формирование. Тече процесът на трансформацията, приватизацията и постепенното приспособяване на Словакия към условията на ЕС.
В сравнение с другите държави-членки Словакия има няколко конкурентни предимства. Най-голямото са ниски данъци за предприемачи, достатъчен брой квалифицирана работна сила при относително по-ниска цена за труд.
Предимно положително се оценява в чужбина и у дома опростената данъчна система и въвеждането на плосък данък на ниво от 19%. Трябва обаче открито да се каже, че въвеждането на единната данъчна ставка от 19% измести крайната цена на някои видове стоки високо нагоре.
Положителен факт е построяването на множество промишлени паркове и подобряваща се инфраструктура. Чрез довръшването на реформите в Словакия беше създадена една от най-либералните икономически среди в Средна Европа.
Въз основа на най-новите знания и опит ние стигнахме до познанието, че конкурентността на икономиката може да бъде увеличена преди всичко чрез създаването на условия за т. нар. икономика на знания, което значи стратегическа подкрепа и инвестиции в образованието, науката, изследванията, развитието на инфомационните и комуникационните технологии и иновации.
- През последните години Словакия привлече големи автомобилни компании, които построиха свои заводи. С какво Вашата страна печели доверието и интереса на големите инвеститори?
- Днешната икономическа ситуация в Словакия може да бъде оценена като много добра. С реализирането на данъчната реформа бизнесклиматът стана по-атрактивен. Ако добавим и някои форми на инвестиционни стимули за чуждестранните инвеститори (в областите на квалификацията на служителите, на изграждането на инфраструктурата и т. н.) не е изненада, че Словакия стана страна, желана от чуждестранните инвеститори.
Регистрирано е значително увеличение на броя чуждестранни инвеститори в Словакия. Докато в периода 2002-2003 г. у нас идваха главно производители на автомобили (проект PSA Peugeot- Citroen до град Търнава или проект “Kia Motors” в град Жилина), понастоящем може да се наблюдава голямо преместване на големи подизпълнителни предприятия на автомобилната промишленост от Западна Европа в Словакия (става дума напр. за фирма “Johnson Controls”, “Delphi” др.) Тези фирми започват да създават важна база за ключовите автомобилни предприятия, които пристигат в Словакия. Много добре напредва увеличаването на производството на “Фолксваген” - Братислава, където в края на 2002 г. стартира производство на луксозни джипове “Touareg”, oсновно за клиенти от САЩ. От гледна точка на брой произведени коли на глава от населението Словакия вече наближава върха в световната икономика.
В близките десет години очакваме силен ръст именно в машиностроенето, който ще бъде теглен от трите големи автомобилни предприятия. Досега “газта на отрасъла” натискаше “Фолксваген” - Словакия.
Днес автомобилната промишленост е тази област на промишленото производство, която в Словакия се развива най-динамично. Но ако това развитие трябва да осигури дългосрочен икономически просперитет, не може да разчита само на евтина работна сила, а преди всичко на иновации, изследвания, рационализиращи технологии.
Недостатъците от високата концентрация на автомобилните преприятия са балансирани от предимства. Тези заводи оказват влияние в посока преструктуриране на решаващите отрасли на промишлеността, може би с изключение на химическото производство.
Високите им изисквания спрямо качеството ще помогнат на словашките преприятия да се справят и с изисквания на други техни клиенти. Включването в глобалните мрежи за доставки ще има много съдействащи и мултипликационни ефекти. В рамките на промишлеността производството на коли принадлежи към най-рационализиращи, затова ако трябва словашката промишленост да е от нещо зависима, то автомобилното производство е добър избор.
- С какво Вашата страна може да даде пример на България при решаването на един такъв труден въпрос като интеграцията на ромите и малцинствата?
- Изграждането на демократичното общество трябва да бъде съпроводено от интеграцията на малцинствата. В този процес малцинствата запазват
своята идентичност и култура, език, самобитност, собствен малцинствен живот, но стават неразделна част от гражданското общество. Без интеграцията на малцинствата, нямам предвид само национални или етнически малцинства, а всички, включително религиозни и социални, е немислимо да се развие едно действащо гражданско общество. Ето защо зачитането правата на малцинствата е част от демократическото общество и правовата държава. Като говоря за правата на малцинствата, те са гарантирани от Конституцията на Словашката република и редица специални закони. В Словашката република са в сила всички международни споразумения за правата на малцинствата и към правителството работи съвещателен орган - Съвет на правителството на СР за национални малцинства и етнически групи, в който са представени 12 малцинства, включително българското. Българското малцинство има две културни дружества, макар да не може да се каже, че отношенията между тях са коректни.
Словашката република не би искала да служи за пример в такъв тежък проблем, какъвто е интеграцията на ромите, защото в тази област има много проблеми. По-голяма част от 400 хиляди граждани от ромски произход са интегрирани. За съжаление, голяма част - около 130 хиляди - живеят в селища, построени извън зоните в регулация. В тях често липсва основната инфраструктура - водопровод, канализация, даже ток или газ. Съжителството с останалата част на населнието около тези селища е често съпроводено от проблеми. Бяха разработени и реализирани много проекти, които трябваше да подобрят, а сигурно и подобриха ситуацията по настаняване, образование, здравния статус и възможностите за работа на ромската популация. Това обаче не даде значително отражение в цялата ситуация. В някои общини имаха доста големи успехи с предоставяне на земя за отглеждане на зеленчуци, другаде с отглеждане на свине или зайци. Добър резултат дават и създадените ромски отряди за сигурност, които частично се справят с дребната престъпност. Като добро решение се оказа и въвеждането на подготвителен клас преди основното образование, също така включването на ромите в строителство на къщи от по-нисък стандарт, както и работата на църквата между ромите.
Истинската интеграция на ромите обаче не може да бъде постигната без тяхната лична воля и съдействие. Според мен ключът към решаването на ромските проблеми е в самите роми. Едва когато те осъзнаят значението на образованието за живота им в обществото, тогава правителствените програми ще имат успех. Трябва да се отбележи, че бяха постигнати добри резултати в много случаи, но ромите често приемаха тези проекти доста пасивно. При това без самите роми и тяхната лична ангажираност проблемите не могат да бъдат решавани. Смятам, че това е голямо предизвикателство за ромската интелигенция.
- И Словакия, и България не са големи страни. Как една малка държава може да отстоява интересите си в Евросъюза и да бъде равна с останалите?
- Европейският съюз се стреми да разработи вътрешни механизми за приемане на решения, чиято цел е балансирането на интересите межу големите и малките държави на общността. Процесът никак не е лесен и различните интереси се проявяват и при неговото усъвършенстване. Въпреки това в рамките на ЕС съществува пространство и за сътрудничество между малките и средноголемите държави и за координиране на действията им. Словакия вече координира своята политика с другите държави, които са членки на Вишеградската четворка (V4), но не избягва да съгласува своите позииции и мнения и с други подобни групи (напр. Бенелукс, Северен съвет и под.), както и с отделните страни при формат V4+1. Подобно сътрудничество може да гарантира, че и гласът на малките, и средноголемите държави няма да остане незабелязан.
|
|
Интервю на
Валентин Костов |
|
| горе |
|
|
|
|
