 |
|
| ДОСИЕ |
стр.8, бр.1, година XI, 2004г. |
|
|
HОВА СТРАНИЦА на ПРИЯТЕЛСТВО и ПОЛЗОТВОРНО СЪТРУДНИЧЕСТВО |
|
|
Pуско-турската война (1877-1878 г.) поставя началото на дълбоки преобразования в политическата, икономическата и социалната сфера на освободена България. Тя открива непознати хоризонти не само за укрепване на българската държавност, но и за бърз просперитет по пътя към утвърждаване на страната като равнопоставен член на европейското семейство. Наред с изграждането на административната система, учредяването на местните органи на властта, изграждане на модерни съдилища, на финансови и данъчни органи, модернизиране на училищната мрежа и духовните центрове, полагане основите на пощите и съобщенията, на здравното дело и пр. се поставя началото на държавната дипломатическа служба. Основно събитие, ознаменуващо нейната поява, е установяването на официални междудържавни отношения между Княжество България и неговата освободителка Русия.
За официално начало на дипломатическите отношения се приема датата 7 юли 1879 г., когато руският дипломатически агент и генерален консул Александър Петрович Давидов връчва акредитивните си писма на княз Александър Батенберг. Този акт издига ранга на руската дипломатическа служба на българските земи, която датира още от края на Руско-турската война (1828-1829 г.). Оттогава действат руски дипломатически консулства, играещи важна роля за укрепване на националния дух на местното население, за засилване вярата и надеждата за неговото освобождение.
Честването на 125-годишнината от установяване на дипломатически отношения между двете славянски държави е добър повод не само да оценим по достойнство историческото значение на този акт, но и да се вгледаме през призмата на натрупания опит и прагматизма на новото време в настоящето и бъдещето на българо-руското сътрудничество. В днешното сложно и преломно време нашите народи обективно имат потребност от повече взаимност, от градивно разбирателство и плодотворно присъствие в усилията за нов, по-хуманен и мирен етап от развитие на цивилизацията.
Общото ни историческо минало, сродените ни култура и духовност допринасят и България, и Русия да преодоляват предизвикателствата на времето и, съхранявайки своята национална идентичност, да заемат полагаемото им се достойно място в обединеното семейство на европейските държави. От тази гледна точка 125-годишнината маркира съществен момент за съвместните усилия сътрудничеството между нашите страни и народи да осигури широко развитие на политическите, икономическите, научните, културните и обществените връзки, да укрепи взаимното доверие и разбирателство.
Равносметката, която правим днес за развитие на отношенията между България и Русия, не може да бъде друга, освен положителна. Независимо от противоречивите етапи, през които са преминали моментите на прекъсване и възстановяване на дипломатическите връзки на върхове и спадове, братските взаимоотношения между българския и руския народ винаги са взимали в крайна сметка връх над конюнктурността и геополитическите сътресения. Животът е потвърдил по категоричен начин, че стратегическите интереси на нашата страна са свързани с Русия, с нейните пазари и духовност, с политическата й роля на балансиращ елемент в една ефективна концепция за българската национална сигурност. Ето защо българо-руските отношения трябва да бъдат винаги разглеждани вън от контекста на идеологическото противоборство, на вътрешнополитическата конюнктура. Те следва да се утвърдят като независим вектор в новата българска външна политика.
Днес особено след срещите на президентите на двете страни българо-руските отношения получиха нов тласък. Налице са важни политически предпоставки те да се обогатят с ново съдържание.
Този процес поставя своите въпроси, а и нови отговорности, пред неправителствените организации като Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД и Фондация “Славяни". Със своята многолетна дейност на полето на българо-руските отношения те се утвърдиха като съществена изява на волята на гражданското общество, като реален двигател на народностното начало в отношенията между България и Русия. Важно е да си припомним, че този юбилей съвпада и със 70-годишнината от учредяване на първите организирани форми за приятелство с Русия в България. Те бяха оглавявани от най-достойните представители на българската държавност, на нашата интелигенция. Те бяха личности, които не само полагаха огромни усилия за популяризирането на руската и съветската наука и култура, но и активно отстояваха народната воля за съхраняване на нашата, скрепена от историята, взаимност.
Днес, 125 години след установяването на българо-руските дипломатически отношения, не можем да не отбележим по достойнство този важен и исторически значим факт, който красноречиво и убедително говори не само за връзките на двата славянски народа, но и за величието на ценностите, които споделят.
По повод юбилея вече е изграден Национален инициативен комитет и е разработена Национална програма за изявите както в София и страната, така и на територията на Руската федерация.
Честването на 125-годишнината се организира и провежда под патронажа на президента на Република България г-н Георги Първанов и под председателството на министъра на външните работи г-н Соломон Паси.
С многобройните изяви, включени в Националната програма, ние се стремим не само да отбележим тази годишнина, но и да я използваме като отправна точка за нови още по-градивни отношения между България и Русия. Ето защо нейна основна задача е не толкова възхвала на миналото, колкото желанието да потърсим достойната му проекция в днешния и утрешния ден.
Ще спомена само някои от централните изяви като: юбилейна българо-руска научна сесия; международна кръгла маса на тема: “Русия, Балканите и Близкият изток"; двустранна кръгла маса на тема: “Състояние и перспективи на българо-руските отношения"; лекции на български политици, държавници, дипломати и учени в Русия и на видни руски дейци в България; двустранна кръгла маса на тема : “Народната дипломация. 70-години организирани форми за приятелство с Русия в България"; Майски дни на руската духовна култура; форум на българо-руската мода “Славянка"; викторина на ученици от средните училища; изложба на български художници, възпитаници на руските художествени академии в Москва и в София; концерт и спектакли на руски изпълнители в Салона на изкуствата в НДК “Изток - Запад"; награда за журналист, отразил най-добре българо-руските отношения; трета среща на побратимените градове от България и Русия; юбилейни страници, статии и интервюта във всекидневниците и периодичния печат; организиране на телемост “България - Русия”, посветен на юбилейната годишнина; юбилеен сборник с документи (фототипно издание) от всички етапи и моменти на развитие на българо-руските взаимоотношения и много др.
Убедени сме, че с тази програма на юбилея ще открием нова, изпълнена с взаимност, страница на приятелство и ползотворно сътрудничество между двете страни. Съчетани с непреходните ценности на миналото, те неизбежно ще отговарят и на предизвикателствата на новите реалности в света на XXI в.
Федерация за приятелство
с народите на Русия
|
|
| горе |
|
|
|
|
