 |
|
| ДОСИЕ |
стр.6, бр.1, година XI, 2004г. |
|
|
PУСКО-БЪЛГАРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ: РЕАЛНОСТИ И ПЕРСПЕКТИВИ
СЕРГЕЙ МИРОНОВ В БЪЛГАРИЯ |
|
|
 Сергей Михайлович Миронов е роден на 14.02.1953 г. в гр. Пушкин, недалеч от Ленинград. Има техническо, икономическо, юридическо и в сферата на държавното управление висше образование. Доктор на юридическите науки. От 2001 г. е заместник-председател на Комитета на Съвета на Федерацията по конституционно законодателство. През 2001 г. е избран за председател на Съвета на Федерацията на Федералното събрание на Руската федерация. Сергей Миронов е и председател на Съвета на Междупарламентарната асамблея на държавите на ОНД.
|
|
| ЗА ТРАДИЦИИТЕ В БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ |
|
| Както се казва в българската поговорка “Старият приятел няма да стане враг” и независимо от политическите перипетии и нашите народи винаги са изпитвали взаимна симпатия, дружески и приятелски чувства един към друг. Историческите съдби на руския и българския народ са преплетени. Ние имаме общи славянски корени, единна основа на писменността и православна вяра. Ние заедно сме се борили за избавлението на българския народ от турското иго, освобождавахме България от немските фашисти, и е чудесно, че жителите на Пловдив успяха да съхранят и запазят паметника на съветския воин - Альоша. Всичко това говори, че нашето приятелство е по-здраво от временните политически амбиции. |
|
| ЗА ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРО-РУСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ |
|
| Сега възраждането на руско-българското сътрудничество и партньорство е на качествено ново ниво. То се освобождава от идеологическите стереотипи. В основата му се поставя здравият прагматизъм, основан на взаимноизгодните отношения между страните, на равноправни, искрени и уважителни двустранни отношения, отчитащи интересите един на друг. В политическата сфера България е важен и перспективен стратегически партньор на Русия на Балканите. Благодарни сме на България за намерението й да съдейства за плавно и безболезнено интегриране на Русия в европейските структури, и в частност, в Световната търговска организация. |
|
| ПАРЛАМЕНТАРНАТА АСАМБЛЕЯ НА ЧЕРНОМОРСКО ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО |
|
| През последното десетилетие значително нарасна ролята на България в парламентарната дипломация и международните отношения. Заедно с колегите от Народното събрание на Р България в рамките на Парламентарната асамблея на черноморско икономическо сътрудничество нееднократно обсъждахме въпроса за законодателно обезпечаване на благоприятните условия за смекчаване и регулиране на съществуващите междуетнически и междуконфиденционални противоречия в Черноморския регион, за предотвратяване на заплахите от нови регионални конфликти. На една от последните срещи на високо равнище на Парламентарната асамблея през юни миналата година се обсъждаше въпросът за необходимостта от координация на законодателствата на държавите - участници в Асамблеята, за реализиране на големи регионални проекти, такива като създаването на транспортен пръстен около Черно море с излаз на трансевропейските магистрали. |
|
| ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИТЕ КОНТАКТИ ДНЕС |
|
| Забележително се активизираха и нашите търговско-икономически контакти. Въпреки че нашият търговски оборот се увеличава от година на година, резервите далеч не са изчерпани. Този факт се признава и от двете страни. Би могъл да бъде по-голям обемът на взаимните инвестиции, а също така и количеството на съвместни предприятия. Необходимо е да разширяваме асортимента и да увеличаваме дела на високотехнологичните продукти във взаимните доставки. Тези възможности ние ги имаме. Сред учредителите на вашия форум има бизнесмени и предприемачи, и ние ги каним за взаимноизгодно сътрудничество. В нашата страна са създадени законодателна основа и благоприятен инвестиционен климат за чуждите инвеститори. |
|
| ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ |
|
| Като председател на Съвета на Федерацията, която в Русия се нарича още Палата на регионите, с удовлетворение отбелязвам забележителното оживление на международните регионални връзки, между органите на държавна и местна власт на България и субектите на Руската федерация, а така също и на преките регионални контакти по линия на търговско-икономическото сътрудничество. Трябва да отбележа, че по линия на възраждащите се традиционни връзки между нашите побратимени градове са сключени около 50 договора със субекти на Руската федерация. При това сътрудничеството е не само в търговско-икономическата сфера, но и в културата, науката, образованието и туризма. Най-активни в това отношение са Москва, Санкт Петербург, Московска, Ленинградска, Белгородска, Тверска, Самарска, Смоленска, Орловска и Свердловска област, Република Татарстан. |
|
| ЗНАЧЕНИЕТО НА ТУРИЗМА |
|
| Ние имаме голям потенциал в областта на туризма. Засега туристическият поток между страните ни има неравномерен характер. Със съвместни усилия трябва да търсим възможности за увеличаване на пътуванията между двете страни. От своя страна ние се ангажираме да проведем консултации с парламентаристите за възможностите за облекчаване на визовия режим за гражданите на двете държави. |
|
| ЗА РАЗШИРЯВАНЕТО НА НАТО |
|
| Русия не одобрява по принцип разширяването на НАТО на изток, нещо повече, не одобрява разполагането на военните бази на НАТО на територията на страни, където сега те отсъстват, и военното присъствие в страни, които до този момент не са членове на организацията, а след това ще станат. Има се предвид прекаленото военно присъствие на натовския блок точно в тези страни. В тази връзка ние не без основание разчитаме на пълна прозрачност и информираност в намеренията на страните от НАТО за настаняване на едни или други военни обекти, в които и да е страни. Ние не без основание разчитаме, че самият факт на такова настаняване, ако го има, ще бъде насочен за отразяване на обща заплаха от международния тероризъм и по никакъв начин няма да бъде насочен срещу Русия. |
|
| РУСКАТА ПАРТИЯ НА ЖИВОТА |
|
| Руската партия на живота е млада партия. Тя е на 1 година и нещо. Ние съзнателно взехме участие в избирателната кампания за депутати в 4-ата Държавна дума. Ние спечелихме 2 % от гласовете - това е 1 200 000 руснаци, които разделят нашата програма и нашия приоритет, че най-голямата ценност е човешкият живот. Необходимо е животът на руснаците да бъде по-качествен, да стане по-дълъг, защото този показател - на продължителността на живота в Русия, не съответства на големината на материалните и духовните богатства на Русия. Нашето мнение е, че бъдещето е на такива партии, на партии, основани не на класов принцип, които бяха характерни през изминалите ХIХ и ХХ в., а на принципите на хуманизма. И ние неслучайно наричаме нашата партия - партия на новото измерение. Смятаме, че бъдещето е на такива партии, и не само в нашата държава. |
|
КУЛТУРНИТЕ МОСТОВЕ
(въпрос на сп. “Европа 2001") |
|
| Културата е от най-важните страни в отношенията между нашите два народа. Между нас има много общо и посредством езика на културата и изкуството ние можем да направим така, че не само по-старите поколения, но и младите да продължат тази връзка. Например в Русия, когато се заговори за българите, автоматически в главата на хората от много поколения възниква образът на братушки, докато при младежта не е така. Те знаят, че българите са дружески народ, православен, че ни свързват общи славянски корени, но такова рефлекторно подсъзнание у тях вече не съществува. А това е понеже няма знание, няма взаимни контакти, няма обмен, няма взаимопроникване на културата. Например протеклите наскоро с голям успех дни на руската култура в България и на българската в Русия се осъществиха с едно прекъсване от цели 10 години. Нашите страни има от какво да се обогатяват една друга - чрез различни инициативи в сферата на културното сътрудничество - театри, изложби, музеини експозиции. И особено важно е да се привличат младите хора. Така че онова, което ние правим, да се предава на следващите поколения, както онова, което онези преди нас са ни оставили. За Русия културата, науката и образованието са трите основни стълба, на които тя се извисява. И ако аз съм оптимист и смятам, че на Русия не са й нужни 20 години, за да догони някои страни и че в този XXI в. тя ще заяви своето достойно място в света, то това няма да се дължи на газта и на нефта, които са изчерпващи се ресурси, а на интелекта, на руската духовност - най-важното и единствено богатство. А ние, както и вие, действително го притежаваме. Мисля, че за нас е важно да си сътрудничим, да си помагаме. И искам да ви уверя, че всякакви инициативи в тази насока ще се възприемат добронамерено от страна на Руската федерация. Каквото зависи от нас, бихме го направили, за да могат те да се превърнат в реални проекти и дела. |
|
Из встъпително слово на Сергей Миронов при официалната му визита в България, НДК, 18.12.2003 г.
Материалите са предоставени от Форум “България - Русия” |
|
|
| горе |
|
|
|
|
