 |
|
| ЕТНОКУЛТУРА |
стр.57, бр.1, година XI, 2004г. |
|
|
ДИМИТЪР ГАЧЕВ БЪЛГАРИН - ДЕЯТЕЛ НА РУСКАТА КУЛТУРА |
|
|
| ГЕОРГИ ГАЧЕВ, Переделкино |
|
Искам да ви разкажа за един българин, който има забележим принос в културата на Русия през ХХ век. Димитър Иванов Гачев (1902 - 1945) пристига в СССР през 1926 г. като политемигрант и в края на 20-те и през 30-те години се проявава като талантлив естет, музиковед, литератор. Широко известна е книгата му “Естетическите възгледи на Дидро”(1936 г.) Неговите произведения са пресечна точка на философията, музиката и литературата: “Вагнер и Фойербах”, “Декарт и естетиката”, “Стендал за музиката”, “Ромен Ролан - художник музикант”, “Музиката в говорящото кино” и др. От 1935 до 1938 г. той завежда редакцията по западна класика в Държавното издателство за художествена литература и под негова редакция и с негови предисловия излизат много класически произведения на световната литература, в частност - съчиненията на Дени Дидро, “Поетичното изкуство” на Буало, “Пътни картини” на Хайнрих Хайне. Той пропагандира и българската литература. По негова инициатива и с негово предисловие през 1935 г. е осъществено първото издание на стихотворенията на Христо Смирненски “Да бъде ден!". Людмил Стоянов се среща с Гачев и, споделяйки възхищението си от неговата личност и ерудиция, пише: “Гачев беше художник на мисълта и аналитик в изкуството.” Ето как си спомня за него литературоведката Евгения Книпович, която работи заедно с Гачев в “Гослитиздат": “ Този мил, с лек и весел характер човек беше ерудит в три профила. Литературовед, който се чувстваше като у дома си не само в българската и руската, но и във френската литература, философ и музиковед - той с право беше авторитет за представителите на тези три професии. Силно впечатлен от Гачев е и композиторът Арам Хачатурян: “Той притежаваше голям ум и голяма култура. Човек имаше чувството, че независимо от любовта му към музиката и нейното всестранно изучаване, на него сякаш му беше тясно в света на музиката и, че той може смело да нахлува в областта на смесените изкуства.” Наистина Гачев развива идеята за синтеза на изкуствата в творбите си за Вагнер, за театъра на Древна Гърция, за музиката в киното. Той правеше “междудисциплинарни изследвания” и беше един от първопроходците в областта, която днес се нарича културология.
Гачев дава идеята за издаване на съчинанията на Ромен Ролан за музиката и в тази връзка започва кореспонденция с него. Ромен Ролан живо откликва с писмо от 7 март 1937 г.: “Драги другарю Гачев! Писмото Ви от 29 януари много ме трогна, обръщайки мисълта ми към паметта на Вашия мъжествен брат. Щастлив съм, че човек като Вас, който толкова дълбоко е успял да вникне в моето творчество (което е нещо рядко, много рядко дори сред приятелите ми) се е нагърбил с изданието на пълно събрание на моите музиковедчески творби."
Думите на Ролан за “мъжествения брат” на Димитър Гачев ни връщат към първата половина от живота му. Той е роден в градчето Брацигово в подножието на Родопите в семейството на народния учител Иван Гачев. Бай Иван бил русофил и нарекъл по-малката си дъщеря Руска. Семейство Гачеви било ядрото на брациговската интелигенция. В дома им се изнасяли домашни концерти, на които по-големите деца - Георги и Велика, рецитирали, Руска пеела, а малкият Митко - господин Възхищение, както го наричала сестра му заради неговите възторженост и романтизъм, свирел на флейта. Те били увлечени от демократичното движение. Георги става професионален революционер и загива през 1925 г. След поражението на Септемврийското въстание през 1923 г. Димитър емигрира в Западна Европа. В Белгия, Франция, Германия той половин ден е работник, вечер посещава концерти и театри, а нощем жадно чете книги, приобщавайки се към западната европейска култура. На роднините си пише: “Смело мога да кажа, че аз съм западник.” Той е потресен от музиката на Вагнер - чрез него намира своя път - “идеология на музиката". През 1926 г. Гачев се преселва в СССР и започва да учи в Московската консерватория в музикално-научноизследователската катедра. С цялата си страст на балканския темперамент той се включва в обществено-просветната дейност - член е на дружеството “Музиката - в масите”, редактира списанието “Пролетарски музикант". Неутолимият му стремеж към образование го отвежда в Института на червената професура, където изучава философия, световна литература, защитава дисертацията “Естетическите възгледи на Дидро"... Разцветът на творчеството на Димитър Гачев е през 30-те години. Когато през 80-те години събрах работите му, се оказа, че са два големи тома, които бяха издадени от българското издателство “Наука и изкуство” през 1985 и 1989 г.
Но трагедия постига Гачев - българинът споделя съдбата на по-голямата част от руската интелигенция: през февруари 1938 г. той е репресиран, изпратен е в лагер на Колима. Неговите писма до жена му и сина му са издадени в Русия в сп. “Дружба народов” (1989, бр.7), и в България като книга “Димитър Гачев, писма от оня свят” в издателство “Захарий Стоянов” през 2002 г. Те са потресаващ човешки и културен документ. Те са свидетелства как един човек с висок дух успява да запази достойнството си на личност дори в неимоверно тежките условия. Ето какво си спомня за затворника Гачев музикантът Михаил Шулман: “Веднъж работехме с него нощна смяна в открита златоносна кариера. След взривовете с кирки разбивахме замръзналите буци златоносна почва, пълнехме догоре огромни кошове-шейни и впрягайки се, ги мъкнехме към върха на високия насип... Студът беше не по-малко от 50 градуса. Едва се виждахме един друг... И ето една нощ, когато кошът беше натъпкан догоре, Гачев се приближи до мен. “Слушай, Миша!” - каза ми той и изведнъж започна да тананика някаква мелодия. Беше лайтмотив от Втори концерт за пиано на Рахманинов... Това толкова не се връзваше с обстановката, че аз се стъписах... А той, като свърши да тананика, каза: “Слушай, Миша, как ли този руски гений Рахманинов е успял да създаде творба с толкова дълбоко усещане на източния тонален ред, а..."
Българинът инженер Николай Яблин, който също е бил затворник, но е оцелял, очертава маршрута на срещите си с Гачев: София-Париж-Москва-Колима. Да, колелото на историята завърта живота на Димитър Гачев през целия материк Евразия. А неговата личност и творчеството му са истински жив мост между културите на България, Западна Европа и Русия.
|
|
Превод:
Димитрина Гергова |
|
| горе |
|
|
|
|
