 |
|
| ВЯРА |
стр.27, бр.1, година XI, 2004г. |
|
|
PУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В СОФИЯ |
|
|
| Протойерей АЛЕКСАНДЪР КАРЯГИН предстоятел на подворието на Руската православна църква |
Икона на Св. Николай Мирликийски Чудотворец |
Духовният живот на подворието на Руската православна църква в София е под благодатното небесно покровителство на Свети Чудотворец Николай и на приснопамятного
Архиепископ Богучарски
Серафим (Соболев). |
|
Aрхиепископ Серафим (Соболев) е известен като управляващ руските православни общини в България, сдобил се с дълбоката любов на паството заради верността си към православното пастирско служение и прозорливостта си.
Многобройните богословски трудове на архиепископ Серафим имат голямо значение за разбиране същността на православната вяра и съдействат за укрепване на духовната връзка между руснаците и българите.
Независимо че владика Серафим не е канонизиран, народът го почита като светец и чудотворец. Мястото, където е погребан в криптата на Руската черква, е неизчерпаем източник на чудеса. Както и докато е бил жив, към светия Серафим се стичат хора с молитва за застъпничество и помощ.
Руският храм “Свети Николай Чудотворец” е метох (подворье) на Руската православна църква в София. Той е заложен на 2(15) септември 1907 г. и е осветен на 11 (24) ноември 1914 г.
Храмът е забележителен образец на руската архитектура в стила на московските черкви от ХVII в. Свято-Николаевският храм е паметник на архитектурата и е под защитата на ЮНЕСКО.
Той е издигнат по проект на архитект аkадемик А. Н. Преображенски, автор на православните храмове в Талин и във Флоренция. А. Н. Смирнов, отговорен за построяването на храм-паметника “Свети Благоверен княз Александър Невски”, ръководи и строителството на Свято-Николаевския храм.
Основата му е безстълбен купол, към който са прилепени от изток олтарната част, от запад - подиумът за хора, северният и южният кораб Параклиси.
Храмът е с два входа - южният е откъм булеварда, а северният - откъм градинката. Всеки от входовете е разположен под покрив с двоен наклон, украсен на фронтона с майоликови образи на Свети Николай - откъм южната страна, и на Александър Невски - откъм северната.
Вътрешното изографисване на храма в московски стил е изпълнено от проф. В. Перминов. По-късно северният кораб (неф) е украсен с композицията “Възкресение Христово” - дело на художника емигрант Н. Ростовцев. Негови творби са и две големи икони на Свети Николай Чудотворец и на Преподобния Йоан Рилски в южния кораб. Също там се намира старинна гръцка икона на Христос Пантократор от ХVIII век.
Богатият едноредов майоликов иконостас привлича с изящното изпълнение на цветни орнаменти върху злато, където са разположени иконите на Спасителя, на Пресвета Богородица и на Свети Благоверен княз Александър Невски - копия на иконите, рисувани от известния руски художник В. Васнецов във Владимирския храм в Киев. Храмовият образ на Свети Николай Чудотворец е копие на намиращата се също там икона, рисувана от изтъкнатия руски майстор на четката М. Нестеров.
До 1917 г. Свято-Николаевският храм е бил черква на руската дипломатическа мисия в България.
От 1921 до 1950 г. храмът е стопанисван от архиепископ Богучански Серафим (Соболев), управляващ руските православни енории в България. Владика Серафим е погребан в криптата на храма под олтара.
През 20-те години храмът е бил център на духовния живот на повече от трите хиляди руски емигранти, намерили приют в България.
През 1953 г. Свято-Николаевската черква в София става храм на подворието (представителството) на Московската патриаршия.
През 2003 г. бе отбелязана 50-годишнината на подворието на Руската православна църква в София. В тържествата участва делегация на Руската православна църква начело с първия заместник-председател на отдела за международни църковни връзки на Московската патриаршия архиепископ Калужки и Боровски Климент.
На 28 ноември българският патриарх Максим прие делегацията. Владика Климент предаде на патриарх Максим приветствие от Светейшия патриарх Алексий II и от негово име му връчи панагия. И книга за историята на Калужката епархия. В чест на гостите бе даден обяд в Синодалната палата, на който присъстваха членовете на Светия синод, посланикът на Русия в България В. Титов, настоятелят на подворието протойерей А. Карягин, дипломати от руското посолство.
Същия ден архиепископ Климент се срещна с вицепрезидента на България А. Марин. Една от главните теми на срещата бе въпросът за положението на Българската църква във връзка с подкрепата от някои политици на дейността на разколническия “митрополит” Инокентий. На срещата присъстваха посланикът на Русия и предстоятелят на подворието.
На 29 ноември архиепископ Калужки и Боровски Климент участва в Първия конгрес на “Съюз на съотечествениците”, който обединява руснаци, намерили в България втора родина.
Същия ден архиепископ Климент посети женския Драгалевски манастир.
Вечерта в храма-подворие “Свети Николай Мирликлийски” архиепископ Калужки и Боровски Климент отслужи всенощно бдение в съслужение с Видинския митрополит Дометиан.
На 30 ноември в деня на 50-годишнината на храма-подворие беше отслужена празнична божествена литургия от Българския патриарх и Софийски митрополит Максим в съслужение с Боровския и Калужки архиепископ Климент, Видинския митрополит Дометиан, Русенския митрополит Неофит, архимандрит Борис - главен секретар на Светия синод (вече не е секретар, а игумен на Бачковския манастир), архимандрит Сионий, ректор на Софийската духовна семинария, духовенството от подворието. На литургията присъстваха премиерът на България С. Сакскобургготски, посланикът на Русия в България В. Г. Титов, директорът на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет на България И. Желев, многобройни енориаши. След литургията предстоятелят на Българската православна църква поздрави събралите се с юбилея на подворието, след което владика Климент прочете приветствието на светейшия патрирах Алексий II.
Светейшият патриарх Максим награди предстоятеля на подворието протойерей Александър Карягин с орден “Св. Климент Охридски” I степен. Награди от Българската православна църква получиха и български клирици от подворието.
Архиепископ Климент поднесе на премиера на България С. Сакскобургготски икона на Преподобния Серафим Саровски. С благословията на Светейшия патриарх Алексий II с високи награди на Руската православна църква бяха отличени посланикът на РФ в България В. Г.Титов - орден “Преподобни Сергий Радонежки” - II степен, предстоятелят на подворието протойерей А. Карягин - орден “Преподобни Сергий Радонежки” - III степен. С патриаршески грамоти и паметни подаръци бяха удостоени сътрудници на руското посолство, ръководителят на Дирекцията по вероизповеданията И. Желев, клирици, сътрудници и благотворители на подворието.
Същия ден делегацията на Руската православна църква, оглавявана от архиепископ Климент, посети Плевен по покана на областната администрация и генералния консул на РФ в Русе М. М. Рева. Предложената програма включваше посещение на исторически места, свързани със 125-годишнина от Освобождението на България.
Архиепископ Климент почете с молитва за вечна памет погребаните руски воини в Лавровия парк, където стават първите боеве за Плевен. На това място по проект на руски архитекти и със средства, дарени от руски бизнесмен, живеещ в България, е построен параклисът “Свети Георги Победоносец".
След това делегацията разгледа храма “Свети Георги Победоносец”, издигнат в чест на освободителите на Плевен. В храма делегацията беше посрещната от Плавенския митрополит Игнатий и Ловчанския митрополит Гаврийл. В криптата-костница на храма българските архиереи, архиепископ Климент и членовете на делегацията на Руската православна църква извършиха кратка панихида в памет на загиналите руски воини.
Програмата за деня приключи с посещение на Плевенската панорама.
В понеделник, 1 декември м.г., архиепископ Климент посети Руския културно-информационен център в София и обсъди с ръководството му планове за сътрудничество. На състоялата се по-късно пресконференция архиепископ Калужки и Боровски Климент отговори на въпроси на представители на медиите от България и Русия.
Делегацията на Руската православна църква бе изпратена на аерогара София от посланика на Руската федерация В. Г. Титов, митрополит Геласий, главният секретар на Светия синод на БПЦ архимандрит Борис, предстоятеля на подворието протойерей А. Карягин, дипломати от посолството, сътрудници на подворието.
|
|
Превод от руски
Димитрина Гергова |
|
| горе |
|
|
|
|
