 |
|
| ТРАДИЦИИ |
стр.25, бр.1, година X, 2003г. |
|
Фестивал - Родос 2002
На 25 и 26 октомври 2002 г. на о. Родос, Гърция, се проведе международният фестивал "Митове, песни и приказки - нашето културно наследство". В него взеха участие лектори и артисти от шест страни: България, Гърция, Грузия, Швеция, Украйна и Турция. Фестивалът се състоеше от две части - академична и фолклорна, които от българска страна бяха представени от професорите Михаил Неделчев и Николай Аретов с лекцията "Между бурливия Балкан и светлото Средиземно-морие. Културното битие на българските митове.", и Валя Балканска и Петър Янев (гайда). Домакин бе Международният център на писателите и преводачите, организация под егидата на ЮНЕСКО, обединяваща творческите съюзи на държавите, граничещи с Балтийско, Черно и Егейско море (Сдружението на българските писатели е член на същата от 1996 г.). Изпълнението на Валя Балканска и Петър Янев бе в зала "Актеон", където прозвучаха най-известните родопски песни като "Излел е Дельо хайдутин", "Рофинка болна легнала", "Девойко мари убава", "Рипни Калинке", "Пусто лудо и младо" и др. Двамата представиха 45-минутен репертоар без прекъсване. В гръцката преса бе отбелязано, че мястото на именитата ни певица е единствено високо над покривите при звездите. Директорът на Центъра г-н Костас Скандалидис целуна ръката й, изговаряйки думите "Благодаря на майката, която ви е родила", а известният гръцки интелектуалец г-н Христос Папуцакис, издател на престижното атинско списание за политика и култура "Анти", организира специална българо-гръцка вечер, на която освен Валя Балканска и Петър Янев, бяха поканени професорите Михаил Неделчев и Николай Аретов, поетите Панос Статоянис, Димитрис Аллос, Яна Букова, Цветанка Еленкова и преводачката Здравка Михайлова. Българската песен и гайда звучаха до зори.
|
|
МУЗИКАТА Е БОГАТА, КОЛКОТО САМИЯТ ЖИВОТ |
|
|
| Костас СКАНДАЛИДИС |
|
 |
|
Петър Янев, Костас Скандалидис и Валя Балканска
|
За раждането на музиката има няколко легенди, които са залегнали в митологиите на почти всички народи. Една от тях разказва, че хората са научили музиката от горските духове. Когато ловците се изгубвали в гората и оставали да нощуват там, духовете им помагали да намерят пътя, като ги учели на танци и музика. В Китай се говори, че една вълшебна птица дала музиката на хората, а в Индия - че самият Брахман е научил човека на музика. В Арабия легендата разказва, че музиката била открита от един ловец на камили, който, падайки от коня си, се ударил силно и извикал от болка: Ай Алла! Така се появила песента. Но с тази тъжна песен ловецът успял да подгони камилите и да ги улови. Когато видели това, и други ловци я научили и започнали да я пеят, отивайки на лов. Така се родила музиката.
Много подобни легенди и приказки можем да открием. Някъде четем, че гласът на патицата лежи в основата на кларинета и обоя. От друго място научаваме, че музиката се е родила от опитите на човек да подражава на птиците. Разбира се, всичко това се отхвърля от критиката, затова и човекът следва пътя на научното тълкувание. С други думи, дори и най-красивата песен на птица не би могла да удовлетвори човек.
Но както и да е... Това, което със сигурност можем да кажем, е, че са правени множество научни изследвания: дали музиката предхожда езика или музиката е продукт на езиковата еволюция. Според Джордж Пилка най-вероятно нито музиката, нито езикът произхождат един от друг, а са елементи на диференциране на звуковото изразяване при човек. Просто, с течение на времето тези звуци се усъвършенстват и се обособяват в две отделни групи: членоразделна реч и песен. Истината е, че езикът никога не е могъл да изрази изцяло човешките мисли и чувства. За мъката или радостта си той не избира членоразделното слово. Избира друг начин на изразяване: музиката. Действително в началото е било много по-лесно. Гневният човек например само с четири звука е създавал песен. Същите тези четири звука са му били достатъчни, за да изрази радостта си от успешния лов или мъката си от една загубена битка.
И така, именно необходимостта го е напътствала в музиката, чрез която той е разкривал своите вълнения и ентусиазъм. Следователно музиката е толкова стара, колкото и човекът. Различни проучвания показват, че в района на Древния изток (Китай, Индия, Месопотамия, Египет и др.) от появата на човека до 3000 г. пр. Хр. музиката и музикалната култура са разцъфтявали и са достигнали своя зенит. Древногръцката музика представлява един определен етап от еволюцията и се нарича древна музика. Така, докато в културите на Древния изток музиката има обреден характер (т. е. става въпрос за религиозни песни), то в Древна Гърция музиката става свободно изкуство, което намира своето място в театъра и в честния живот. По време на Олимпийските игри например са се провеждали също и музикални, и поетични състезания. Оплаквателните песни (тринос), хвалебствените химни (пеан), дитирамбите, песните за маса, песните за възхвала (енкомион), победните химни (епиникион), маршовете, земеделските, вакханичните и приспивните песни и др. показват какво голямо значение в живота на древните гърци е имала музиката.
В древна Елада са живели някои от най-големите музикални теоретици на онова време като Питагор Самоски (497-480 г. пр. Хр.), Аристоксен Тарантски (335-322 г. пр. Хр.), Аристид Коинтилиански (I в. пр. Хр.) и др. От древногръцката музика са се запазили твърде малко песенни произведения (общо девет), по-голяма част от които представляват откъслечни и несвързани помежду си части. Тези песни са били главно едногласни и са се изпълнявали обикновено в съпровод на музикален инструмент. Не е имало никаква разлика между мелодията на инструмента и мелодията на песента. Трябва да отбележим обаче, че въз основа на тази музика по-късните автори създават произведения в пълния съвременен смисъл на думата. Също така не бива да пропускаме факта, че извън Европа са се развили и други великолепни музикални култури като китайската, индийската и др. Нашата европейска музикална култура през средните векове се поделя на две основни направления: византийска и западноевропейска, чийто основен елемент са църковните химни и песнопения, датиращи от първите векове сл. Хр. и продължаващи своето развитие до ХII-ХIII в. Характерни за византийската музика са простотата и величието, докато западноевропейската музика е полифонична. Грегорианската мелодика независимо от факта, че принадлежи към средновековната източноевропейска музика, е едногласна. Макар и да имат малко абстрактно звучене, грегорианските хорови песнопения са много богати музикално и голяма част от тях пазят и до днес своята красота.
По-късно, между ХI и ХVI в. като противовес на грегорианската се създава светската музика с песните на френските трубадури и немските минезингери. Трябва да отбележим, че основните теми на тези песни са били любовта, жертвоготовността, смелостта и благородството на рицарите. За съжаление от тази епоха не разполагаме с образци на народни песни, тъй като те са се смятали за нисш тип музика, без никаква художествена стойност. Тя е била презирана, а често пъти църквата я осъждала.
Около ХI в. се появява един нов тип песен, наречена "древно изкуство" (ars antiqua), която е наследена през ХIII в. от "новото изкуство" (ars nova) с по-топли и обогатени с нови форми мелодии, като мадригала и баладата. Между 1450-а и 1600 г. развитието на полифоничната музика минава през Холандия и Белгия, Италия, Франция, Германия и Англия. Това е епохата на Възраждането за изобразителното изкуство. Полифоничната музика е достигнала своя връх. Създават се произведения с 12 до 36 гласа!
През ХVI в. се появяват и две италиански школи: венецианска и римска, в които се създава инструментална музика. Тук трябва да наблегнем на факта, че от древността до ХVI в. музиката е била изпълнявана от роби или прислуга и понятието "концерт" не е било познато. Била е достъпна само за привилегированата класа.
Около 1600 г. настъпва един важен обрат. Барокът започва да упражнява своето влияние върху музиката, както и върху литературата, изобразителното изкуство, архитектурата и др. Най-същностното нещо, което се появява през този период, е операта. В основата на операта стоят италианските карнавали, където музиката се е използвала за предаване на драматизъм на представленията. Окончателен тласък в развитието на оперното изкуство дава една малка група музиканти и поети от Флоренция. Започват да се пишат опери в римската, венецианската и неаполската школа, в Германия, Англия, Франция, Испания, Русия и други европейски страни. Апогеят на оперното изкуство настъпва през ХVII в., когато то залива цяла Европа и става неразделна част от светския живот на аристокрацията.
Освен операта, барокът създава и още два нови музикални жанра: оратория и кантата, като първият има църковен характер, докато вторият - светски. Най-много оратории и кантати са създадени през ХVIII в. Като най-висша форма на бароковото музикално изкуство се явява фугата, тъй като в нея се обединяват най-съвършени мелодии, без това да намалява тяхната стойност. Богатството на мелодиите се обвързва с красотата на полифоничните произведения.
Народната музика по времето на барока също е много богата, макар да продължава да се смята за нисша.
От 1830 г. голямата барокова страст към музиката довежда до създаването на съвършено нови опити: едно отрезвяване и връщане към простота и изразителността на мелодиката. Полифоничността отстъпва, мелодията често напомня народна песен, започва да властва сонатата. Класицизмът в музиката е вече факт. Настъпва освобождаване от италианско влияние, вследствие на което се появяват английски, френски, немски опери. Създават се и мелодрами. Бетовен ще открие пътя към един нов етап - романтизма, обединявайки по този начин две исторически епохи. Той е бащата на съвременната музика - освободена от влиянието на древните и отминали времена. Той е извор на сила не само за музиката, но и за всеки човек.
Така постепенно стигаме до ХIХ в., характеризиращ се с бурното развитие на европейската цивилизация. Духът на епохата е изпълнен с интерес към народната култура. Затова и музиката търси вдъхновение в народните танци и песни. Романтизмът се развива под влияние на зараждането на националните култури и черпи своите сили от корените на народните предания. Лесно можем да различим немската, френската, италианската, полската, руската, чешката, скандинавската музика. Романтизмът открива своите теми в легендите и преданията, както и в големите литературни произведения на Данте, Гьоте, Шекспир и др.
Изключителната активност, с която протичат процесите в Европа през тази епоха, позитивните науки, развитието на изкуството, дълбоките социални промени оказват сериозно влияние върху музиката. На нейните творци и изпълнители започва да се гледа с по-голямо уважение и работата им да се цени. От друга страна, в народа се заражда интерес към музиката, която вече е навсякъде, а не както пореди - само в църквите и в дворовете на аристократите. Организират се концерти и музикални прояви с благотворителна цел, консерваториите и музикалните училища отварят вратите си за всички. Една от най-важните черти на романтизма е интересът му към народното музикално творчество. Именно творците-романтици са тези, които записват и спасяват народното музикално богатство.
През ХХ в. започва търсенето на един нов музикален език, който впоследствие е наречен съвременна музика. Музикантите-импресионисти, за които е достатъчен един обичаен симфоничен оркестър, са наследени от експресионистите, които вдигат първия истински бунт срещу навиците и каноните на традицията следвана дотогава. Светът вече се е променил, животът е станал суров, нищо не е статично. И музиката трябва да поеме по пътя, по който се движи обществото. Затова можем лесно да кажем, че авангардните течения в изкуството винаги имат характера на обществена критика и стоят близо до тегобите на обикновените хора. Така много често музикалните произведения сякаш не изразяват нищо, изключително сухи и сурови са, липсва елементът на вдъхновението, но всъщност те имат много висока художествена стойност и съдържат в себе си великите творения на световната музика. Игор Стравински е един сериозен пример за голям представител на съвременната музика.
Днес въпросът с музиката стои коренно различно. Съвременните композитори използват по-усложнена хармония, без да се опират нито върху суровостта на експресионизма, нито върху сладникавостта на романтизма. Музиката днес иска да изрази всички човешки състояния, сънища и видения, нещастия и радости, мъки и притеснения. Тя се опитва да направи това по един горещ, но разумен начин, за да можем да усетим живота с неговата истинска суровост, но и с надеждите и очакванията му.
Съвременната музика изгражда по нов начин връзките си с народната песен и националната традиция. Националното е характерна черта на произведенията є, но в тях има влияние и от музиката на барока, класицизма, импресионизма.Тези влияния не се асимилират пасивно и отрицателно и в това се крие положителният противовес на хипотезата. Настоящето се слива с миналото, традицията дава стимул, тласък.
Една значителна характеристика на съвременната музика е близостта, която се открива в нея между всички народи по земята. Бурното развитие на света след Втората световна война даде възможност за първи път на световната сцена да се представят всички култури на народите на нашата планета - например музикалната култура на Индия и Китай, които са били хиляди години отделени от европейската. Днес стана възможно народите от Изтока да се запознаят с европейската музика, а пък Европа да се запознае с източната и да заимства много неща от нея. Средствата за комуникация и различните носители на информация като радиоапаратите, телевизията, киното, плочите компактдисковете и Интернет улесняват силно този обмен.
Заедно с новите продукти на световната цивилизация във всички страни по света продължава да се развива и народната песен. Трябва да приемем, че днес това художествено творчество заема по-голямата част от музикалната изразност. В много страни най-вече в Изтока, Африка и Латинска Америка народната музика е почти единствената, която съществува. Съвсем не е случайно, че интересът към нея през втората половина на миналия век стигна до ниво, до което никога не е стигал.
Разбирането на съвременната музика ни отвежда там, където се води борба за бъдещето є. Със същото уважение, с което се отнасяме към произведенията на нашите предци, трябва да се отнасяме и към произведенията на нашата епоха. Първостепенната задача на музиката е да изразява своето време, да търси и да намира нови пътища, за човека да пее за своя душевен свят, за силата си, за своите радости и мъки, за виденията и страстите си.
Тя е толкова богата, колкото и самият живот, води своето начало от приспивните песни и намира своя край в траурния марш. Започва с раждането и завършва със смъртта. Това е нейната сила.
| Превод от гръцки Борис Жогов |
|
|
| горе |
|
|
|
|
