 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.53, бр.6, година XIX, 2012г. |
|
|
Известни личности от Алжир |
|
|
| |
|
ЕМИР АБДЕЛКАДЕР - СИМВОЛ НА АЛЖИРСКАТА НАЦИЯ
(Абделкадер Бен Мохиеддин)
(1808-1883)
Абделкадер Бен Мохиеддин е политик, военачалник, литератор, писател, поет, философ и суфитски теолог. Роден е на 6 септември 1808 г. край Маскара, Алжир. Той е символ на алжирската съпротива срещу френския колониализъм. Като дете Абделкадер изучава старогръцката философия. Осъществява административното обединие на различни региони на Алжир и строи крепости за отбрана против френската окупация. Принуден да приеме пленничеството и изгнанието, той се проявява като защитник на християните в Сирия, за което получава Ордена на Почетния легион, както и отличия за заслуги от кайзера на Прусия, папата и руския император.
След като Алжир извоюва независимостта си, емир Абделкадер става обект на необикновена почит, както са необикновени делото и житейската му история. Той остава пример за поколенията не като митичен герой, а като човек, притежаващ силна връзка със своя народ, с идеите на своето време и със способността си да преодолее и най-неблагоприятните исторически обстоятелства. Неговият живот, достоен за житие на светец, е предмет на разнопосочни разсъждения. Мнозинството алжирски интелектуалци виждат в него предтеча на национализма в ХХ в. Емир Абделкадер не може да бъде подозиран в отстъпничество и компромиси. Животът му в плен, написаното от него и срещите му в Сирия остават на заден план, отстъпвайки на решимостта му.
Едновременно светец, строител на съвременната държава, неуморим воин, протеже и приятел на Наполеон III и на Фердинанд дьо Лесепс и ислямски мислител-мистик, емир Абделкадер се превръща в централна фигура в алжирската история и литература. Днес в неговия образ хората виждат синтез между Изтока и Запада, между съпротивата срещу чуждото и възприемането на неговия положителен принос. Той е човек едновременно на рационалното и метафизичното, проповедник на един отворен и реформиран ислям. "Неговото духовно творчество и необикновеното съотношение между политика и религия в неговото дело предстоят да бъдат преоткрити през XXI в." - пише Бенжамен Стора - френски историк, роден в Алжир.
МУЛУД МАММЕРИ - ПИСАТЕЛ, АНТРОПОЛОГ И ЛИНГВИСТ
(1917-1989)
Мулуд Маммери е роден на 28 декември 1917 г. в Таурирт Мимун, област Кабилия, Алжир. След като завършва основното училище в родното си село Ат-Йени - време, в което ходи на училище бос по снега, продължава да учи в столицата Алжир, а после в престижния лицей "Луи льо Гран" в Париж. След демобилизирането му в края на Втората световна война започва кариера на преподавател по хуманитарни науки и френска литература в Алжир - най-напред в гимназията в Медеа, а по-късно в гимназията в Бен Акнун. По време на войната за национална независимост пише за в. "Надежда за Алжир". В писмата си до ООН, писани през 1956-1957 г., Маммери описва страданията на своите съотечественици в колониален Алжир. По време на битката за столицата Алжир през 1957 г. пише пиесата "Фьон", но заплашен със смърт, е принуден да унищожи ръкописа. През 1962 г. се връща от изгнание и става преподавател по етнография в Алжирския университет, където преподава още берберски език и същевременно ръководи Центъра за антропологични, праисторически и етнографски изследвания (1969-1979 г.). От 1966 до 1967 г. е председател на основания през 1963 г. Съюз на алжирските писатели. Романът на Мулуд Маммери "Забравеният хълм" (1952 г.) описва събитията от 1942 г. в родното село и мъката след заминаването за страната на "другите". В "Съня на праведника" (1955 г.) разказва за преживяванията на алжирски емигрант и разочарованието му от завръщането у дома. "Опиумът и пръчката" (1965 г.) е разказ за освободителната война, видяна през призмата на живота в едно кабилско
селце, а "Преходът" (1982 г.) е роман за разочарованието. Автор е на студии за алжирската и магребската литература, както и на граматика на берберския език, използван в областта Кабилия (Алжир).
МХАМЕД ИСИАХЕМ - ХУДОЖНИК
(1928-1985)
Роден е на 17 юни 1928 г. в Азефун, Кабилия, Алжир. Много млад загубва лявата си ръка до лакътя при избухване на мина. Посещава Школата за изящни изкуства в Алжир, а след това и Висшето училище за изящни изкуства в Париж. Работи последователно като художник в пресата, илюстратор на литературни произведения (в частност на книгите на своя приятел писателя Катеб Ясин), макетист, художник на филмови декори и гравьор. Повечето от картините му изобразяват женски фигури и се характеризират с известна противоречивост и двойственост на форма и съдържание. За него изкуството има основно социална и възпитателна функция.
МОХАМЕД АРКУН - ХУМАНИСТ, ФИЛОСОФ И СПЕЦИАЛИСТ ПО ИСТОРИЯ НА ИСЛЯМА
(1928-2010)
Роден е през 1928 г. в Бени Йени, Кабилия, Алжир. Приживе става известен професор по история на ислямската мисъл в Сорбоната. Развива приложното ислямознание, което след това преподава в редица европейски и американски университети. През целия си живот се бори за диалог между религиите и народите. Посвещава много книги на исляма, видян през призмата на съвременността: "Арабската мисъл" (1975 г.), "Прочити на Корана" (1982 г.), "Мисленето за исляма днес" (1993 г.), "Непомисленото в съвременната ислямска мисъл" (2002 г.).
Мислите на Мохамед Аркун са обобщение на преживяното, на целия му житейски опит. В книгата си "Новите мислители в исляма" Рашид Бензен разсъждава върху интелектуалната ориентация на Аркун и отбелязва: "Причините да стане учен се крият до голяма степен в обстоятелството, че още от детството си остава незадоволен от отговорите, дадени на детските му въпроси. И тъй като е изпитал върху себе си битието на "другия" - алжирец сред европейци, кабилец сред араби - и се е оказал в противоречие с институционалното и ортодоксалното говорене, се е стремил към задълбочено изследване на явленията в опит да разкрие скритото". Обобщавайки академичната кариера на Аркун във Франция, същият автор пише: "Любознателният дух на Мохамед Аркун е в основата на интереса му към арабския хуманизъм от Х в. и особено към философията на Ибн Мискауейх. Това е и темата на неговата дисертация, защитена успешно през 1970 г. и публикувана пред 1982 г. След като получава докторска титла, става преподавател в Сорбоната и в Лион, а по-късно завежда Катедрата по история на ислямската мисъл в университета Париж VIII (Венсен), а след това и в Сорбоната. През 1980 г. става професор в "Париж III - Нова Сорбона" и същевременно декан по история на арабо-ислямската мисъл. Преподавал е и продължава да чете лекции в редица университети по света като гост- лектор.
СУХИЛА БЕЛ БАХАР - ХУДОЖНИЧКА
(Р. 1934)
Родена е на 17 февруари 1934 г. в Блида, Алжир, в семейство на земеделци и самоуки художници. Към изкуството я насочва баща й, който колекционирал акварели. В най-ранните години на кариерата си Сухила Бел Бахар прави репродукции на големи съвременни художници като Реноар и Пикасо. Картините й са пропити с усещане за ненасилие и женска изтънченост. Често е сравнявана с Байя - друга голяма художничка от Блида.
АСЯ ДЖЕБАР - ПИСАТЕЛКА И КИНОРЕЖИСЬОРКА
(Р. 1936)
Истинското име на Ася Джебар е Фатима-Зохра Ималайен. Родена е в Шершел, Алжир, на 4 август 1936 г. Баща й е учител по професия и отрано я въвежда в света на литературата. Ася Джебар завършва с отличие средното си образование в Алжир и заминава да следва в Севър, Франция. През 1957 г. на 22-годишна възраст тя публикува първия си роман - "Жажда". Следват романите "Нетърпеливите" (1958 г.), "Децата на новия свят" (1962 г.) и "Наивни чучулиги" (1967 г.).
Творчеството й е доминирано от съзнанието за раздвоение - между Алжир и Франция, между съвременен Алжир и Алжир от епохата на колониализма, между различни езици - берберския, който тя счита за изконен език на целия Магреб, арабския - нейния майчин език, и френския. Повествованието в нейните романи се движи между различни епохи, между различни хронологии, между герои без видима връзка помежду си. Оттук идва и дълбочината на разказа, където играта с пространството и времето създава усещане за освобождение и волност. Нейното кредо е: "Научи езика на другия, за да опознаеш по-добре неговата култура и за да задълбочиш мисълта си". Познанията по старогръцки и латински, придобити в училище, й откриват света на древните автори на Африка от римско време.
През 70-те години режисира два филма в Алжир - "Песента на жените от планината Шенуа" и "Зерда, или песента на забравата". Първият й пълнометражен филм "Песента на жените от планината Шенуа" излиза през 1977 г., а през 1979 г. е награден на филмовия фестивал във Венеция. В него авторката засяга теми, към които се връща след години в своите книги. За пример може да се даде романът й "Жената без гроб" (2002 г.), посветен на Зулиха - героиня от алжирската съпротива, чиито деца така и не успяват да погребат тялото на майка си. Във филма Ася Джебар е заснела разказа на най-малката дъщеря на Зулиха, която алжирците наричат "майка на партизаните" от Шершел - област в Алжир. В лентата се появява и друга героиня - момиченце, което става свидетел на нападение срещу партизаните и първо намира тялото на своя загинал брат - боец от съпротивата. Тази сцена е включена по-късно в друг роман на писателката - "Изчезването на френския език" (2003 г.).
В своите филми, както и в първите си романи, Ася Джебар смесва историческото, фантастичното и биографичното. Построява повествованието с методичността на архитект, с финеса на френския език, който майсторски обогатява със скритите измерения на родния арабски.
Световноизвестна с творбите си, преведени на двадесетина езика, Ася Джебар има няколко литературни награди - "Морис Метерлинк" (Белгия), международната литературна награда "Нойщат" (САЩ) и "Палми" (Италия).
АБДЕЛАЗИЗ БУТЕФЛИКА - ПРЕЗИДЕНТ НА АЛЖИРСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА И НАРОДНА РЕПУБЛИКА
(р. 1937)
Роден на 2 март 1937 г. в Ужда, Мароко. На 25-годишна възраст е избран за депутат в Учредителното събрание в Алжир. Става министър на младежта, спорта и туризма в първото правителство след обявяването на независимостта на Алжир. В периода 1963 - 1979 г. заема поста министър на външните работи. През 1974 г. председателства 29-ата сесия на Общото събрание на ООН. Избран за президент на Алжир през 1999 г. и преизбран през 2004 г. и 2009 г. Предприема реформи за укрепване на демократичния процес чрез преразглеждане на Конституцията, Избирателния закон, Закона за политическите партии и Информационния кодекс.
РАШИД МИМУНИ - ПИСАТЕЛ
(1945-1995)
Рашид Мимуни е роден на 20 септември 1945 г. в Будуау, близо до гр. Алжир. След като завършва търговия, работи като преподавател във Висшето търговско училище в гр. Алжир. Същевременно участва в борбата за защита на свободата на словото и мисълта. В трудното си детство и войната за независимост намира вдъхновение и ориентир при написването на своите романи. Има присъдени редица международни литературни награди за книгите си "За честта на племето", "Коланът на човекоядката", "Мъка за преживяване", "За варварството като цяло и за интегризма в частност" и "Проклятието". Романите му напомнят за прозата на Албер Камю - директна и лаконична, задълбочена и изпълнена с философски размисъл. В абсурдните и безизходни ситуации в новелите му се долавя присъствието на театъра на Бекет. Философията на абсурда и екзистенциалния размисъл, залегнали в тях, са поставени в социален контекст. "За мен писането е акт на нарушаване на границите... Принадлежа на породата на войнстващите писатели. Невъзможно е да подминеш мизерията, несправедливостта, корупцията..." - казва той в интервю за "Кайе д’Ориан" през 1992 г.
Житейският и творчески път на Рашид Мимуни е преди всичко една приказка за любов и идеи. Без да пести критиките към своя народ, като символ на будния поглед, той съумя да обича страната си както малцина от нас я обичат - с голяма взискателност.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
