Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

|
|

|
|

|
|

|
|

|

|

ОБЩЕСТВО	стр.26, бр.6, година XIX, 2012г.

	Алжирски обекти, вписани в световната културна съкровищница ЮНЕСКО

AЛЖИРСКИТЕ ОБЕКТИ НА СВЕТОВНОТО ПРИРОДНО И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО СА СЕДЕМ. СРЕД ТЯХ СА УНИКАЛНИ ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ И ВНУШИТЕЛНИ ОБРАЗЦИ НА ГОЛЕМИТЕ ЦИВИЛИЗАЦИИ, ПРЕМИНАЛИ ПРЕЗ ЗЕМЯТА НА АЛЖИР. ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ГИ, ПОДРЕДЕНИ ХРОНОЛОГИЧНО СПОРЕД ЕПОХАТА, В КОЯТО СА СЪЗДАДЕНИ. Най-напред идва планинското плато Тасили н’Аджер в планината Хогар, което е със запазени праисторически скални рисунки отпреди 8000 години. След него се нареждат монументалните руини на три римски колонии в Северна Африка - градовете Типаза, Тимгад и Джемила. Те свидетелстват за степента на развитие на градовете-колонии на древен Рим, както и за значението на тази част на Северна Африка за връзките и обмена с гръко-римския свят. Следват крепостта Ал-Калаа в древния град Бени-Хаммад, долината М’заб с 5-те укрепени селища "ксура" и Касбата - Старият град на столицата Алжир, които са представителни за три отделни периода в развитието на богатата арабо-ислямска цивилизация. ТАСИЛИ Н’АДЖЕР Местността Тасили н’Аджер в огромното планинско плато Хогар (централен Сахарски масив) е разположена на 1500 км югоизточно от град Алжир, до границата с Либия, Нигер и Мали. Простира се на площ от 72 000 км2 и е със средна надморска височина 900 м. Необичайният лунен пейзаж на Тасили н’Аджер неслучайно е признат като най-големия музей на света под открито небе. Съзерцанието на величествената панорама от геоложки образувания като гори от ерозирали пясъчници неусетно пренася човека в измерението на една почти извънземна реалност. Пясъчниците са запазили непокътнати следите и отпечатъците от големите геоложки и климатични промени. Първо водата, а след това вятърът в процеса на корозията са допринесли за изникването на своеобразния релеф на платото, прорязано от водите, с изваяни и омекотени от вятъра скални форми. Уникалният низ от над 15 000 праисторически скални рисунки и гравюри на повече от 8000 години позволява да се проследят от 6000 г. пр.н.е. до първите векове на новата ера климатичните промени, миграциите на фауната, както и еволюцията на човешкия живот. Богатите скални изображения разкриват пет големи периода в развитието на човека. Пръв е натуралистичният период, когато човекът изобразява фауната от саваната. Следва архаичният период, през който изображенията, независимо дали са малки или големи, са във формата на пиктограми с магическо значение. На трето място е периодът на чифтокопитните преживни животни (4000-1500 г. пр.н.е.), през който изображенията на стадата чифтокопитни преживни и на сцени от ежедневния живот се считат за най-добрите образци на праисторическото скално изкуство. След него идва епохата на опитомяването на коня от неолита до протоисторията, белязан от изчезването на много видове поради постепенното засушаване и превръщането на района в пустиня, както и с появата на коня. Пета е епохата на камилата през първите векове на новата ера, което съвпада с трайното установяване на изключително сух пустинен климат и с появата на едногърбата камила. Най-голямата група скални фрески се намира на изток от гр. Джанет, във вътрешната част на националния парк. Други забележителни скални фрески са съхранени в по-северната част, в района на Уади Джерат, близо до Илизи. Скалното изкуство от Тасили н’Аджер е един изключително красноречив израз на връзката между човека и неговата среда. Чрез тях разбираме за неговата еволюция и развитието на поведението му на приспособяване към суровите ограничения на климата и природата. Уникалната симбиоза на геоложки, екологични и културни артефакти в Тасили н’Аджер е един от най-ярките видими примери, стигнали до нас отпреди 10 000 години, за взаимозависимостта между многообразните елементи в живота на човека и природата. ТИПАЗА Разположен на средиземноморското крайбрежие, на 70 км западно от гр. Алжир, Типаза е древно пуническо търговско селище. То било завладяно от римляните, които го превърнали в стратегическа база за завладяване на мавританските царства. В него се намира уникално съчетание от финикийски, римски, палеохристиянски и византийски руини редом с местни паметници. Древното селище Типаза се състои от три обекта: два археологически парка в близост до днешния град и Царския мавритански мавзолей Кбор-ер-Румия (Гробът на римлянката или Гробът на християнката), издигнат на планинското плато на западен Сахел, на 11 км югоизточно от Типаза. Този район представлява един от най-значимите археологически комплекси в Магреба за изучаването на връзките между местното население и последователните вълни на колонизация от VI в. пр.н.е. до VI в. сл.н.е. Монументалната гробница, наречена Царски мавритански мавзолей, съчетава местна архитектурна традиция с кръгла форма в основата и стъпаловидно покритие във формата на конус, плод на елинистично и египетско влияние. Римският период е изразен в цял комплекс от постройки, като през III и IV в. разцветът на християнството си проправя път с появата на много храмове. Нахлуването на вандалите през 430 г. не успяло да унищожи Типаза, но след превземането й от Византия през 531 г. градът започнал да запада още от VI в. ТИМГАД Разположен по северните склонове на планината Аурес, на 480 км югоизточно от гр. Алжир и на 110 км южно от Константин, древен Тимгад е съвършеният пример за римска военна колония, създадена насред голото поле. Градът, наричан с пълното си име Colonia Marciana Ulpia Traiana Thamugadi, е основан през 100 г. сл.н.е. от император Траян. Вероятната причина за възникването му е да служи за лагер на легионите на императора, които е трябвало да прославят мощта на Римската империя. След успешната му отбрана и за награда след битките те получавали правото да живеят в разкош в него. Градът бил планиран за 15 000 души. След разрастването на Тимгад военният лагер бил преместен. Планът на града, подреден като шахматно поле, илюстрира принципите на древноримското градоустройство в неговия апогей - с квадратна схема и две главни улици ("декуманус" - в посока изток-запад, и "кардо" - в посока север-юг), пресичащи се под прав ъгъл по средата. Бурното развитие на града още в средата на II в. води до разрастването му извън първите крепостни стени. Изградени са големи обществени сгради и огромен театър с 3500 места и диаметър 63 м. Тези размери показват, че градът е бил и културен център на цялата околност. Към паметниците на културата се отнася и тимгадската библиотека - полукръгла двуетажна сграда с ниши за свитъци, шкафове за книги и дори с книжен склад в двора. Други запазени постройки са термите (от които са идентифицирани най-малко 14), храмове и пазари. Една от отличителните архитектурни забележителности на Тимгад от този период е триумфалната арка на Траян. Улиците са павирани с каменна настилка от големи правоъгълни плочи, по които още личат следите от колесниците. Къщите, независимо от големината си, блестят с великолепен мозаечен декор - заместителят при липсата на ценния мрамор. С настъпването на християнската епоха в началото на III в. Тимгад става важен епископски център. След нахлуването на вандалите през 430 г. Тимгад е разрушен. Завладяването му от Византия през VI в. възвръща частично живота в града (построена е Византийската цитадела), но после запада, след като бива частично разрушен от земетресение, придружено от постепенното засушаване на климата и пресъхване на изворите, подхранващи града. След като арабите превземат града от византийците, през VIII в. Тимгад е окончателно изоставен. Историческият парадокс е, че настъпването на Сахара, която до голяма степен погубва живота в града, превръщайки в пустош цялата околност, го съхранява като музей за бъдещите поколения почти както Помпей бил съхранен от лавата. ДЖЕМИЛА Античният град Джемила е разположен на 50 км североизточно от гр. Сетиф, на 900 м надморска височина. Градът е изграден в планинска местност със забележително укрепление. В древността той бил известен с името Куйкул. Куйкул е основан при владичеството на Нерва (96-98 г. сл.н.е.) и е един от бисерите на римската архитектура в Северна Африка, впечатляващо приспособен към неблагоприятните условия на планинската местност. Сякаш израснал в скалата между две реки, уед (река) Гергур и уед Бетам, градът е разполагал със свой Сенат и свой Форум. Към началото на III в. Куйкул преливал отвъд укрепленията си, след като били издигнати храмът на Септимий Север, арката на Каракала, пазарът и Гражданската базилика. В града били изградени и няколко раннохристиянски храма. Той съхранил и забележителна колекция от мозаечни настилки, илюстриращи сцени от митологията и всекидневния живот. Джемила представя един ярък образец на цялостен архитектурен ансамбъл, разкриващ значителен период от древноримската история в Северна Африка от II до IV в. Класическото римско градоустройство е съумяло да се приспособи към геоморфологичните ограничения на местността. Крепостта АЛ-КАЛАА в древния град БЕНИ-ХАММАД Крепостта Ал-Калаа е разположена в красива планинска местност, на 36 км североизточно от град М’Сила. Тя представлява комплекс от руини, съхранили се на 1000 м надморска височина. Изградена е през 1007 г. на южния склон на планината Джебел Маадид като първата столица на емирите от династията на Хамадидите. Разрушена е през 1152 г. Крепостта е образец на укрепен мюсюлмански град. Джамията с молитвената зала с 13 нефа и 8 ниши е най-голямата в Алжир след тази в Мансура, а минарето й е най-старото в Алжир след минарето на Сиди Бумеруан. Крепостта е издигната от Хаммад - син на Булогин, основал град Алжир, в началото на XI в. и изоставена в края на века под заплаха от нашествие на хилалийците. Това е един от най-интересните и хронологично най-точно документирани монументални комплекси на ислямската цивилизация. Като първа столица на хамадидските емири тя преживяла истински разцвет и блясък. Вътре в крепостта, зад 7-километровите укрепени стени, днес частично разрушени, се издигат голям брой огромни руини, сред които голямата джамия и минарето й, както и множество дворци. Руините на крепостта Ал-Калаа свидетелстват за изтънчения дух на изчезналата днес хамадидска цивилизация, за оригиналната архитектура на Хамадидите, както и за развитието на дворцовата култура в Северна Африка. Първоначално изградена като военно укрепление, впоследствие тя била издигната в ранг на метрополия. Укрепеният град Ал-Калаа в Бени-Хаммад повлиял на цялостното развитие на арабската архитектура, както и отделни центрове на цивилизацията в онази епоха като Андалусия, Сицилия и Магреба. Внушителните и изящни образци на неговата архитектура се превъплътили далеч отвъд пределите на крепостта, а нейните монументални руини са се съхранили, за да напомнят за началото на богатата и щедра хамадидска цивилизация далеч след нейния край. Долината М’ЗАБ Разположени на 600 км южно от столицата Алжир, петте укрепени селища "ксур" от долината М’Заб образуват един изключителен архитектурен ансамбъл. Долината има своя самобитна култура, която благодарение на вътрешната си сила се е запазила през вековете непокътната в живата си цялост. Изградена от ксури и палмови гори в селищата Ел-Аттьоф, Бунура, Мелика, Гардайя и Бени-Исген (основани между 1012 г. и 1350 г.), долината М’Заб на практика е запазила от XI в. до днес непроменени жизненото пространство, начина на живот и техниките на градеж. Във всяко от тези миниатюрни градчета, обвити в укрепителни зидове, се издига по една джамия, чието минаре изпълнява ролята и на наблюдателна кула. Джамията всъщност е планирана като крепост, защото в случай на обсада трябвало да служи като последен бастион на съпротивата. За целта всяка джамия била снабдена с арсенал и силоз за зърно. Около тази основна постройка за живота на общността се изграждат къщите, разположени в концентрични кръгове до крепостната стена. Всяка къща е с форма на куб, което илюстрира равенството на социалната организация, основана на семейството като структурна единица, чието лично пространство стриктно се опазва. С ярката си архитектура от началото на XI в. и със строгата си организация петте града от долината М’Заб са свидетелство за изключително оригинален образец на изграждане и установяване на общности в културния ареал на Централна Сахара. Оригиналната местна архитектура на ибадитите със съвършената си приспособеност към околната среда и простотата на формите си има уникална стойност за изучаване и пример за подражание за арабската архитектура в продължение на цяло хилядолетие. Тази архитектура е обект на изследване от редица знаменити архитекти и урбанисти от XX в. като Фернан Пулион, Оскар Нимайер и Льо Корбюзие и много други техни последователи. КАСБАТА на град АЛЖИР По стара традиция в Алжир (Ал Джазаир) Касба наричали "мéдината" - укрепения ислямски град, който тук е и на върха на стръмнината, издигнала се над морския бряг. В началото с името Касба се означавала най-високата точка в мéдината, като постепенно значението се разширило и обхванало цялата крепост през отоманската епоха (края на XVI в). Символът на Касбата бил призван да завладее и пространството отвъд крепостната стена. Постепенно между крепостта и крайбрежната улица, по стръмния хълм на етажи, почти застъпвайки се една друга, цял "рояк" къщички запълзели нагоре към крепостта. Така те се сдобили с нейното име, което обединило целия квартал наоколо. И до днес старата градска част на Ал Джазаир, известна още като Касбата, отвежда в други времена по забулени в тайнство тесни лъкатушещи калдъръмени улички под стръмен наклон (над 118 м денивелация). Тези улички образуват лабиринт, в който автомобилите трудно проникват. Арабските пазари "сукове" и хамами и мистериозната плетеница от къщички, сякаш накацали една над друга, всяка с вътрешно дворче и чешма-фонтан в центъра като извор на живот в дома - всичко това е самобитната архитектурна съкровищница на Касбата. Всеки, надзърнал тук, остава възхитен от архитектурното чудо, което поднася гледката на този низ от бели къщи по стръмния склон. Само тук зад всеки ъгъл могат да бъдат видени руините на цитаделата, на една или друга стара джамия или на някой отомански дворец. Тук спомените и историята още отекват, а мистичният дух на Касбата се възкресява в звуците на поети, музиканти и артисти. Някога това магично място, подобно на бяло ято, кацнало във висината на хълма между тюркоазения средиземноморски бряг и северноафриканското синьо небе, било причината мавърският град Ал Джазаир да бъде кръстен "белият град". Днес този цвят е поизбледнял и нуждата от саниране срещу започналата разруха е неотложна, но видяна от морето или от високите тераси на околните хълмове, старата медина все така впечатлява. Прекрасната гледка от върха на Касбата на един от най-красивите средиземноморски градове към някогашните острови отсреща е пленителна. От финикийско селище, основано тук още през XVI в. пр.н.е. за търговия, до бялата мавърска перла на хълма на средиземноморския бряг Касбата на Алжир с автентичния си архитектурен гений е забележителен пример за исторически град от Магреба, повлиял на устройството на много градове в Северна Африка, Андалусия и Субсахарска Африка.



горе