 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.16, бр.6, година XVIII, 2011г. |
|
|
Светлините и сенките на слънцето на Молдова, или за сватбите на Щефан Чел Маре и Свънт (1433-1504) |
|
|
| Венелин Сапунджиев |
|
КАЗВАТ, ЧЕ САМО РАЗЛОМНИ ЕПОХИ И ВРЕМЕНА РАЗДЕЛНИ РАЖДАТ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ. ТАКА ВРЕМЕТО СЕ НАЛАГА ВЪРХУ ПРОСТРАНСТВОТО.
XV в. е именно такова време разделно, епоха разломна... Но за да оценим и светлините, и сенките на този велик европейски владетел, изпреварил като българските царе Симеон I Велики или Иван Асен II времето, в което живее, и пространството, което населява с духа си, е необходимо да се върнем към средата на XIV в. Когато потомственият войвода Богдан обявява отцепването си от Унгарското кралство, на земите между реките Прут и Днестър от Карпатите до Черно море той създава първата независима молдовска държава. Тя разширява териториите си при наследника му Петру I Мушат, а при Александър I Добрия се възцарява така желаният от всички мир... Само година след смъртта му непрекъснати жестоки междуособици разкъсват страната, която още няма и сто години история, за да се появи на политическата и историческата сцена Щефан Чел Маре и Свънт - Щефан Велики и Свети, озарил с величието си не само самата Молдова, чиято велика сянка витае и до днес над Днестър и Прут.
Син на изключително красивата и аристократична болярка Мария Олтя и на владетел Богдан II, внук на жупана (управител на област) Богдан, (брат на самия Александър I Добрия), Щефан Велики и Свети е пряк потомък на династията на Богдан - основателят на Молдовската държава. Преломният XV в. - времето, когато владетелят се възкачва на престола, е наситен с много обрати. Молдова се оказва във водовъртежа на времето. Великоунгарските амбиции от запад, изразени от Матиаш Хуниади Корвин, полската експанзия от север на Казимир IV Ягелончик, имперската мощ на Иван III Велики, създател на руската империя на изток, сякаш обричат притиснатата от великите си съседи, разпокъсана от граждански войни и междуособици страна. Още по-опасна е заплахата от юг. Само за 150 години младата, изключително агресивна турска държава, използвайки слабостта на великата империя Византия и разделението на балканските държави, успява само с три битки да завладее полуострова. През 1371 г. при Черномен е сломена българската съпротива и е овладяна южната част на полуострова. След битката при Косово поле през 1389 г. са сразени сърбите и е завоювана и западната. През 1396 г. при река Ардеш, под Букурещ, погива и Влахия и заплахата стига до Молдова. Падат и двете най-значими крепости на полуострова Велико Търново (1393 г.) и столицата на света - Константинопол. Последният византийски император Константин XI Драгош (син на българската императрица Елена, дъщеря на велбъждкия владетел също на име Константин) е убит. Така покорителят на града на градовете, султан Мехмед II, наречен Фатих Завоевателя, се изправя срещу Слънцето на Молдова.
Тогава цяла Европа трепери пред Турската империя, която е смятана за непобедима сила. При Васлуй през 1475 г. Щефан Велики и Свети нанася първото поражение на турците. През 1490 г. в Козминския лес са разгромени и поляците. А Русия така и не тръгва на запад. През 1469 г. татарите са отблъснати завинаги на изток, а Щефан Велики и Свети - лавирайки в лабиринта от опасности, запазва независимостта на Молдовското княжество, "дарява" си титлата цар и се посвещава на увеличаването на територията на държавата и нейното укрепване. Жени всички изгодно наоколо си - и синове, и роднини, и внуци. Самият той сключва (като цар Иван-Асен II) три брака. Първата му съпруга Евдокия Руска му носи мир, втората - Мария Мангопа - армия, третата - Мария Войкица - нови територии, които след укрепването на държавата великият крал населява със замъци и манастири. Те и до днес впечатляват с величието си.
Пътуването назад във времето по стъпките на владетеля може да започне от манастира "Побрат", в който са погребани родителите му, да продължи през манастира "Путна" - негова лична царска гробница, в която намират вечен покой и две от съпругите му, и да завърши в българската светиня - Зографския монастир на полуостров Атон - Монашеската република на територията на днешна Гърция. Именно този манастир като феникс от пепелта с парите и волята на молдовския цар е възстановен от разрушението. И до днес тук, наред с История славянобългарска - култовата книга на българите, се пази и бойното знаме на Стефан Велики - култово за молдовците. И ако манастирите не ви стигнат, можете да се докоснете до величието на крепости като Четатя Албае, Нямц, Сучава или Хотин, спасявали неведнъж Молдова и цяла Европа от нашественици. А можете и да се опиете от красотата на църкви като "Свети Йоан Кръстител" в Пятра Нямц, "Свети Николай" във Яш или шедьовъра на шедьоврите - "Църквата на Светия кръст" в Петреуц, Сучава.
Наследниците на Щефан Велики и Свети продължават великото му дело. Синът му Петру Руреш съгражда "Молдовица", а "перлата на Буковина" - манастирът "Хумор", издигнат през 1530 г., е в стила на Щефан Чел Маре и Свънт - Слънцето на Молдова - великия и свят цар, чиято сянка, според големия руски историк Державин, хвърля светлина и до днес.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
