 |
|
| АРТ |
стр.42, бр.6, година XVIII, 2011г. |
|
|
Двете знаменити МАРИИ, които прославиха Молдова |
|
|
| Огнян Стамболиев |
|
НА 10 ФЕВРУАРИ 2010 Г. МУЗИКАЛНИЯТ СВЯТ ОТБЕЛЯЗА СТОГОДИШНИНАТА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЕДНА ОТ ВЕЛИКИТЕ ОПЕРНИ ИЗПЪЛНИТЕЛКИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - МАРИЯ ЧЕБОТАРИ (ЧЕБОТАРУ).
Прекрасна певица и артистка, тя прославя родината си и е първата молдованка, пяла на големите сцени в Европа: оперите във Виена и Берлин, Мюнхен и Цюрих, Дрезден и Хамбург, Гран Опера, Ла Скала, Милано, Ковънт Гардън, Лондон.
Родена е под знака на Водолея през 1910 г. в Кишинев, където завършва с отличие Консерваторията в класа на Джордже Анастасиу. През 1929 г. е поканена от белоемигранта граф Александър Вирубов, който ръководи пътуваща оперна трупа, да се включи в състава от солисти. Покорен от красотата и голямата певческа дарба на Мария, графът й предлага ръката си и своето покровителство. Въпреки голямата разлика във възрастта тя приема и така започва голямата й, макар и непродължителна кариера в света на операта и киното. Трупата на Вирубов гастролира с успех в Букурещ и Париж, след което се установява за дълго в Берлин. Графът полага много усилия, за да лансира жена си в операта и киното. В Берлин тя усъвършенства вокалното си майсторство при професор Ото Даниел във Висшето училище за музика. Нейният отлично поставен, изравнен във всички регистри глас, с рядко красив, изразителен тембър може да преодолее без проблеми почти всяка сопранова партия - от колоратурните Джилда от "Риголето" и Констанца от "Отвличане от сарая", през лиричните Мими от "Бохеми" и Графинята от "Сватбата на Фигаро" до драматичната Турандот от операта на Пучини. Подобно на своята велика следовница Мария Калас, тя посяга и към мецосопрановата Кармен, която изпява пълноценно и пределно изразително.
Наистина стилови прегради за Мария Чеботари просто няма. Репертоарният й диапазон е впечатляващ: Моцарт, Вебер, Верди, Доницети, Пучини, Рихард Щраус, Офенбах, Бизе, Леонкавало, Чайковски, Римски Корсаков до съвременни немски автори и оперетна класика.
Големият й дебют е в партията на Мими от "Бохеми" на Пучини през 1931 г. в Земпер опер, Дрезден. Той е наистина триумфален и й открива пътя към всички първостепенни сцени на Германия, Австрия, а след това и в цяла Европа. Но любовта й към Дрезденската опера остава - там тя изпълнява за първи път повечето от своите любими роли, особено тези от оперите на Моцарт (Констанца, Церлина, Донна Ана, Сузана, Графинята, Памина), а също и образи от творчеството на Вебер и Рихард Щраус. Последният е сред нейните покровители и почитатели, поверява й много от своите премиери, в които тя е звездата. Паралелно с оперната й кариера върви и тази в седмото изкуство. В киното дебютира през 1930 г. с "Тройка" на режисьора белоемигрант Владимир Стрижевски заедно със знаменития руски актьор Михаил Чехов. Снима се в поредица игрални филми, повечето от тях музикални. Те се радват на изключителен зрителски интерес в Европа, а част от тях са показвани и у нас преди войната. Налагат я като истинска кинозвезда. Снима се заедно с тенорите Бениамино Джили и Тито Скипа в музикалните филми на прочутия италианец Кармине Галоне: "Не ме забравяй!" "Само за теб, Лучия!", "Джузепе Верди", "Пучини", "Песента на майката", "Историята на един живот или Тереза Щолц" и това са най-касовите кинохитове от епохата.
Дебютът й в Дрезден е забелязан от великия немски диригент Бруно Валтер. Очарован от необикновената й дарба, той я ангажира за Залцбургския фестивал за "Орфей и Евридика" на Глук, "Сватбата на Фигаро", "Кавалерът на розата", "Отвличане от сарая" и "Така правят всички". На тази престижна сцена Чеботари участва и в редица абсолютни премиери на опери от съвременни автори. След Залцбург завладява и берлинската Щатсопера, където се утвърждава като абсолютната примадона след дебюта си в "Мадам Бътерфлай" от Пучини (1935). Зареждат се роля след роля, твърде различни по стил, характер и диапазон: Антонида в "Иван Сусанин", Мадалена в "Андре Шение", Кармен на Бизе, Татяна в "Евгений Онегин", Манон Леско на Пучини, сопрановите партии в основните опери на Моцарт, както и Вердиевите: Луиза Милер от едноименната опера, Виолета от "Травиата", Леонора от "Трубадур" и др. Цяла поредица са героините и от творчеството на Рихард Щраус: Саломе, Дафне, Арабела, Софи, Маршалката и Ариадна.
Гастролира в Милано, Амстердам, Базел, Лондон, Прага, Будапеща, Париж, Барселона, Брюксел и неизменно жъне успехи. С ролята на Софи от "Кавалерът на розата" се представя и на фестивала "Маджо музикале фиорентино", Флоренция.
Мария Чеботари е и забележителна концертна и камерна изпълнителка. В репертоара й влизат десетки вокални цикли от немски, руски, френски и италиански автори, както и големи кантатно-ораториални творби от Бах, Хендел, Хайдн, Моцарт, Бетовен, Брамс, Малер. Обичала е много и класическата виенска, нововиенска и берлинска оперета (Й. Щраус, Фр. Супе, Мильокер, Лехар, Целер, Калман, Абрахам). Оперетните й героини са същo така изискани и очарователни като оперните. Един синтез между пеене, сценична игра и танц, в който тя постига истинско съвършенство.
За съжаление животът и кариерата й са твърде кратки. На 1 април 1949 г. е последното й излизане на сцената - като Лаура в оперетата на Карл Мильокер "Бедният студент" във Виена и само след два месеца на 9 юни тя умира от скоротечен рак на панкреаса.
За 19 години на сцената Мария Чеботари пресъздава близо 60 централни роли (твърде много за този срок), снима се в 10 филма и изнася нeколкостотин концерта. Работи твърде интензивно. За съжаление записите, които ни оставя, са само няколко - на "Сватбата на Фигаро" от Моцарт, "Саломе" и "Ариадна от Наксос" на Рихард Щраус, както и няколко десетки арии. Но и те са достатъчни да се насладим на великолепния й глас и на забележителното й вокално майсторство, които я нареждат сред първите сопрани на ХХ век. Мнозина историци на операта я определят като предшественичка на Мария Калас.
И МАРИЯ БИЕШУ (Р. 1935) Е СРЕД ПЪРВИТЕ СОПРАНИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ. НЕЙНАТА КАРИЕРА Е ПО-ДЪЛГА И СЕ РАЗВИВА ПО-РАЗЛИЧНО, НО Е СЪЩО ТАКА БЛЯСКАВА КАТО НА СЪИМЕННИЧКАТА Й.
Родена е на 3 август 1935 г. под знака на Лъва в село Волонтирка, район Щефан вода. Майка й е народна певица - всъщност тя е и първата й учителка. Мария Биешу е с природно поставен глас, със силно развито естествено чувство за свободно пеене, типично за народните изпълнители.
През 1951 г. завършва селскостопански техникум и участва активно в самодейността - пее, ръководи хор, танцува в ансамбъл. През 1955 г. на преглед на самодейността е забелязана от професори от Консерваторията в Кишинев - записват я направо, без приемен изпит за редовна студентка. Учи в класа на Серджо Зафирян и успоредно с това работи като солистка на прочутия фолклорен оркестър "Флуераш". През 1961 г. завършва Консерваторията и е поканена в състава на Държавната опера в Кишинев. Дебютира през пролетта на 1962 г. с една от най-трудните сопранови роли - Тоска от едноименната опера на Пучини. Заедно с Верди Пучини е основният автор в нейния репертоар. След три години ръководството на театъра я изпраща на специализация в Ла Скала и това е звездният й час. Там, в студията на първия театър в света, под ръководството на маестро Енрико Пиаца тя подготвя на езика на оригинала партиите на Мадам Бътерфлай, Тоска, Аида и Леонора ("Трубадур"). Те ще бъдат базата на нейния обширен и богат репертоар в гастролната й дейност по света.
През този период Мария Биешу става лауреат на конкурса "Чайковски" в Москва - един от най-трудните (1966 г.) и стига до първия си голям връх - наградата "Златната купа" и титлата "Най-добрата Мадам Бътерфлай в света" на конкурса в Токио през същата година. След това световно признание започва триумфалният път на Мария Биешу - гастроли, спектакли, концерти, записи, телевизионни предавания. Пее в Болшой театър в Москва, в Санкт Петербург, Прага, София, а също и в Пловдив, Русе, Белград, Букурещ, Варшава, Хелзинки, Виена, Сидни, Хавана, Тел Авив, Осло, Токио, Париж, Рио де Жанейро и Буенос Айрес. След дебюта в Метрополитън, Ню Йорк, Мария получава предложение за договор за цели 10 роли, но другарите от Москонцерт, СССР, осуетяват гастролите й - това е един от нещастните моменти в иначе бляскавата кариера на певицата.
Гласът на Мария Биешу е роден по "Божията милост" за италианската опера от XIX в. - Белини, Росини, Доницети, Верди, а също и за Пучини, Чилеа и Джордано - нейните любими автори. Италианското Белканто и Веризма са двата стълба в дългата й кариера. Незабравими ще останат нейните Норма, Аида, Леонора от "Трубадур" и "Силата на съдбата", Абигайл от "Набуко", Амелия от "Бал с маски", Елизабет от "Дон Карлос", Адриана Лекуврьор на Чилеа, Неда от "Палячо" на Леонкавало, Турандот и Манон на Пучини. Но с не по-малък успех тя навлиза и в големия руски репертоар от Чайковски, Римски-Корсаков, Рахманинов: Татяна, Лиза, Йоланта, Земфира, Марфа. Става и муза на съвременните композитори от Молдова - много тях тях пишат специално за нея цели опери, вокални цикли, кантати или солови песни.
За камерните си концерти тя подготвя повече от 20 солови самостоятелни програми с музика от предкласиката до съвременността.
Вокалното майсторство на Мария Биешу е наистина забележително. Певица, надарена не само с обемен и рядко красив, мащабен лирико-драматичен сопран, тя е и изключително музикална. Образно-емоционалната същност на своите героини тя пресъздава пределно изразително, ярко, правдиво. В пеенето й, както се казва, "няма празни ноти" и "пеене въобще заради вокала". Всичко е подчинено на мисълта, на внушението, на точния израз. Всеки тон, всеки звук на Мария Биешу (в това ни убеждават днес и многобройните й записи) е обагрен от емоцията на чувството й, при това преосмислен и овладян.
Солидната й вокална школа, завидната й музикална култура, плод на дългогодишна упорита работа, естествено я довеждат и до преподаването и професурата в Консерваторията на Кишинев, а също така и до участията като член на журито на редица големи международни певчески конкурси в Москва, Санкт Петербург, Токио, Барселона и Будапеща. На нейно име днес има дори фестивал за млади таланти в Молдова.
ГРИГОРЕ ВИЕРУ
МАРИЯ
На оперната певица Мария Биешу
Марийо, Марийо,
нежно дръвче,
клонче зелено,
на което славеите
се любят.
Вдишвам дълбоко въздуха,
минал през твоето гърло
вълшебно.
Радвам се,
че те има.
Ако не те бях видял,
Марийо,
щяха да изчезнат горите,
щяха да секнат водите,
щеше да се срути небето.
Ако живеех в полето
с мамината целувка
щях да се срещам
далече по хълмовете
на гласа ти.
Небето е упоено
от името ти.
Марийо,
роза от злато
в ръцете на Молдова.
Две велики певици с името Мария, които прославиха малка Молдова в света на голямата музика.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
