архив
 arhive
 | 
 | 
за нас
about us
 | 
 | 
за контакт
contact
 | 
 | 
литарт
litart
 | 
 | 
ателие
atelier
 | 
 | 
фотоателие
fotoatelier
|
|   
търсене
АРТ стр.44, бр.6, година XVII, 2010г.
Хармонията на петрикивската живопис
Антонина Якимова
Декоративната живопис е една от най-ярките страници в историята на украинската култура. Този израз на народното творчество произхожда от стенопис, която от древни времена е била широко разпространена в селата в Украйна, особено в Днепропетровска област, Подилля, Буковина



   Дълго време във всяко населено място били изработвани характерни методи и технически средства за външна украса на селските сгради, за вътрешен интериор на къщи и за предмети на бита. В зависимост от това на всяко място постепенно се създава собствен типичен набор от декоративни мотиви, вдъхновени от щедрата украинска природа, а може би и от още по-щедрата фантазия на народните майстори.

   За еволюцията на народната живопис разказват произведения на майстори от Днепропетровск, Киев, Черкаси, Хмелницки, Херсон, които не само наследяват най-добрите художествени традиции на миналото, но и обогатяват този вид изкуство с нова тематика и съвременни орнаментални мотиви.

   Един от центровете, които отдавна са станали известни с оригиналното изкуство на украинската живопис, е село Петрикивкa в Днепропетровска област. Петрикивкa се намира в подножието на река Чаплина. Селото е било част от земите на Протовчанската Казашка паланкa. Появата му е свързана с формирането на Нова Сич1. Собствениците на стада едър рогат добитък взели разрешение за аренда на земя, за да създадат казашките жилища извън Сич (т. нар. "зимивники" или "хутори"). Хуторът на казака Петрик е първото жилище на мястото на днешната Петрикивкa. Първите писмени сведения за това село са открити в документ от ХVIII в. Той представлява молба на казашкия атаман (водач) Петро Kaлнишевски и военни старшини към Киевския митрополит от 20 февруари 1772 г. за откриване на църква.

   Народът свързва името на казака Петрик с името на Петро Kaлнишевски, заради което и селото се нарича Петрикивкa. Верен на своя народ, той е мъдър, предвидлив политик и дълбоко вярващ християнин. Знаейки, че идват трудни времена на заробване на селяните, взема под свое попечителство част от земята в този край. Но скоро Екатерина II нарежда да се унищожи Запорожка Сич и 86-годишният Калнишевски е изпратен за неподчинение доживот в затвора на Соловецките острови, където умира на 112-годишна възраст.

   Необикновеният петрикивски орнамент се появява през XVII в. Жените и момите една през друга се състезавали в създаването на най-добрата украса на домовете си. Смятана за най-голяма похвала е била: у дома си като в църква. А защо като в църква? Защото църквата е била центърът на културата, изкуството и писмеността в селото. Казаците, които пътували по света, подарявали на своята църква всичко най-хубаво и най-скъпо, което са донесли. През казашкото време в Петрикивкa не е имало нито една къща, която да не е боядисана.

   От XVIII в., когато е основано селото, от поколение на поколение се предават основите на декоративната украса на селския интериор и екстериор, на домакински и битови предмети, запазени са местните особености на живописта. За създаването на украсата тук до края на XIX в. са се използвали тебешир, сажди, цветна глина, домашно приготвени растителни багрила. В багрилата са се добавяли яйчен жълтък, мляко и природно лепило от череша. За рисуването се е използвала четка от тръстика. Някои детайли и миниатюрните елементи в композицията се рисували с импровизирани тънки четки от котешка козина, а китките от калина - с върховете на пръстите.

   Една от характерните черти на творчеството на петрикивските народни творци е използването на растително-цветни орнаменти за декоративната украса, отличаващи се с лекота и изразителност на композицията. Рисували са това, което са виждали около себе си - степните цветя, слънчогледа, калината, която е израснала под прозореца или в близост до някой извор. Но, разбира се, това не е натуралистично изображение, а повече фантазия на художника. В композицията всички цветя обръщат поглед към публиката. Най-често срещаната композиция в петрикивската живопис е три цветя в центъра. Не две, не четири, а задължително точно три цветя.

   В петрикивската живопис няма начупени линии. Всичко е плавно и в тази особеност се усеща влиянието на природата на украинската степ.

   Петрикивската живопис е много светла, така че да не обърнем внимание на този факт е просто невъзможно. Нейната хармония носи магия, докато я съзерцавате, привлича и създава настроение.

   За тези, които искат да научат основите на петрикивската живопис, задължително е задълбочено изучаване на особеностите на творби на известни художници от по-старото поколение като Teтянa Пата, Надия Билокин, Ярина Пилипенкo, Надия Тимошенко, Параскa Павленкo. Техните произведения се характеризират с композиционна последователност на флоралните мотиви, непосредственост на художествения език и, най-важното, трайно съхранение на характерните елементи на това изкуство.

   1 Запорожка Сич е област с укрепени селища в Украйна (XVI-XVIII в.). След битката при Полтава през 1709 г. селищата са унищожени (т.нар. Стара Сич). В периода 1734-1775 г. започва строежът на т.нар. Нова Сич.
горе