Европа 2001 - списание за култура и социална политика

|
|

|
|

|
|

|
|

|
|

|

|

ГРАДОВЕ	стр.32, бр.6, година XVI, 2009г.

	Градът на св. Казимир: Културна столица на Европа' 2009

Здравка Михайлова

ВЪПРЕКИ ЧЕ РИГА ТРУДНО МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАСЕНЧЕНА, А ТАЛИН РАЗПРЪСКВА ОЧАРОВАНИЕТО НА СЕВЕРНО СИЯНИЕ, СТОЛИЦАТА НА ТРЕТИЯ БАЛТИЙСКИ ТИГЪР ЛИТВА - ВИЛНЮС, ДОСТОЙНО ДОПЪЛВА ТАЗИ ТРИАДА. В КНИГАТА СИ "ВИЛНЮС: ЛИЧНА ИСТОРИЯ" ЛИТОВСКИЯТ ПОЕТ ТОМАС ВЕНЦЛОВА, ЗА КОГОТО ХАРОЛД БЛУМ КАЗВА, ЧЕ "МАНДЕЛЩАМ И БАБЕЛ БИХА МОГЛИ ДА ЛИКУВАТ ОТ НЕГОВОТО ПИСАНЕ", ГО ОПИСВА КАТО ЧУДЕН, ВЪЛШЕБЕН ГРАД. А В ЕСЕИСТИКАТА СИ, КАТО ЕДИН ОТ САМОТНИТЕ ИЗРАЗИТЕЛИ НА ЛИТОВСКАТА СЪВЕСТ, ВЕНЦЛОВА ПИШЕ, ЧЕ НЕГОВИЯТ РОДЕН ВИЛНЮС ГО ЗАНИМАВА "ЧРЕЗ ПРИМЕРА, ПРЕЗ КОЙТО ЛЕСНО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОСЛЕДЕНА КОМПЛЕКСНОСТТА И ТРАГИЧНОСТТА НА ЕТНИЧЕСКИТЕ И НАЦИОНАЛНИ ОТНОШЕНИЯ И КОНФЛИКТИ В ИЗТОЧНА ЕВРОПА." Според родения през 1911 г. в Литва нобелист Чеслав Милош литовският произход е белег за достойнство на един полски писател по същия начин, по който ирландските корени са висока акредитация за всеки английски автор. Това мнение донякъде обяснява защо толкова много легендарни романтични поети са достигнали творческото си пълнолетие именно тук: с лабиринта си от алеи, замечтани вътрешни дворове и разкошни църкви Вилнюс би изтръгнал сонет и от най-суховатата душа. Милош акцентира върху своето отъждествяване с мултиетническото Велико Литовско княжество, без категорично да се определя нито като литовец, нито като поляк, а казва за себе си: "Аз съм литовец, на когото не е съдено да бъде литовец". Нобеловият лауреат за 1980 г. пресъздава литовското си детство в романа "Долината Исса" (1981) и в мемоара "Роден край" (1959). В разговор с млади хора от Полша Милош открива, че за тях Вилнюс е един вид храм-убежище, интригуващо и превръщащо всяко тяхно пътуване до там в поклонение, без непременно да забелязва реваншистко отношение към града като част от една хипотетична независима Полша. Може би защото поляците от своя страна гледат на Вилнюс като на романтичния град на поета Адам Мицкевич и по принцип го смятат за част от територията на Полша. Националният бард на Полша Адам Мицкевич никога не е бил в Краков или във Варшава, но неговото име е неразривно свързано със столицата на Великото Литовско княжество. Днес живото съзнание за общото полско-литовско наследство благоприятства приятелските отношения между двете съседни страни. Споменато за пръв път в Кведлинбургските анали в 1009 г., наименованието Литва (Lituae) е неразривно свързано с този исторически град, негова столица в продължение на столетия. Разположен в живописната местност, където се сливат реките Вилня и Нерис, Вилнюс се слави със своите архитектурни шедьоври и богато културно наследство (XIV-XX в.), за което е характерно взаимопроникването на различни култури: полска, руска, литовска, еврейска, немска и др. Съхранил до наши дни мултиетническия си състав - 57 % литовци, 18,7 % поляци, 13,9 % руснаци, 3,9 % белоруси, 1,3 % украинци, 0,5 % евреи и др., а и религиозно разнообразие - римокатолици, православни, протестанти, староверци, юдеи, в него цари атмосфера, мотивираща вариативността на някогашните му наименования: полското Вилно, еврейското Вилне, белоруската Вилня, старинното название Вилна. Майсторът на художествената фотография Ян Булгак определя столицата на Литва по следния начин: "Вилнюс е пронизано от слънце състояние на душата" и наистина одухотвореността е главната отличителна черта на този древен град. Често наричат Вилнюс престолнина на Великия литовски княз Гедиминас - основател на столицата на литовската държава, пренесена там през 1323 г. от Тракай. Владетелят привлякъл там търговци, занаятчии, монаси и свещеници с обещанието, че християните, както и представителите на другите религии, свободно ще изповядват своята вяра. При управлението на Сигизмунд (Жигимантас) Стари и Сигизмунд Август градът трайно придобива европейски облик, като негова характерна особеност става симбиозата между различни култури. Още от XIV в. Великото Литовско княжество е многонационална държава, известна със своята религиозна търпимост. В началото на XV в. Великият княз Витаутас поканва във Вилнюс кримски татари и караими, като укрепените татарски поселения представляват част от отбранителната система на града. Той процъфтява през XVI в., чуждите търговци отсядали в специално построени за тази цел домове, собственост на Търговската гилдия. В столицата са създадени монетен двор и арсенал, а през 1536 г. е изграден първият мост през Нерис, известен по-късно като Зеления мост. От особена значимост за духовната атмосфера в града е учредяването през 1570 г. на Йезуитската колегия, преобразувана през 1579 г. от крал Стефан Батори в Академия (Вилнюски университет), достойно съперничил по качество на образованието и изследванията на Краковската академия. Идеята за неговото основаване е горещо поддържана от знатното гражданство и църковната йерархия, а по-късно благодарение на провежданите в него реформи Вилнюският университет се превръща в едно от най-добрите учебни и наимперия. Негови възпитаници от епохата, когато романтизъм и национално възраждане, са Адам Мицкевич, Юлиуш Словацки, - авторът на първата история на Литва, написана на литовски език, и др. През нобелист Чеслав Милош. учни заведения в Руската е център на литовския Симонас Даукантас XX в. в него получава образованието си и поетът- Заради участието и причастността на преподавателите и студентите към въстанието от 1831 г. руските царски власти закриват университета и това бележи началото на интензивна русификация, като от официалния печат дори изчезва названието Литва. Обединяването на интелектуалния елит в града около Литовската археографска комисия и Музея на древностите кулминира по време на антируското въстание от 1863 г. в издигането на Вилнюс до главен център на националноосвободителното движение. Жестокото му потушаване и последвалите репресии допринасят за целта на царското правителство Литва по нищо да не се отличава от останалите руски губернии. Революцията от 1905 г. и относителната либерализация като отмяната на забраната върху литовския печат отново разкрепостяват духовните енергии на града. През Първата световна война Вилнюс е окупиран от германците (1915-1918). След тяхното изтегляне се разгаря полско-литовският конфликт, а година след възстановяването независимостта на страната (1918) градът е завзет от полските войски. От 1922 до септември 1939 г. Вилнюс просъществува като воеводски център в границите на Полша, а литовската столица е преместена в Каунас. Може би най-болезнената част от историята на Вилнюс е свързана с периода на Втората световна война. Избиването на множество евреи и до днес хвърля сянка върху града и му придава някаква призрачност. Макар голяма част от еврейското архитектурно наследство тук вече да е изчезнало, на Вилнюс, и съответно на Литва, често се гледа като на град, свързан повече с миналото, а еврейските историци виждат града като едно от особено важните за еврейската култура места. Неслучайно получил прозвището "Северен Йерусалим", Вилне се слави като един от важните центрове за изучаване на първата основна част от Библията - Петокнижието, познато в еврейската традиция като Тора. В града са преподавали учени от калибъра на талмудиста и кабалист Гаон Раби Елиаху. Членове на почетния президиум на основания във Вилнюс през 1928 г. Еврейски научен институт (YIVO), изследващ еврейските традиции, фолклор и езика идиш, са Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд. Унищожен по-късно от нацистите, дейността му успешно бива продължена от неговия нюйоркски филиал. През юни 1940 г. Червената армия окупира Вилнюс и той става столица на Литовската ССР. Днес паметниците от това време са демонтирани, на площадите и улиците са върнати някогашните названия, храмовете и манастирите отново са предадени на вярващите. Малък образец от съхраненото скулптурно наследство от съветски времена са четирите статуи на всеки от ъглите на Зеления мост - алегорични изображения на земеделието, индустрията, мира и младостта. А негов опосредстван вариант е паметникът на Франк Запа (1995), изработен от скулптор, известен със статуите на Ленин. Едно от най-заредените с история места е и площад Лукишкю (Lukiskiu), където се е помещавала щабквартирата на КГБ. Днес тя подслонява Музея на жертвите на геноцида, където туристите могат да посетят килиите, залите за мъчения и дори камерата за екзекуции. Архитектурата на Вилнюс е продължение на околните природни форми, а естествената среда се разтваря в градските пространства. От вилнюските замъци израства целият град, а съградената през XIII в. катедрала поразява с великолепието си. Ненапразно Чеслав Милош нарича града на детството и юношеството си, където се пробужда поетичното му усещане, "град на облаците, сходни с бароковата архитектура, и на сгъстяващите се подобно на облаци барокови сгради." Сред живописен ландшафт от долини и хълмове на сравнително неголяма територия тук могат да бъдат видени знаменателни исторически паметници. В двете дълбоки долини по теченията на Вилня и особено на Нерис се издигат елегантните дворци на светските и духовни знатни класи, богато украсени манастири с великолепни костели в бароков стил, величествени православни събори и строги храмове. В най-старата част на града, където са руините от средновековните замъци, Нерис се слива със стремително течащата Вилна. От близките хълмове се открива прекрасна панорамна гледка към стария Вилнюс с неговите подобни на лабиринт тесни улички, костели, часовникови кули, червени керемидени покриви. Най-пълна представа за облика му човек може да получи от възвишението Гедиминас, издигащо се в сърцето на града, а най-богата на архитектурни паметници е централната старинна част на града Сянаместис - Старият град. Вътре в някогашната градска крепостна стена, при Портите на Зората (XVI в.) се намира параклис, в който се пази икона на Дева Мария от XVII век, за която се твърди, че има лековита сила. Църквата "Св. Казимир", посветена на светеца-патрон на Литва е имала бурно минало: по времето на Наполеон е използвана като склад за жито, в епохата на царизма е превърната в православна църква, а по време на съветската власт е прекроена в музей на атеизма. Улица "Пилес" отвежда до прочутия Катедрален площад - най-голямата забележителност във Вилнюс. Съградена върху древен езически олтар, Катедралата датира от 1419 г. Преживяла множество пожари, войни и превратности, при съветската власт била използвана като художествена галерия. В източния край на площада се издига паметник на основателя на града, Великия княз Гедиминас. За да се стигне до района Ужупис - квартала на художниците и романтиците недалеч от Стария град - се минава по малък мост, по чиито перила са закачени множество катинари. Те са поставени там от младоженци и символизират врътването на ключа, след което никой повече не може да развали брачния съюз. Всяка година на 1 април Ужупис се самообявява за независима република, жителите му поставят бутафорни гранични заграждения, "официални" служители поставят печати върху паспортите. Заслугите на Вилнюс за развитието на добросъседския дух и гражданското общество са признати чрез удостояването му за 2000-2001 г. с международната премия на ЮНЕСКО "Град на мира", поощряваща най-удачното решаване на градските проблеми, създаване климат на доверие сред гражданите и уважение към общочовешкия идеал. От 1994 г. заради разнообразието му от архитектурни стилове - от готика до постмодернизъм - старият град е включен в списъка на обектите на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Основан през XIV век, той бързо се превръща в културен център на Североизточна Европа. Като пресечна точка през вековете на литовската, полската, руската, еврейската, белоруската, немската и др. култури неслучайно на Литва бе даден шансът да представи себе си и традициите си пред членовете на голямото европейско семейство с Вилнюс като културна столица на Европа през 2009 г. Тази година Вилнюс бе Европейска столица на културата заедно с Линц - инициатива, стартирала преди двайсет години по предложение на тогавашния гръцки министър на културата Мелина Меркури. Обликът му на мутикултурален космополитен град напълно хармонира със замисъла на тази културна институция, набрала популярност и привлекателност за гражданите на Европа с цел създаване на по-голяма близост между тях. Домакинството на Културната столица за 2009 г. бе покана и към гражданите на Европа да преоткрият Вилнюс... Сред 900-те културни събития в програмата бе отделено внимание и на малките етнически общности в града, с което организаторите прокламират толерантност сред своите сънародници. Поредица от концерти през януари 2009 г. отдадоха почит на прочутия еврейски цигулар Яша Хайфец, роден във Вилнюс през 1901 г. Някои щрихи от програмата бяха Уличният музикален фестивал, изложбата през юни, посветена на големия литовски художник и композитор от XIX в. Микалоюс Константинас Чюрльонис и неговите последователи, а през декември - най-тъмния месец от годината - се очаква фестивал на светлината. Избирането на един град за културна столица има не само културни, но и социално-икономически измерения, тъй като логично той се превръща в притегателна туристическа дестинация. Мнозина от милионите гости на града споделят усещането за Вилнюс като пленителен град с красива барокова архитектура и много открити и гостоприемни хора. И двата града Вилнюс и Линц бяха решени да покажат истинския си облик пред пред останалите европейци. Линц си бе поставил за цел да излезе от сянката на Хитлер, а литовците се бяха обединили около стремежа събитието отново да върне осезателното им присъствие върху културната карта на Европа.



горе