 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.24, бр.6, година XV, 2008г. |
|
|
Православната църква в чешките земи и в Словакия |
|
|
| Архиепископ Христофор, глава на Православната църква в чешките земи и в Словакия |
|
Славянските апостоли, светите братя Кирил и Методий са тези, които се заеха да обогатят славяните в Централна Европа с духа на Евангелието и да създадат на тяхна земя една самостоятелна църковна институция. Поставиха си задача преди всичко да направят Библията и светата литургия разбираеми за народа и така се издигнаха от обикновени мисионери до създатели на славянската писменост и въобще на славянската култура.
През 885 г. Моравската църква падна, но това не беше поражение. Посетите семена дадоха богати плодове. Изгонените ученици на светите братя, водени от епископ Горазд, продължиха мисията си сред други славянски народи. Но истински християнското и вселенско послание на византийската мисия остана трайно вкоренено в съзнанието на християните в Чехия и в Моравия, въпреки че вследствие на политическите промени те се оказаха в сферата на действие на латинската църква.
След Патента за толерантност от 1780 г. православната църква в Хабсбургската монархия беше "търпяна" и наричана Отделна гръцка църква. Слоеве от чешкия народ търсеха православната вяра и се обръщаха към Русия, Цариград или Сърбия. Пътя към лоното на църквата намериха интелектуалците Рийгер, Грегр, Сладковски и д-р Браунер.
От 70-те години на ХІХ в. в Прага започна формирането на чешка православна община, която под ръководството на архиепископ Саватий се разви в автономна чешка църква в рамките на вселенския патриархат.
През средните векове Източна Словакия е населявана от разнородни етноси и освен словаци там съществува и етническата група на Задкарпатските украинци. Скоро след покръстването на Киевска Рус в този район се оформят затворени православни общини, които просъществуват до ХVІІ в., когато се присъединяват към Мукачевската епархия. Но след този момент под влияние на унгарската политическа власт започнва рекатолизация, аналогична на контрареформаторския натиск в Чехия и Моравия. Под влияние на тези процеси част от духовенството на Мукачевската епархия се свързва с римокатолическата църква в уния, а в литургията и вероучението са направени промени. При тези трудни условия само малобройни групички останаха верни на православието. Едва възникването на Чехословашката република разшири полето на действие.
Но и тогава, въпреки първоначалните симпатии на реформаторското движение към православието, отец Матей Павлик, под църковното име Горазд, можа да получи епископски сан чак в Белград. Християнското реформаторско движение се разцепи. По-голямата група начело с д-р Карел Фарски сформира днешната Чехословашка хуситска църква, а групата, вярна на епископ Горазд, се оказа принудена да се присъедини към съществуващата Чешка религиозна православна община. Нейният архиепископ Саватий отчиташе вътрешните условия, но методите на неговата мисийна дейност не бяха нито достатъчно приемливи, нито пробивни. Подходът на еп. Горазд беше точно обратен - той търсеше форми на литургия и на църковен живот, съобразени с реалната среда.
Различията в концепциите на двамата ръководители на чешкото православие се усложняваха и от юридически спор.
Православните чешки общини в началото на ХІХ в. попадаха под юрисдикцията на т. нар. австрийска църква с център в Сърбия, призната от Вселенския патриарх за автокефална и обхващаща цялата тогавашна австрийска територия. Тази юрисдикция постепенно бе призната от цялата православна община. Еп. Горазд, който малко по-късно я оглави, въведе в цялата Чешка епархия източния литургичен обряд, но наложи четенето на службите да става на литературен чешки език.
През Втората световна война православната църква преживя поредния труден момент - нейните представители се включиха в народното съпротивително движение. Еп. Горазд през 1942 г. укри в криптата на катедралния храм "Св. Св. Кирил и Методий" атентаторите срещу протектора на Третия райх в Прага. Епископ Горазд и неговите помощници платиха за това най-високата цена - своя живот, а църквата бе обявена извън закона.
След войната представителите на раздробената православна общност намериха пътя един към друг и се обърнаха към Руската православна църква да ги приеме в своя съюз, тъй като сръбската църква имаше трудности със собственото си обновление. Така обединената Православна църква в Чехословакия стана за няколко години автономен екзархат на Руската православна църква. Малко по-късно, през 1951 г., тя призна Православната църква в Чехословакия за автокефална и по този начин я превърна в равноправен партньор на всички поместни православни църкви.
През 1992 г. на сесия на Синода бяха направени принципни промени в организационната й структура и бе прието наименованието Православна църква в чешките земи и в Словакия. Нейната канонична територия вече съвпадна с държавните граници на Чешката република и на Република Словакия, а това рязко издигна авторитета й в православния свят.
Този факт бе потвърден от Вселенския патриархат през 1998 г. с Томос за автокефалния характер на Православната църква в чешките земи и в Словакия. Той беше тържествено прогласен през м. ноември с. г. в катедралата "Св. Св. Кирил и Методий" в Прага.
Православната църква образова бъдещите си духовници в Богословския факултет на Прешовския университет, а през 1990 г. в Университета в Оломоуц бе открит Център за задочно обучение на богослови. Пак през 1990 г. в Хуситския факултет на Карловия университет бе учредена Секция за православна теология, а към Епархийния съвет в Прага - Кирило-Методиевска школа за богослови.
Чисто религиозната дейност се преплита с мисионерската и благотворителната работа. Важна роля имат Православната академия във Вилемов и Чешката православна филантропна организация. Списанията "Православен глас", "Посланието на Св. Св. Кирил и Методий", ежегодният православен календар, Православният теологичен сборник и многобройните публикации разпространяват все по-широко Божието слово и познанията за нашата православна църква.
Православната църква в чешките земи и в Словакия е активен и уважаван участник в международните конфесийни събори и срещи. Православните патриарси от цял свят се събраха неотдавна - на 10 - 12 октомври 2008 г., в Константинопол на конференция, посветена на Св. апостол Павел, на която бяха засегнати и оценени от християнски позиции най-парливите проблеми на днешния ден - финансовата криза, екологичните процеси, а не на последно място - и заслугите на руския патриарх Алексий ІІ и на Грузия - Илия ІІ, за прекратяването на кръвопролитието между техните страни. Съвместният документ бе подписан от главата на Православната църква в чешките земи и в Словакия, архиепископ Христофор, както и от представител на Светия синод на Българската православна църква.
|
|
| Редакцията изказва своята искрена благодарност на главата на Православната църква в чешките земи и в Словакия архиепископ Христофор за предоставената информация. |
|
| горе |
|
|
|
|
