 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.53, бр.6, година XIV, 2007г. |
|
|
Известни личности от Турция |
|
|
| |
|
Ординариус професор
д-р Гази Яшаргил
Мозъчен хирург
Роден през 1925 г. в гр. Лидже, област Диарбакър. Началното и основното си образование завършва в Анкара. През 1943 г. завършва гимназията "Ататюрк" в Анкара и заминава да учи медицина в Германия. Записва се в университета "Фридрих Шилер" в Йена, Тюринген, но в последните години на Втората световна война се премества и продължава образованието си в медицинския факултет в Базел, Швейцария. През 1949 г. се дипломира, след което работи като асистент по невропсихиатрия, вътрешни болести и обща хирургия. През 1953 г. започва да практикува мозъчна хирургия в Цюрих.
В периода 1953-1964 г. Яшаргил специализира в областта на мозъчните съдове и ангиографията, а през 1965 г. започва работа в микроваскуларна лаборатория в Съединените щати. През 1967 г. Яшаргил се връща в Цюрих и успешно прилага микрохирургическите техники в операциите. В Института по мозъчни изследвания, където продължава дейността си, е обучавал мозъчни хирурзи от цял свят. Приблизително 3 хиляди лекари в продължение на 25 години са ползвали опита и знанията от преподавателската му дейност. През 1973 г. Гази Яшаргил е удостоен със званието ординариус. Работи като завеждащ клиника до 1992 г., а през 1993 г. се пенсионира. Продължава своята научна дейност в Университета по медицински науки в Арканзас - САЩ.
Проф. д-р Гази Яшаргил е учен от световна величина. Той ползва микроскопа в мозъчната хирургия (неврохирургия) и е с голям принос в операциите на аневризма. Изпъквайки с изследователския си дух, проф. д-р Гази Яшаргил става популярен с техниките и апаратите, които използва в хирургията. "Автоматичен Екартьор Лейля", носещ името на дъщеря му, и "Аневризмалните клипси по Яшаргил", използвани при отварянето на мозъчните лобове, са по негов дизайн. Проф. д-р Гази Яшаргил има издадени множество научни трудове в областта на мозъчно-съдовите операции и са били ползвани около 5 хиляди пъти за научни разработки.
Той е удостояван с многобройни отличия в цял свят. През 2005 г. за научния си принос в областта на неврохирургията, както и за цялостната си творческа дейност, проф. Яшаргил е първият получил, от Великото национално събрание на Турция, Почетна награда за национален суверенитет.
Един от броевете на "Neurosurgery", значимо и уважавано издание на Американската асоциация на мозъчните хирурзи, отделя място на известния турски лекар и го избира за "човек на века" - след 1950 г., като приема, че нивото на мозъчно-нервната хирургия днес се дължи на Харви Къшинг и Гази Яшаргил и че последните коренно са променили науката и практиката на неврохирургията.
Някои от получените награди:
1957 - Vogt-Award of the Swiss Ophthalmological Society
1968 - Robert-Bing-Prize of Swiss Academy of Medical Sciences
1976 - Marcel-Benoit-Prize of Swiss Federation
1980 - "Neurosurgeon of the Year"
1981 - Pioneer Microsurgeon Award of the International Microsurgical Society, Sidney, Australia
1988 - Medal of Honor of Universita di Napoli e della Compagna Naples, Italy
1992 - Medical Award of the Republic of Turkey
1997 - Gold Medal of the Word Federation of Neurosurgical Societies
Назан Юлчер
Етнолог и музеен деец, директор на музея "Сакъп Сабанджъ" в университета "Сабанджъ"
Назан Юлчер е родена през 1942 г. в Истанбул. Основното и средното образование завършва в девическата гимназия "Санкт Георг" в Австрия. Висшето си образование и специализация завършва във Федерална република Германия - Мюнхенския университет "Людвиг Максимилиан", където учи етнология, древна история, история и култура на Близкия изток. По време на своето следване започва да практикува музейна дейност в катедрата по етнология към Мюнхенския университет, а след завършването си продължава в музеите по етнология в Мюнхен и Виена, както и в Музея за ислямско изкуство в Берлин. В рамките на социалния и културния обмен събира материали за научна дейност и извършва проучвания в различни региони на Анадола; ръководи археологически разкопки. За научните филмови архиви на Турция, Австрия и Германия работи върху филм за традиционните ръчни изкуства, дълги години e преподавател в магистърските програми на университета "Йълдъз" и Института по социални науки. През 1972 г. започва работа в музея "Произведения на турското и ислямско изкуство", а през периода 1978-2003 г. е негов директор с основен принос за наградата "Европейски музеи на годината", за първи път присъдена на турски музей. Назан Юлчер е спомогнала Турция да е домакин на множество значими изложби. Тя е член на Световния съвет на музеите (ICOM), Международния комитет за музейни и архитектурни техники (ICAMT) и Културния комитет на Турция към Националния съвет на ЮНЕСКО. Избрана е за член и на много други международни научни организации и асоциации. През 1989 г. получава наградата на Министерството на културата на Турция, през 1991 г. е удостоена от Министерството на културата на Франция с френския орден на изкуствата и литературата - Chevalier des Arts et des Lettres, през 1994 г. - с орден за заслуги първа степен (Bundesverdienstkuez) от президента на Федерална Германия, с орден "Бял орел" от полския президент, през 1996 г. с награда "Рицарски орден" (Cavaliere del Ordine al Merito) от президента на Италия. Публикациите на Назан Юлчер, издадени на различни езици, обхващат теми, свързани с традиционните изкуства, културния обмен, различни сфери на турското изкуство и музейно дело. Участвала е в организирането и ръководенето на множество международни изложения и симпозиуми. За "Огромните й заслуги в областта на диалога между културите и музейното дело" през 2003 г. получава званието почетен доктор на Университета в Берн, Швейцария. Проф. Юлчер заедно с проф. Филиз Чагман са били уредници на посещаваната изложба "Майки, богини и султани" в Двореца за изящни изкуства в Брюксел, както и на изложбата - "Турците" в Кралската академия на изкуствата в Лондон. През март 2006 г. на Назан Юлчер тържествено е връчена от тогавашния министър-председател и министър на външните работи Абдуллах Гюл наградата на Министерството на външните работи за изключително големи заслуги за представянето на културните ценности на Турция и историята на османското изкуство в страната и чужбина, както и за организирането на множество уникални изложби. Днес проф. Юлчер е директор на музея "Сабанджъ".
Нури Билге Джейлян
Режисьор, сценарист, фотограф
Нури Билге Джейлян е роден през 1959 г. в Истанбул. След дипломирането си в Електроинженерния департамент на Босфорския университет две години учи кино в университета "Мимар Синан". Дебютира в киното с късометражния филм "Буба", след което режисира игралните филми "Отчуждение", "Облаци през май", "Градчето" и "Климати". На 56-тия филмов фестивал в Кан, драматичният филм "Отчуждение" (2002) на Нури Билге Джейлян, режисьор, сценарист и продуцент на всичките си филми, получава "Златна палма" и втората по значимост "Голяма награда на журито" (Grand Prix 2003). През 2006 г. на Филмовия фестивал в Кан четвъртият игрален филм на Джейлян "Климати" е допуснат до състезателната част на конкурса. Джейлян е удостоен и с много филмови награди в Турция.
Филмите на Нури Билге Джейлян се открояват най-вече с техниката на визуалния ефект, с активно присъствие на фотографската неподвижност. Във филмите му участват непрофесионални, но достатъчно добри артисти, които пресъздават реалния живот в неподвижна, но в същото време емоционална светлина.
Орхан Памук
Един от най-изявените съвременни турски романисти
Писателят е роден в Истанбул през 1952 г. в заможно инженерско семейство с републиканска ориентация. Учи в Робърт колеж, а след това архитектура и журналистика. Започва да се занимава с писателска дейност като студент. Впоследствие заминава за САЩ и учи в университета "Колумбия" в Ню Йорк и Университета в Айова.
През последните години неговото име нашумя по света с романа "Името ми е червен" и с награждаването му с Нобелова награда за литература за 2006 г. Много преди това става известен в самата Турция, след като романът му "Yeni Hayat" (1995) се превръща в бестселър. Последната му книга представлява мемоари - "Истанбул" (2003). Романите му са преведени на близо 40 езика и независимо от времевите пластове, които разиграват, разкриват проблеми, водещи до актуални събития. В тях са съчетани традициите на съвременната европейска литература от късния постмодернизъм с османската изящна словесност. В книгите му става дума за вечното и старо напрежение между Запада и Изтока, което прелива в рамките на религиозното - ислям и християнство. От друга страна, са наситени с изкуство и разкриват изживяването на човешкия досег с него, както страданията на твореца, който търси себе си. Обича да пише за градската среда. За разлика от много други известни турски писатели, които пишат за анадолските селяни и трудния им живот в бедност, Орхан Памук е по-урбанистичен. Романите му разкриват живота в града с неговата история: византийска, отоманска, републиканска.
Арзухан Доган Ялчъндаг
Бизнес дама
В началото на 2007 г. Арзухан Доган Ялчъндаг е избрана за председател на Дружеството на турските индустриалци и бизнесмени (ТЮСИАД), неправителствена организация с 566 членове, представители на водещи индустриални и търговски дружества и организации в Турция. През 2005 г. продажбите на смесените дружества и компании, членуващи във влиятелната турска организация ТЮСИАД, са достигнали 121,9 милиарда долара. Ялчъндаг е първата женапредседател, избиран на този пост.
Арзухан Доган Ялчъндаг завършва гимназията "Сен Мишел" и Босфорския университет - специалност "Социология" и през 1990 г. започва професионалната си кариера в структурите на Milpa, където с немската компания Quelle учредява дружеството Mail Order. Управител е на дружеството до 1992 г., а през периода 1993-1995 г. участва в учредяването на Alternatif Bank и веднага заема място в Управителния съвет.
През 1995-1996 г. заема длъжност в управлението на вестникарска група Доган и в момента продължава да е главен изпълнителен директор на радио-телевизионната група Доган и член на Управителния съвет на Доган Холдинг. През 1999 г. Арзухан Доган Ялчъндаг стартира проект за новинарски канал между CNN International и Dogan Yayin Holding, в резултат на което и в партньорство с американската Time Warner от 2000 г. стартира CNN TURK.
Ялчъндаг е член на управителните съвети на фондация "Айдън Доган", Фондацията на доброволците за образование в Турция, Турско-американския бизнес съвет, Фондацията на третия сектор в Турция, основател и член на Асоциацията на жените предприемачи. Тя е член-учредител на Женската инициатива за членство в ЕС и води лобистка дейност от името на Турция в страните от Европейския съюз.
Ялчъндаг е майка на двама сина.
Сертаб Ерeнер
Поп певица
Сертаб Еренер е родена на 4 декември 1964 г. в Истанбул. Учи музика в университета в града, а кариерата си като певица започва с помощта на турския поп изпълнител Сезен Аксу. В момена тя е една от примите на турската поп музика. След два неуспешни опита да спечели Евровизия през 1989 и 1990 г., през 2003 г. Сертаб най-накрая покорява върха, представяйки на турски песента Everyway That I Can на 48-ия ежегоден песенен конкурс Евровизия. Песента става хит във всички европейски музикални чартове. Днес тя има издадени 11 албума, 5 на английски и 6 на турски език, последните два са през 2007 г., единият, от които се нарича "Най-доброто от Сертаб Еренер". Песента й "Here I am" и песента на Боб Дилън "One More Cup of Coffee" са използвани за саундтрак към филма "Маскиран и анонимен". Също така тя изпълнява и песен за саундтрака към филма "Минаване по моста: Звукът на Истанбул". През 2006 г. Сертаб излиза на сцената на Евровизия - "Най-доброто от най-добрите", където отново изълнява част от Everyway That I Can, но песента остава на девето място от всичките петнадесет. Еренер е изпълнила няколко дуета със световноизвестни личности като Руслана, Хосе Карерас, Рики Мартин и гръцкия изпълнител Мандо.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
