 |
|
| ДОСИЕ |
стр.19, бр.6, година XIII, 2006г. |
|
|
ХIV среща на необвързаните страни |
|
|
|
|
Движението на необвързаните страни (MNOAL) беше основано и придоби сила в годините на разпад на колониалната система и борбите за равноправие на народите от Африка, Азия, Латинска Америка и други региони на света и в разгара на студената война. В зорите на движението неговото действие бе един важен фактор в процеса на деколонизация, който доведе после до придобиването на свобода и независимост от много страни и народи и до сформирането на десетки нови суверенни държави. MNOAL по време на своето съществуване изигра една основна роля в съхраняването на световния мир.
Въпреки че и преди 1955 г. в Третия свят се състояха някои срещи, историците смятат Афро-азиатската конференция в Бандунг за най-близката до създаването на MNOAL. Тази конференция се състоя от 18 до 24 април 1955 г. с участието на 29 държавни глави от първото следколониално поколение на лидери от двата континента с цел да бъдат идентифицирани и оценени световните проблеми на онзи момент и да бъдат развити съвместни политики в международните отношения.
Именно на конференцията в Бандунг бяха обявени принципите, които трябваше да ръководят връзките между големите и малките нации, познати като “Десетте принципа от Бандунг”. Тези принципи бяха възприети по-късно като главни цели и задачи на политиката на необвързване. Изпълнението им се превърна в основен критерий за членовете на MNOAL, което до началото на десетилетието след 1990 г. бе известно като “квинтесенцията на движението”.
Шест години след Бандунг върху една по-обширна географска плоскост, на първата конференция на върха в Белград през септември 1961 г. бе основано Движението на необвързаните страни. Куба бе единствената страна от региона на Латинска Америка и Карибския басейн, която взе участие в Срещата на върха в Белград.
Критериите за участие, формулирани на Подготвителната конференция на върха в Белград сочат, че движението нямаше намерение да изпълнява пасивна роля в международната политика, а да формулира свои собствени позиции по независим начин, отразявайки интересите и изискванията на своите членове като военно и икономически слаборазвити страни.
По този начин началните цели на необвързаните страни бяха фокусирани върху подкрепата на самоопределението, националната независимост, суверенитета и териториалната цялост на държавите; противопоставянето на политиката на апартейд; неприсъединяването към военни многостранни пактове и независимостта на необвързаните страни от влиянието и съперничеството на големите сили или блокове; борбата срещу империализма във всички негови форми и прояви; борбата срещу колониализма, неоколониализма, расизма, чуждестранната окупация и власт; разоръжаването; ненамесата във вътрешните работи на държавите и мирното съжителство между всички нации; отхвърлянето на използването или на заплахата с използване на сила в международните отношения; засилването на ООН; демократизацията на международните отношения; обществено-икономическото развитие и реструктурирането на международната икономическа система; както и международното икономическо сътрудничество върху основата на равноправието.
Още от самото си зараждане Движението на необвързаните страни поведе постоянна борба, за да гарантира, че потиснатите от окупация или чужда власт народи ще могат да осъществяват неотменното си право на свободно определение и на независимост.
В десетилетията на 70-те и 80-те години на миналия век MNOAL изпълняваше основна роля в борбата за установяването на нов международен икономически ред, който да позволи на всички народи да се възползват от своите природни богатства и ресурси и да предложи една широка платформа за основна промяна на международните икономически отношения и за пълното икономическо равенство на страните от Юга.
През своето 45-годишно съществуване MNOAL обедини един растящ брой държави и освободителни движения, които въпреки своите идеологически, политически, икономически, обществени и културни различия са възприели неговите основни принципи и първоначални цели и са показали своята готовност да ги превърнат в действителност. Исторически необвързаните страни показаха своята способност да преодолеят различията си и да намерят общ знаменател за действия, които да доведат до взаимно сътрудничество и защита на споделените си ценности.
До днес са се провели 14 конференции на върха на MNOAL.
ХIV среща на върха на MNOAL
ХIV среща на върха на MNOAL, която се състоя в Хавана от 11 до 16 септември 2006 г., създаде условия, за да може Движението на необвързаните страни да навлезе в един нов етап за най-голямо усилие и действие на международните организми и за да може да се чуе гласът на международното съгласие.
Всички страни членки работиха с успех за консенсус, включително и по най-противоречиви теми. Благодарение на това срещата завърши със задълбочени документи, в които се отбелязват целите, маркиращи пътя на необвързаните страни, и насоките, по които трябва да поемат, а това придава на тази среща неповторими характерни особености.
56 държавни и правителствени ръководители от страните - пълноправни членки на движението, както и 90 министри на външните работи присъстваха на срещата, без да се броят наблюдателите и поканените, което говори за едно високо участие и представителност на Срещата на върха.
Изявления в подкрепа на правителството и на народа на Боливия и в подкрепа на Венецуела против опитите на САЩ за дестабилизиране се съдържат в една заключителна декларация на ХIV среща на върха на Движението на необвързаните страни, което потвърждава своето осъждане на блокадата на САЩ против Куба и изисква връщането на нашия суверенитет върху територията, заемана незаконно от военната база на САЩ в Гуантанамо.
Защитата на многостранните действия против хегемонията и нарушаването на международното право, както и съблюдаването на принципите на Хартата на ООН са някои от най-важните принципи, произтичащи от срещата, които имат единодушната подкрепа на членовете на Движението на необвързаните страни. В този смисъл Срещата на върха се произнесе също за реформирането и демократизацията на ООН и на нейния Съвет за сигурност, които бяха една от най-често повтаряните точки.
Отхвърляне на агресията срещу Ливан и на престъпленията в Палестина, осъждане на насилията, извършени от правителството на Израел, и изказвания, свързани с правото на развитие, търговията, международните финансови организации, страните без брегова линия, туземните народи и жените, между много други, се съдържат в заключителните документи.
По такъв начин движението, възникнало като алтернатива на съществуването на два противостоящи блока и на т. нар. студена война, има от днес натам едно актуализирано съдържание, с потвърдени отново цели в съзвучие с най-дълбоките промени, настъпили в международен план.
Противопоставянето на ограничителните и едностранни мерки, на тероризма и на така наречените предпазни войни - включително с ядрено оръжие - беше подписано от Срещата на върха заедно с утвърждаването на ролята на MNOAL като форум на съгласие, отговарящ на интересите на неините членове; за единство, солидарност и сътрудничество.
С логичното различие между изразените позиции на независимите страни съществува широк консенсус върху споменатите теми. Нямаше нито един, който да не признае, че MNOAL е днес по-важно от всякога и че трябва да се съживи.
Срещата в Хавана отбеляза едно “преди и след” в Движението на необвързаните страни.
|
|
По материали
от кубинския печат
Превод
Самуел Франсес |
|
| горе |
|
|
|
|
