 |
|
| ИНТЕГРАЦИЯ |
стр.9, бр.6, година XIII, 2006г. |
|
|
Alba и Alca: дилемата между интеграцията и анексията |
|
|
|
|
Интеграцията на Латинска Америка бе тема на реки от мастило и на безкрайни бури на реториката, но продължава да представлява велика неразрешена стратегия.
Тази интеграция притежава една солидна историческа основа в предвижданията на Симон Боливар и Хосе Марти. Първият от тях призова към политическо обединение на новоосвободените късчета от Испанската империя и се опита да придаде форма на това политическо единство, като свика представителния конгрес в Панама и се опълчи на противопоставянето от страна на току-що родените САЩ, в чието лице - с дълбока и рано узряла предвидливост - съзря бъдещите виновници за “разпространението на мизерията в Америка в името на свободата”.
Призивите на Боливар и Марти имаха и имат солидни причини, тъй като аргументите в полза на интеграцията са многобройни.
Латинска Америка бе сформирана от испанските и португалските колониални процеси, които, макар и не съвсем еднакви, имат много сходства с колониалните модели на Англия, Франция, Холандия, Германия и Белгия. Като положително наследство от това колониално минало Латинска Америка притежава едно неповторимо богатство относно потенциала си за интеграция.
Става дума за възможността от пряка връзка между народите, говорещи на испански и португалски, което позволява на повече от 500 милиона души да се разбират, говорейки едните на испански, а другите на вече много побразилчения португалски, на който се говори в Бразилия.
Макар и да не претендира за една романтична и фалшива еднаквост между своите народи и нации, Латинска Америка притежава предпоставки за интеграция, които на теория са много по-големи от тези във всеки друг регион на планетата.
Но разстоянието между потенциала за интеграция и анемичната действителност е огромно.
Краткият изминат път е осеян с много институции и структури, създадени с обявени цели за представителност, съгласуване и регионална или субрегионална интеграция, но свързването на съкращения, означаващи институции, не означава задълбоченост, нито ефикасност на интеграцията, а по-скоро отразява липсата на оперативност и натрупването на пропаднали проекти.
В политическо отношение в Латинска Америка продължава да отсъства един истински механизъм за латиноамериканска и карибска координация. Не може да изпълни тази роля нито загубилата престиж ОЕА (Организация на американските държави), нито Срещите на върха на Латинска Америка, нито субрегионални или създадени с конюнктурни цели организации като Групата от Рио или други инстанции на централноамериканско или карибско ниво. Южноамериканската общност на нациите или Андската общност са по принцип добри проекти, но не представляват целия регион с предпочитанието си към икономическа интеграция, и тяхното истинско значение ще зависи от преобладаващите политически тенденции в бъдеще на техните правителства.
Споменатата политическа разпокъсаност стана причина регионалната интеграция да бъде подразбирана често като икономическа интеграция, затова често процесът на регионална интеграция е представян като описание и разказ за промените на схемите на икономическа интеграция, започнали в началото на шейсетте години под интелектуалното влияние на развитието на CEPAL, спешните необходимости и страховете, катализирани от Кубинската революция и започналата интеграция на Европа.
Провали се също - при това още по-шумно - т. нар. неолиберална интеграция, доколкото съответства на епохата, през която неолиберализмът става преобладаващ и превръща интеграцията във външна обвивка на един голям вакуум и реториката за интеграция в празно говорене, целящо да прикрие растящата дезинтеграция.
Освен провала на модела CEPAL, случилото се бе провал и на автономното капиталистическо развитие на Латинска Америка.
Не се осъществиха вътрешните структурни промени и не бе изненадващо, че тогава интеграцията засегна капиталите, а не народите. И дори не националните капитали, а транснационалните капитали, които бяха реалните проектанти на съществуващите схеми.
Тъй като латиноамериканските бедни винаги бяха смятани само за придружител и пасивен приемник на един модел, ръководен от техните буржоа и олигархии, интеграцията никога не беше кауза на народите, нито беше свързана с борбите и въжделенията на народите. Тя остана само една от технократските теми, запазени за обсъждане от експертите на далечни международни срещи, както и суровина за салонни речи.
След 1982 г., с възникването на кризата с външния дълг и масовото пропадане към неолиберализма нещата се промениха. Неолибералният цикъл изпразни от оскъдното му съдържание регионалната интеграция и под имената на схеми за интеграция, които се съхраниха, беше открит пътят към дезинтеграция.
Като реален процес, макар и съхранявайки имената на старите схеми на интеграция и дори добавяйки други, като например Меркосур (Общ пазар на Южна Америка), дезинтеграцията бе истинският двигател на неолибералния цикъл.
В нея бе приложен с догматична страст принципът, че пазарът решава всичко по най-добрия възможен начин, в съответствие с което бяха създадени три политически модела, станали фатални за интеграцията.
Един от тях бе концепцията за търговията като състезание за износ към САЩ и Европа, което на практика бе така нареченото включване на Латинска Америка в световната икономика. Латиноамерикански икономики с подобни структури на износ започнаха едно самоубийствено състезание за износ към онези извънрегионални пазари, докато в същото време националните и регионалните пазари, съкратени още повече от растящата бедност и от изключването, засилено от неолиберализма, се превърнаха в слабо привлекателни странични субпродукти.
Друга крачка към дезинтеграцията бе прекъсването на преференциите за по-слабо развитите страни.
Това преференциално отношение е колкото необходимо, толкова и лесно за разбиране, ако вземем предвид, че никоя група страни не е в състояние да постигне една ефикасна интеграция, ако между тях продължават да се засилват или да се разширяват тенденциите за развитие или ползите от интеграцията да се концентрират сред най-силните.
Третият смъртен удар за интеграцията бе масовата приватизация на обществени предприятия в резултат от треската за приватизация, обхванала около 4000 обществени предприятия и създала условия за вълната от корупция и незаконно забогатяване, което в Латинска Америка се състезава по сила със световния шампионат на вкарване зад решетките на президенти, преследвани от закона заради демократичната кражба на обществени богатства.
По отношение на интеграцията неолибералният цикъл доведе до скъсването на скромните вътрешнорегионални връзки и до ускорения възход на друг вид интеграция: свързаната с транснационалните компании и по-специално със спекулативния капитал, който се възползва от финансовата либерализация; но така също с онези, които имат интерес да контролират още повече националните пазари, да придобият абсолютни концесии за осигуряване на своите инвестиции, да се сдобиват с правителствени покупки, да ограбват регионалните богатства на биоразнообразие, да контролират петрола, природния газ, водата.
Напредъкът на тази интеграция на транснационалните компании, наред с придружаващата я финансова и търговска либерализация, е равносилен на една интеграция, насочена навън, и на една дезинтеграция, насочена навътре. Да се продължава по този път е равносилно на това да се посочи целта, до която ще се стигне. Това е така наречената Асоциация за свободна търговия в двете Америки (ALCA), която представлява интеграция със САЩ в качеството на вторичен придатък. Той е равносилен също така на отказ от всеки проект на регионална интеграция, означаващ приемането на ролята на хористи.
ALCA има претенцията да бъде брошката, затваряща неолибералната верига, която в продължение на три десетилетия е обхванала региона, както и да превърне неолибералната политика на “свободна търговия” в юридическо задължение на държавите, за да направи невъзможно тяхното напускане.
Ако ALCA се превърне в реалност, интеграцията на Латинска Америка сама по себе си ще бъде прекратена. Неолибералната политика и ALCA в качеството си на нейна юридическа кулминация показват, че една интеграция, моделирана от пазара на транснационалните компании и либерализацията, води единствено до една анексия към САЩ.
Провали се интеграцията от тип СЕРAL, провали се и неолибералната интеграция, но интеграцията, повече от когато и да било, е жизненоважен въпрос за региона, опустошен от три десетилетия на “отваряне и свободна търговия”.
Размисълът върху провала не може да остане в архива на грешките. Не става дума да бъде разпростряна силата на свидетелството за смърт след една старателна аутопсия на трупа, която да установи причините за смъртта.
Регионалната интеграция не е един труп, защото има една съпротива срещу ALCA, защото теренът за тази съпротива е наторен от експлоатацията и от натрупания външен дълг. И защото съществува един нов проект за интеграция, различен и отдалечен от всяка предишна схема: Боливарската алтернатива за двете Америки (ALВА).
Идеята за една интеграция, различна от наричаната така в продължение на четири десетилетия; интеграцията, замислена в термини от Боливар и Марти, съживявайки забравеното и премълчано същество; интеграцията на народите, а не на капиталите; или казано с други думи, истинската интеграция, призована както от историята и културата, така и от необходимостта да се оцелее и да се постигне развитието, бе изложена от президента Уго Чавес на Срещата на върха на Асоциацията на държавите от Карибския басейн на остров Маргарита, Венецуела, през 2001 г.
Кои са поуките от провала на онази интеграция, която взема като основа ALВA, за да прикани отново латиноамериканците и жителите на Карибите да се интегрират?
1) Първата е, че за да се постигне една регионална интеграция, тя не може да бъде заедно със САЩ (ALCA), нито може да претендира фалшиво неспоменаването на правителството на тази държава. ALCA и ALВA имат не само различна, но и взаимноизключваща се логика.
2) Интеграцията няма да бъде ръководена от олигархиите на региона. Тези олигархии, които са в плен на транснационалните компании и в рамките на свободната търговия и формалната демокрация, не могат друго, освен да ръководят бягството на капитали и противопоставянето на всяко правителство или народно движение в региона, което надигне глава.
3) Интеграцията не може да се сведе само до търговията, нито да измерва своя напредък с ръста на международния обмен, нито този обмен да се затваря само в рамките на т. нар. свободна търговия.
Не става дума за премахване на търговията, а да се признае, че процесът на интеграция е много повече от това да се извършва търговия и че истинската интеграция дори не може да се задоволи с всякакъв вид търговия.
ALВA започна своя живот със Съвместната декларация и договор за нейното прилагане, подписани в Хавана от президентите на Венецуела и Куба на 14 декември 2004 г., към които по-късно се присъедини Боливия. В тези документи се отразява концепцията за търговския обмен като един инструмент (а не цел сама за себе си) в служба на интеграцията, която предвижда и е реален израз на този нов тип интеграция.
4) Процесът на интеграция също не може да бъде сведен до икономиката, макар че е една очевидна истина, че вниманието за икономиката трябва да бъде постоянно и че без нея интеграцията би загубила своята основа.
Процесът на интеграция би трябвало с най-голяма скорост да засегне онези сфери, в които дефицитът е най-голям и да започне да облекчава социалните злини. “Социалното” не може да остане на второ място след икономиката. С разполагаемите средства трябва да се направи най-голямо усилие за намаляване на социалния дълг.
Традиционните международни схеми бяха в крайна степен икономизирани. На това падна ударение особено силно с възхода на неолибералния цикъл и неговото подчертано презрение към социалното. Социалният дълг, тежащ над региона, е толкова голям, че интеграцията - за да имаме реално понятие за живота на големи части от населението в региона - не може да остави за по-късно действията за неговото намаляване.
Да бъдат лекувани болните, които никога нямаха достъп до здравеопазването, да бъдат ограмотени неграмотните, да бъде осигурено образование от началното училище до висшето образование на онези, които нямаха достъп до него, означава да започне да бъде атакувано в самите му основи социалното изключване и да бъдат интегрирани в живота много милиони човешки същества, за които в този момент латиноамериканската интеграция ще придобие неизтриваем конкретен смисъл.
Сътрудничеството между Куба, Венецуела и Боливия - което е Боливарската алтернатива за двете Америки (ALВA) в действие - показва вече планове в ход, които отразяват един различен начин за възприемане на интеграцията.
На 27 и 28 април 2005 г. в Хавана се срещнаха делегации на Куба и Венецуела, които одобриха Стратегически план за прилагане на ALВA. От този документ може да бъде извлечено следното:2
Да се открият тази година във Венецуела 600 центъра за обща диагноза; 600 зали за рехабилитация и 35 високотехнологични центъра, които ще предоставят безплатни здравни услуги на високопрофесионално ниво на населението на Венецуела.
Да се обучат във Венецуела 40 хиляди лекари и 5 хиляди специалисти по технология на здравеопазването в рамките на програмата “Вътре в квартала II”.
Да се обучат в Куба 10 хиляди бакалаври в Мисия “Рибас” по специалност “Медицина” и “Медицински сестри”, които ще бъдат разпределени във всички поликлиники и болници на страната и ще бъдат настанени при кубински семейства.
Куба ще продължи своя принос за развитието на плана “Вътре в квартала I и II”, посредством който до 30 хиляди кубински лекари и други специалисти в областта на здравеопазването ще оказват здравни услуги по протежение на цялата територия на Венецуела.
Тази година в Куба ще бъдат извършени хирургични операции на хора с различни заболявания на зрението на 100 хиляди венецуелци. За целта бяха създадени всички условия в болничните центрове с най-модерните и сложни съществуващи апаратури и условия за живот за тяхното комфортно пребиваване.
Също така Куба ще продължи да подкрепя успеха на Специалните боливарски програми, сред които:
Мисията “Робинзон I”, чрез която Венецуела беше обявена за Втората територия без неграмотност в Америка, при която се научиха да четат и да пишат 1 милион и 406 хиляди венецуелци.
Мисията “Робинзон II”, при която продължават да учат 1 милион и 262 хиляди венецуелци, за да завършат шести клас.
Мисията “Рибас”, която подготвя бакалаври, за да осигури достъп до университета на млади венецуелци, които получават тази възможност благодарение на Боливарската революция. За целта ще се прибегне до използването на един “План за стипендии”, предоставени от Куба.
Мисията “Сукре” за универсализиране на висшето образование.
Мисията “Обърни лице” за подготовката на специализирани работници и за даването им на възможности за придобиване на нови професии.
В добавка двете страни ще работят за изготвянето на един континентален проект за ликвидиране на неграмотността в Латинска Америка.
5) При един световен ред, в който петролът продължава да е основа на енергетиката, да се разполага в региона със снабдяване с петрол и неговите производни с чувство на сътрудничество и солидарност е една стратегическа съставка на регионалната интеграция.
Към снабдяването с петрол на Куба и други страни от Централна Америка и Карибския басейн посредством Договора от Каракас (2001) трябва да се добави и Аржентина в момент на енергийна криза в тази страна и заплащайки продажбата на гориво с аржентински стоки, а така също строителството на рафинерията в Пернамбуко с венецуелски инвестиции за снабдяването на северната част на Бразилия на по-ниски цени от прилаганите от посредници.3
На 29 юни 2005 г. правителството на Венецуела реализира Договора за енергийно сътрудничество със страните от Карибския басейн, групирани в CARICOM, чрез който бе създадена Petrocaribe.
Става дума за една безпримерна проява на солидарност и сътрудничество с тази група от малки страни, които често страдат от ударите на високите цени на петрола.
Реtrocaribe е eдин пример на специално и диференцирано отношение към по-слабо развити страни. Това е една организация за осигуряване на координация на енергийните политики, които включват петропа и неговите производни, природния газ, електричеството, ефикасното им използване, технологичното сътрудничество, развитието на енергийна инфраструктура, както и използването на алтернативни източници като енергията на слънцето и вятъра и т. н.
За да се осигури функционирането на Petrocaribe, се създава в компанията PDVSA един филиал със специфично действие в Карибския басейн, наричан PDV Caribe.
ALBA насърчава проектите за ограмотяване, за здравеопазване и за обучение на лекари и взема участие в Операция “Чудо” (Оperaciуn Milagro), предоставяща безплатна офталмологична помощ за връщане на зрението или за предотвратяване на неговата загуба на бедни латиноамериканци. В рамките на тази програма вече бяха оперирани над 400 хиляди души.
Интеграцията трябва да бъде осигурена с използването на медии, за да бъде нарушен монополът в медиите чрез снимки и информации и да бъдат умножени в нейна полза преимуществата от относителната езикова еднаквост и културни интереси между страните от Латинска Америка.
ALBA разполага с Telesur - никоя друга схема на регионална интеграция няма нещо подобно - като средство за разрушаване на този монопол, за да могат в Латинска Америка и Карибският басейн да се информират, да отразяват и да мислят по въпросите на тези региони.
ALBA e едно предизвикателство към творчеството и въображението. Не е една книга, написана под формата на учебник за латиноамериканска интеграция, който претендира да включи всички и всяко едно от съдържанията, техниките и възможностите на интеграцията.
Не съществува един текст, който да може да претендира, че съдържа ALBA в неговата цялост. Куба и Венецуела поеха по пътя, който се отваря с всяка нова крачка. ALBA се изгражда в процеса на политическа и идеологическа борба и в тясна връзка с възхода на обществените движения, на левицата, на хората, които се противопоставят на империалистическото господство в региона. Ще има правителства като участници и техниките на интеграция, които ще се родят по време на съпротивата на опитите за анексия и истинската воля за постигане на една интеграция на народите.
Друга важна поука, която обединява всички предишни и представлява един отличителен белег на ALBA, е солидарността и сътрудничеството.
Истинската интеграция на народите е невъзможна без солидарността и сътрудничеството. Тя не представлява постоянен дар от ресурси на тези, които имат повече, към други страни и не отрича взаимната полза, без която интеграцията би била романтична поезия, но не може да постави взаимната полза като постоянно предварително условие, нито да откаже да прилага преференциалното третиране към по-слабо развитите страни.
Солидарността означава снабдяването с петрол при по-изгодни условия, което предлага Договорът от Каракас и Договорът на Petrocaribe. Солидарност е присъствието и работата на близо 30 хиляди кубински специалисти в сферата на здравеопазването, което прави възможна Мисията “Вътре в квартала”, с помощта на която получава здравно обслужване повече от 60 % от венецуелското население, които никога преди това нямаха достъп до него.
Солидарност е бързото и ефикасно венецуелско сътрудничество спрямо Куба и други страни от Карибския басейн, ударени от урагана Денис.
Солидарността в ALBA има солидни основи в етиката и в дълбоките корени в традицията на мислене, произтичаща от съзвездието от латиноамерикански фигури, които изковаха независимостта и основаха нациите.
Солидарността е също така една практическа необходимост интеграцията да може да съществува, да се развива и да се брани, защото само тя е в състояние да направи от националните граници шевове на нашето единство и от интеграцията - една ценна и реална съставка на един по-добър живот и по-добър свят.
Думите на Хосе Марти, написани през 1889 г., имат актуална стойност и днес, когато програмите ALBA и ALCA бележат новата дилема на латиноамериканска интеграция или на анексия към САЩ: “Испанска Америка съумя да се избави от тиранството на Испания; а сега, след като видяхме с преценяващ поглед предпоставките, причините и факторите на срещата, трябва да кажем без бавене, защото е истина, че е дошъл моментът за Испанска Америка да обяви своята втора независимост”.
1 Освалдо Мартинес е професор във Факултета по икономика на Университета в Хавана. Автор на две книги и многобройни статии по теми на световната икономика. Депутат в Кубинския парламент и председател на Комисията по икономически права в парламента.
2 Първа среща Куба - Венецуела за прилагането на АLBA. Окончателен доклад и договор.
3 Уго Чавес, реч на Специалната сесия на IV среща на Западното полукълбо против ALСA, Хавана, 29 април 2005 г.
4 Хосе Марти, Международен конгрес във Вашингтон. Хосе Марти, “Америка за човечеството”. Център за изучаване на Марти, Хавана, 2001 г.
|
|
Превод
Самуел Франсес |
|
| горе |
|
|
|
|
