 |
|
| КУЛТУРА |
стр.49, бр.6, година XIII, 2006г. |
|
|
Омагьосани градове |
|
|
Нанси Морехон
На Тамара Такова. На Илда. |
|
Понякога паметта може да ни върне съвсем малко от всичко, което сме видели и преживели. Толкова голяма е нейната сила, толкова невероятна е способността й да натрупва, че в даден момент се изненадваме, че не можем да контролираме насъбраните от емоцията един връз друг образи и картини. Казвам това, за да си призная, че едва ли съм съхранила в паметта си най-добрите картини от първото ми посещение в България, което осъществих през септември тази година по повод награждаването ми със Златната корона на 45-ото издание на поетичния фестивал “Вечери на поезията” в Струга.
Не мога да не напомня, че светът на Балканите беше за мен една стара тайна, споделяна с приятели в годините на юношеството. Един много, много стар свят, в който е родена голяма част от най-значителните ценности на европейската цивилизация.
След като познах красотата на Охридското езеро, едно от най-големите на планетата, намиращо се край Струга, малък град, който в наши дни извиква спомена за определени събития, станали в древни исторически времена, поради което жителите му го считат за втори Йерусалим. След като обиколих улиците на Скопие, настоящата столица на Република Македония, родно място на легендата на ХХ в. - Майка Тереза, не можех да си представя, че пребиваването ми в България щеше да ми разкрие един античен свят, плискащ пластовете си в няколко омагьосани града, изпълнени с голямо разнообразие на култури, което само по себе си е урок за това, че всяка култура, всяка цивилизация се подхранва от характеристиките на своите съседи.
Маршрутът, който ме доведе и отведе от Македония, ме превърна в свидетел на блясъка на няколко омагьосани града. София се разкри пред мен като космополитен град, в който понастоящем се осъществяват фундаментални промени, които навеждат на мисълта за път, насочен към истинската европейска идентичност, към която всъщност тя принадлежи по право.
Приятелите ми от София ме отведоха в Банско. Тук е родната земя на поета Никола Вапцаров, чието творчество е високо ценено от Рафаел Алберти и Янис Рицос. Градът живее в прегръдката на верига от гигантски планини, в които зимните спортове достигат значително развитие. Но нищо не може да се сравни с Велико Търново. Средновековният старопрестолен град се очертава в прекрасна рисунка покрай бреговете на една река, пресичаща друг планински масив. Посетителят е запленен от спокойствието на пейзажа, сякаш притихнал също като къщите, вградени в планинските склонове. Реката тече. Споменът за религиозния подем, породил традицията на религиите, станали от своя страна извор на многобройни художествени занаяти, които днес са един от най-автентичните знаци на българската култура.
Варна приличаше на странна одалиска, танцуваща под ярката слънчева светлина на Черно море. Превъзходната катедрала не успокои болката ми от една неочаквана смърт - бе починал предния ден кралят на флейтистите в Куба - Ричард Егюес. Мечтаех от години за Варна, познавайки блясъка, който красотата й придава на сценичните изкуства, по-специално на танца и на балета. Поетите и творците на Варна със силния си творчески дух разведриха болезния за мен личен момент. Никога няма да забравя Варна, изпълнена с невъобразимо множество хора и цялата толкова морска.
В спомените ми винаги е присъствал гостоприемният Пловдив, възпят от Николас Гилен като града, в който любовта към ближния се усеща зад всеки завой на старинните му улички, във всеки камък, във всеки жест на жителите му. Едно кътче от Куба грее на един от големите пловдивски булеварди.
Тези български градове се установяват завинаги в паметта ми, заедно с бляскавите си реки, които биха очаровали също и Хосе Хасинто Миланес, нашия голям поет-романтик, роден също на 14 ноември, този ден, в който в съкровищницата на паметта ми изниква красотата на омагьосаните градове.
|
|
| 14 ноември 2006 г., Хавана, Куба |
|
| горе |
|
|
|
|
