 |
|
| ОБЩЕСТВО |
стр.23, бр.6, година XII, 2005г. |
|
|
ПОРТУГАЛСКИЯТ ЕЗИК ПО СВЕТА И РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО МУ В БЪЛГАРИЯ |
|
|
Д-р на фил. науkи
Йовка Божилова, Здравка Найденова |
|
“Езикът е място, отгдето виждаме света и в което се очертават границите на нашето мислене и Чувствителност. От моя език се вижда морето. От моЯ език се чува шумът му, както от други езици ще се чува гласът на гората или на безмълвието на пустинята. Затова гласът на морето стана глас на нашето безпокойство.”
Вержилиу Ферейра
Най-старият известен писмен паметник на португалски език датира от 1175 г. и е неоспоримо доказателство за ранното му отделяне от простонародния латински. В този процес участват хиляди безименни португалци и велики фигури на средновековната португалска култура, сред които се откроява крал дон Диниш, поет и знаменит учен, създал първия университет (1288-1290 г.), с което решително допринесъл за преподаването и утвърждаването на португалския език. Осъзнал неговата самобитност, дон Диниш разпоредил всички официални документи да се издават на португалски и изоставил латинския. Впрочем тази разпоредба се спазва и в съвременна Португалия. Средновековието дава своя принос, като полага началото на дълъг процес на кодифициране, част от който е дело на Фернау де Оливейра, автора на първата граматика (1536), продължен от изследователите чак до наши дни.
С течение на времето творбите на поети и прозаици като Лиуш де Камойнш, Антониу Виейра, Еса де Кейрош, Машаду де Асиш, Фернанду Песоа, носителя на Нобелова награда за литература Жузе Сарамагу и още много в Португалия, както и съвременни автори от Ангола, Бразилия, Кабу Верде, Гвинея-Бисау, Мозамбик, Сау Туме и Принсипе, Източен Тимор и Макау допринасят за обогатяването му.
Великите географски открития превърнали малка Португалия в световна сила, тъй като действията на португалците вече имали за сцена целия свят: “По цялата земя се чуват техните гласове и дори и в най-далечните крайща на света звучат техните думи”, пише Дамиау де Гоиш. В средата на ХV в. Фернау Лопиш описва Португалия като малко парче бедна земя, обитавано от корави хора, борещи се със зъби и нокти да не попаднат под властта на могъщия и богат съсед. По това време населението на Португалия наброява едва 1 млн. души. Сто години по-късно картината е друга: огромна територия, простираща се от “Херкулесовите стълбове до Китай, и където, благодарение на нас, всички познават Христовия закон” (Дамиау де Гоиш). През 1700 г. португалски говорят 4 млн., през 1935 г. 47 млн., като по този начин изпреварва полския и италианския. През 1992 г. говорещите португалски достигат 160 млн., а днес броят им достига внушителната цифра от 200 млн. души. Това се дължи на демографския растеж на Бразилия и на програмите за изхранване на населението, провеждани в африканските страни, където се говори португалски език. Демографските предвиждания на ООН сочат, че португалският има големи потенциални възможности за развитие най-вече в Южна Америка и Африка. Предвижда се, че през 2025 г. броят на населението на страните, в които се говори португалски език, ще достигне 286 млн. души, а през 2050 г. ще надхвърли 335 милиона.
Португалският език не е хомогенна реалност, а съвкупност от варианти, норми или диалекти в португалоезичното пространство. Съществуването на 2 главни варианта - на европейския и на бразилския, и различията на фонетично, морфологично, синтактично и лексикално ниво между тях, са обект на дебати между лингвисти още от 1822 г., когато Бразилия става независима държава. Но тези различия не дават достатъчно основание да се смята, че те са два отделни езика.
По данни на ЮНЕСКО днес населението на света възлиза на 6 млрд. души, а броят на говорените езици е около 6700. Малко езици се говорят от населението на многомилионни страни и такъв е случаят с португалския. Той е шестият най-говорен език в света. За този факт красноречиво говорят данните за приноса на всяка една от португалоезичните страни.
В Европа португалският език е роден само на 3 % от населението на Европейския съюз. В края на 2000 г. по данни на Националния статистически институт, населението на Португалия наброява 10 млн. души. Това е най-високата цифра за последните 15 години и се дължи на увеличаването на раждаемостта, на намаляването на смъртността, както и на имиграцията. През 2000 г. Португалия за пръв път приема имигранти основно от Бразилия, но и от Източна Европа - Украйна, Молдова, Румъния, България и др. По данни от 1997 г. извън Португалия живеят 4 631 482 португалци и те допринасят значително за разпространението на португалския език в различните части на света, основно във Франция, Германия, САЩ, Канада, Венецуела, Южна Африка, Швейцария и Люксембург.
Резултатите от демографското преброяване през 2000 г., разпространени от Бразилския институт по география и статистика сочат, че населението на Бразилия възлиза на 175 млн. души и се характеризира с доста висок средногодишен естествен прираст - 1.93 промила. От тази цифра трябва да се извадят 320 хил. индианци от различни американски езикови семейства и около 1 млн. имигранти в Бразилия, които не са усвоили португалския език. От 1980 г. в историята на Бразилия се наблюдава едно ново явление - засилване на емигрирането. Днес извън Бразилия живеят над 1400 хил. души, от които около 970 хил. живеят в САЩ, 250 хил. в Азия, основно в Япония, и 150 хил. в Европа.
Второто общо преброяване на населението в Мозамбик през 1997 г. установява, че 6 млн. мозамбиканци, живеещи предимно в градовете, говорят португалски, а останалите 13 млн. говорят местни африкански езици: ронга, питонга и др.
В сравнение с другите африкански страни португалският е най-силно разпространен в Ангола, въпреки голямото разнообразие на местни езици: умбунду, киконго и др. По данни на анголски учени португалският е роден език на 40 % от населението, което възлиза на 12 млн. души.
Португалският е официален език в Кабу Верде (половин млн. жители), в Гвинея-Бисау (1300 хил.), в Сау Туме и Принсипе (200 хил.). В Азия и в района на Тихия океан е официален език в Източен Тимор (1 млн. жители) и в Макау (500 хил.).
Португалският успешно участва в езиковата конкуренция в международен мащаб. Едуарду Марсалу Грилу, бивш министър на образованието на Португалия, казва: ”...португалският език, като елемент, обединяващ народите на 8 страни, които говорят португалски, трябва да се счита за стратегически фактор, който изисква специално внимание и трябва да стане национален приоритет”. Португалия провежда целенасочена езикова политика за утвърждаване на португалския език в три направления:
- като роден език; като средство за изграждане на личността и средство за всекидневно общуване между хората;
- като втори език - обхващане в образователната система на децата на имигрантите и интегрирането на самите имигранти в португалското общество;
- като чужд език.
В Португалия има няколко институции, които провеждат езиковата политика на страната - Министерство на образованието, Министерство на културата, Фондация “Ориенте”, Португалско-американската фондация за развитие, Фондация “Гулбенкян” и най-вече Институтът “Камойнш”.
Днес милиони хора изучават португалски език поради новите реалности в света. Той е работен език в 12 международни организации, най-значимите от тях са: Европейският съюз (Европейският парламент, Европейският съвет), ЮНЕСКО, ООН, Африканският съюз, Общността за развитие на страните от Африканския юг (SADC), Икономическата и търговска общност МЕРКОСУЛ, в която влизат Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай и др.
Организираното преподаване на португалски език в България датира от началото на 70-те години. През 1981 г. се открива лекторат във Факултета за класически и нови филологии в Софийския университет. По-късно португалски се преподава в университетите във Велико Търново, Русе и Пловдив, в Стопанската академия в Свищов, в ИЧС. През 1992 г. се създава “Португалска филология” в СУ “Св. Климент Охридски”. В две езикови училища - 13 СОУ “Св. св. Кирил и Методий” и 164 СОУ “Мигел де Сервантес” - португалски език се изучава съответно като първи и втори език.
През 1998 г. се създава и Сдружение на говорещите португалски език в България, неправителствена културна организация с идеална цел, която обединява преводачи, преподаватели, журналисти, студенти, ученици и се стреми да развива културния обмен между България и Общността на страните с официален португалски език. Броят на българите, които знаят португалски, възлиза на няколко хиляди души. Ако в недалечното минало много от тях са живеели и работили в Ангола и Мозамбик, то днес все повече стават онези, които проявяват интерес към португалския език по мотиви от културен характер, както и свързани с предстоящото присъединяване на България към Европейския съюз, част от който е и Португалия.
|
|
| |
|
| горе |
|
|
|
|
