 |
|
| ЕВРОИНТЕГРАЦИЯ |
стр.11, бр.6, година XI, 2004г. |
|
|
ОТ 25 АПРИЛ ДО ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ |
|
|
Делфим
Kорейа
да Силва,
лектор на Института
“Kамойнш” в СУ “Св. Kлимент Охридски” |
|
|
РЕВОЛЮЦИЯТА НА КАРАМФИЛИТЕ
Днес, 30 години по-късно, единодушно се признава значението на революцията на 25 април за прогреса и модернизацията на Португалия. Военният преврат, извършен вследствие на исканията на офицерите, връща демокрацията и свободата на португалците и не само слага край на диктатурата, а открива нов цикъл в политическия, социалния и икономическия живот на страната.
В утрото на 25 април 1974 г., когато зазвучава песента “Градола, вила морена”, разбунтуваните военни напускат казармата в гр. Сантарейн под командването на капитан Салгейру Майа и се отправят към Министерството на отбраната, но скоро узнават, че Марселу Каетану и неговият министър на отбраната са избягали в казармата на Националната републиканска гвардия на пл. “Карму”. Движението на капитаните, към което се присъединява спонтанно населението, излязло на улиците, за да приветства и подкрепи Движението на въоръжените сили (ДВС), има изненадващо въздействие. Въстанието в казармата в гр. Калдаш да Раиня на 16 март е лесно неутрализирано. Публикуваната преди това, през февруари, книга “Португалия и бъдещето” от Антониу де Спинола и други обществени събития, като джазовия концерт в гр. Кашкаиш, които незабавно се превръщат в изяви против режима, представляват сериозни предупреждения за управляващите.
Революцията на карамфилите често се използва, както казва известният антрополог Жорж Диаш, за онагледяване на най-отличителните черти на изконната душевност на португалците, а именно факта, че нас ни виждат като дълбоко хуманен, чувствителен, мил и добродушен народ, който не обича да причинява страдание, или, както казва още Антониу Жузе Сарайва, толерантен и с кротък нрав. Всъщност, ако изключим разменените изстрели при щурмуването на седалището на ПИДЕ/ДЖС (Политическата полиция) на ул. “Антониу Мария Кардозу”, оперативните сили и по-специално населението, солидарно с бунтовниците, запазват изненадващо цивилизовано поведение. Революцията наистина беше извършена без кръвопролития и в обстановка на минимално насилие, но последвалият период се оказа много по-смутен. По време на протичащия революционен процес възникват разногласия сред военните. Страната вървеше през горещото лято на 1975 г. към гражданска война.
В утрото на 26 април Хунтата за национално спасение огласява по Португалското радио и телевизия чрез своя импровизиран говорител ген. Спинола първото си комюнике до страната, но не успява да прикрие политическото разногласие, което дълбае все по-голяма пропаст между неините членове. Оставката на първия министър-председател в следреволюционния период Палма Карлуш след отхвърлянето на предложението за засилване на неговите правомощия, спадът на доверието в Спинола заради някои негови позиции, смятани за контрареволюционни, военната криза в казармата в Танкуш, в която се открояват Мелу Антуниш (големият идеолог на революцията) и Вашку Лоренсу с противопоставянето си на Отелу Сарайва де Карвалю, шеф на Оперативното командване на континента, по повод изключването на 9-имата съветници на революцията, говорят за ново съотношение на силите в ДВС и засилват конфронтацията, която достига своя епилог на 25 ноември 1975 г.
Изграждането на демокрацията в Португалия се следи отблизо от военните. Чак при първата промяна на конституцията през 1982 г. се отменя Съветът на революцията и се създават Държавен съвет и Конституционен съд.
ТРИТЕ ЦЕЛИ НА РЕВОЛЮЦИЯТА: ДЕМОКРАЦИЯ, ДЕКОЛОНИЗАЦИЯ, РАЗВИТИЕ
Тези три лозунга на първоначалната революционната програма на ДВС създават различни гледни точки и модели за осъществяването им.
Непосредствено следствие от революцията е прекратяването на колониалната война, което открива пътя за деколонизация. За по-малко от 2 години бившите африкански колонии стават независими страни, признати от международната общност. От империята остават Макау, по-късно интегрирано в китайската територия след фаза на мирни преговори, и Източен Тимор, който след дълга голгота, белязана от гражданската война и индонезийската окупация, заявява недвусмислено на референдума, проведен през 1999 г. с помощта на Обединените нации, желанието си за автономия и независимост.
За демократизирането на страната се предлагат различни форми:
Отелу Сарайва де Карвалю, спорна фигура от революционния период и оперативен командир на 25 април, който дори бива арестуван с обвинение за терористични действия, е за политическо въвеждане на властта на народната демокрация. Рамалю Еаниш, по това време подполковник, побеждава два пъти Отелу: първия, като отменя военния преврат на 25 ноември 1975 г., и втория, спечелвайки с голямо мнозинство президентските избори през 1976 г. Рамалю Еаниш, подкрепян от двете главни партии - Социалистическата на Мариу Суариш, която печели първите свободни избори (на 25 април 1975 г.) с 38 %, и Народнодемократичната, която получава 26 %, е за представителна демокрация.
Страната постепенно започва да свиква с демократичния живот. На 2 април 1976 г. се приема новата Португалска конституция, която гарантира парламентарна демокрация по пътя към социализма. Документът не се подписва от десноцентристката партия Социалдемократически център, който го смята за небалансиран. Тази конституция, отразявайки несъмнено менталната атмосфера в момента, осигурява все пак принципите на правовата държава, защитата правата на човека, плурализма и демокрацията. |
|
|
| ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО КЪМ ЕИО: 8 ГОДИНИ НА ПРАВОЛИНЕЕН ПРЕГОВОРЕН ПРОЦЕС ПРИ ТРУДНА КОНЮНКТУРА |
|
В гордо самотната Салазарова Португалия става наложително отварянето към Европа и известно обвързване със Съединените щати. Особено след 60-те години се сблъскват мненията на две течения за икономическото развитие на Португалия, на европеистите и на африканистите.
От залеза на Британската империя след войната Салазар разбира късно, че е важно известно сближаване със САЩ. През 1948 г. той подписва с американците договор за отстъпване на базата в Лажеш (на Азорските острови), а през 1949 г. Португалия влиза в НАТО (като съоснователка). В резултат на големи дипломатически усилия още през 1948 г. страната е бенефициент на “Плана Маршал” (2-ра фаза), влиза в ЕОТС (която от 1961 г. започва да се нарича OCСE), присъединява се към Европейската платежна уния и по-късно към Европейския валутен договор (АМЕ). Но голямото завоевание на стария режим е интегрирането в ЦЕФТА, което позволява на Португалия да участва в европейските интеграционни движения с големи икономически изгоди и на минимална политическа цена, условие, високо ценено от диктатора. Въпреки нарастващото вътрешно оспорване на отвъдморския избор сближаването с ЕИО в началото на 70-те години е нежизнеспособно под претекст за изоставащата все още португалска икономика. Това обаче не пречи за постигането на Споразумение за свободна търговия между Португалия и ЕИО, единственият възможен път за връзка, поради недемократичния характер на режима и неговата колониална политика.
Така, ако в предконституционната (1974-1976) фаза все още преобладава отвъдморската тенденция (по идеологически причини ПКП и по-радикалните леви сили не могат да подкрепят проекта за пазарна икономика), Мариу Суариш - премиер в първото конституционно правителство, внася официално молбата за присъединяване към ЕИО през март 1977 г. като отговор на Португалия на новата политическа и икономическа обстановка, отчитайки новата конюнктура в резултат на краха на империята. Въпреки неблагоприятните последствия от първия петролен шок през 70-те години, които поради обвързването на португалската икономика с европейската (по-специално с тази на Англия и Германия) задълбочават конюнктурата на вътрешната криза, всички парламентарно представени партии, с изключение на ПКП, подписват молбата за присъединяване. Колониалният и протекционистичен маразъм отпреди 25 април е последван от колективистичен и революционен маразъм през 1974-1975 г. Атакуването на частната собственост, процесът на национализацията, изтичането на капиталите, отсъствието на чуждестранни инвестиции, прекомерното бюрократизиране и крещящата неефективност на доконституционните правителства довеждат обществените финанси и икономиката на ръба на банкрута. През 1975 г. ВБП достига 4,3 %, износът и вносът намаляват драстично, земеделското производство и туризмът стагнират поради непровеждането на необходимите реформи. От друга страна, бюджетният дефицит и безработицата растат. Парадоксално е, че се регистрира повишение на реалните заплати с 12 % през 1974 г. и с 9 % през 1975 г. Такава обстановка на бюджетна неустойчивост трябва да управляват първите конституционни правителства.
При подписването на Договора за присъединяване на Португалия (и Испания) към 12-те през юни 1985 г. в Манастира на йеронимите все още се чувстват последиците от политиката на затягане на коланите и на бюджетни рестрикции в резултат на значителните чуждестранни заеми (2-та договора с МВФ), които португалската държава се налага да поиска, за да превъзмогне главно външния дълг и изпълни структурните мерки за развитието на португалската икономика. Реалните заплати се понижават през 1983-1984 г. с около
14 %, което води до висока социална цена. В тези трудни времена Църквата учредява Фонд за социална солидарност, който “принуждава” държавата да създаде по-късно т. нар. Спасителен фонд, за да отговори на латентните социални проблеми.
След 8-годишни преговори с ЕИО и въпреки политическата нестабилност (през този период се изреждат 9 правителства) Португалия съумява да запази с малки нюанси постоянна преговорна линия благодарение на разбирането, съществуващо между двете най-големи партии - Социалистическата партия и Социалдемократическата партия, или т. нар. Централен блок. Между критичните гласове са групи бизнесмени, които възразяват най-вече против известни процедури, използвани при преговорите, комунистическата левица, Интерсиндикал и някои интелектуалци, които проявяват своя евроскептицизъм. |
|
| ЕДНО ТРАНСФОРМИРАЩО СЕ ОБЩЕСТВО |
|
Първото голямо предизвикателство, пред което се изправя демократичната държава, е приемането на 500 000 португалци, които се връщат от бившите африкански колонии в разгара на горещото лято. След емиграционната вълна през 60-те години, когато 1 500 000 португалци напускат страната, и при стагнацията след 25 април с пристигането на завърналите се населението нараства със 7 %. Тези хора, дълбоко белязани от деколонизацията, страхувайки се от предвижданата враждебна обстановка, напълно се интегрират в португалското общество, допринасяйки включително за нова динамизация, доколкото повечето от тях са хора с добро образователно равнище и висок предприемачески дух, те успяват да оползотворят ефективно банковия кредит, отпуснат на преселилите си. През 80-те години при новия значителен емиграционен приток и намаляването на нормата на раждаемостта драстичното намаляване на детската смъртност (39/1000 през 1975 г., а днес 5/1000), вследствие на подобряването на санитарните условия и създаването на Националната здравна служба, предвидена в Конституцията от 1976 г., допринася за демографския баланс.
Друг значим социален феномен на периода след 25 април е по-голямото участие на жените на пазара на труда, което допринася за развитието на сектора на услугите в икономиката. Но те се открояват и в образованието. Следейки демократизацията на образованието и повишаването на обхвата на задължителното образование, който става 6 години (и вече върви към 9 години), се извършва феминизиране на учащите се в университетите (от 29 % през 60-те години на 60 % през 1990 г.). Тази революция е все още в ход.
Революцията на карамфилите доведе също до революция в мисленето. С края на диктатурата и цензурата народът си възвърна свободата на словото. Губи се страхът и чинопочитанието към висшестоящия. От религиозна гледна точка обществото все още остава относително консервативно, в голямото си мнозинство католическо и едновременно толерантно към култа на другите вероизповедания. В новата светска и плуралистична държава, с новата конституция се появяват закони за семейството, отхвърля се половата дискриминация, дава се равноправие на извънбрачните деца, преговаря се с Ватикана за промяната на Конкордата, за разрешаване на развод на двойките, сключили католически брак, и се закриля законово детето. Законът за декриминализирането на аборта, както и за сексуалното възпитание и противозачатъчните средства, дълги години забранени в Португалия, най-сетне е приет от Парламента през 1984 г. |
|
| СТРУВАШЕ ЛИ СИ ТРУДЪТ ДА ИЗВЪРШИМ 25-О АПРИЛСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНТЕГРАЦИЯ? |
|
Цитирайки нашия най-прочут мечтател и поет Фернанду Песоа, бихме могли да отговорим: Дали си е струвало труда? Всичко си струва труда, щом душата не е дребна.
Днес португалците живеят по-дълго и безспорно с по-добро качество на живота и въпреки трудностите на сегашната конюнктура и известен методичен песимизъм, който сме наследили от нашите предци от Рещелу, по времето на нашите утопии, никой не ще може честно да подстави под въпрос ползите от завоеванията през 1974 г. и европейското присъединяване.
През последните години констатираме доближаване на португалските семейства до европейските потребителски модели, макар да няма същата тенденция в областта на доходите. Социалната мобилност, очертана след 25 април, разви силна средна класа, която стимулира националната икономика. През 10-те години на политическа стабилност при правителствата на Каваку Силва и използвайки благоприятната международна конюнктура и структурните фондове на ЕС, икономическият растеж в Португалия надмина средноевропейския. От 1986 до 2002 г. португалският БВП на глава от населението при паритет на покупателната способност нарасна от 54,5 % от средната за ЕИО на 72 % на ЕС.
Бих искал да завърша с думите, произнесени от Н. Пр. Президента на Португалската република Жорж Сампаю на конференцията “Новите предизвикателства на Европа” на 1 март 2002 г във Факултета по право на Университета в Куимбра: “Европа стана следователно - можем да кажем това - единственият път за Португалия. Такова беше убеждението на португалските правителства, които взеха решението да извършат европейската интеграция. Португалия е една от най-старите европейски страни. Щом има Европа, тя ще трябва да мине оттук. Европейска е - с особена универсалистична характеристика - португалската култура. Щом има Португалия, тя трябва да мине оттам.” |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
