 |
|
| ИНТЕРВЮ ЕВРОПА |
стр.9, бр.6, година XI, 2004г. |
|
|
Н. Пр. Посланикът на Португалия в България ПАУЛУ ТИАГУ ЖЕРОНИМУ ДА СИЛВА пред списание “Европа 2001”
Богатството на България е във високото равнище на образование на населението |
|
|
 ПАУЛУ ТИАГУ ЖЕРОНИМУ ДА СИЛВА
e роден на 26.08.1951 г. в Лисабон. Завършва право в Лисабонския университет. Бил е втори секретар в Посолството в Брюксел, шарже д’афер и първи секретар в Посолството в Сао Томе, генерален консул в Монреал, пълномощен министър в Посолството в Париж. Носител е на Големия кръст на “Ордена за заслуги” на Португалия, на орден “Рио Бранко” на Бразилия, офицер на “Ордена на Короната” на Белгия, кавалер на “Ордена за заслуги” на Полша, носител на орден “Мадарски конник” - I степен, на България. Посланик в България от 2001 г.
От ноември 2004 г. Н. Пр. Мариу Сантуш е новият посланик на Португалия в България.
|
|
| - Г-н посланик, в края на Вашия мандат в България бихте ли споделили кое е онова, което Ви направи най-силно впечатление и какви са Вашите препоръки за бъдещето? |
|
| - Трябва да кажа, че като страна България силно ме впечатли: защото територията є е пълна с природни красоти, народът є е щедър и гостоприемен, има богато минало, а и по много други различни причини. И все пак най-голямо впечатление ми направиха промените, които се осъществиха в страната през трите години, които прекарах тук. България, каквато я видях през 2001 г., е много различна от България, която напускам през 2004 г., и, в общи линии, претърпяното развитие бе много положително. Няма, разбира се, да кажа, че всичко е наред и че това развитие не трябва да продължава. В действителност, за да може България да се превърне в страната, която неи3ните граждани желаят, ще бъде необходимо икономическото положение да се подобрява и ефектът от подобряването да бъде почувстван от същите тези граждани в равнището и качеството на живота им. От друга страна, важно е да продължи укрепването на институциите, гарантиращи демократичното функциониране на политическия живот, важна е реформата в системата на правосъдието, за да бъде тя пригодена към сегашните реалности на страната и към предизвикателствата, на които тя ще трябва да отговаря в бъдеще, важно е и модернизирането на административния є апарат, с цел той да може да упражнява правомощията си по ефикасен начин и съгласно интересите на страната. Накрая, макар че едно от главните богатства на България е високото средно равнище на образование на населението, трябва и занапред да се залага решително в тази област, която е опорна точка за интегрираното є развитие. |
|
| - Виждате ли известен напредък в социалния живот и в политиката за тези три години, през които бяхте посланик? |
|
| - Струва ми се, че в политическата сфера в последните години се забелязва значителна промяна: политическият живот в България днес е не само демократичен и устойчив, но и с ясна тенденция за неконфликтност. Тази характеристика произтича, по мое мнение, от обстоятелството, че в българското общество не се проявяват никакви критични разриви, но също и от факта, че съществува широк консенсус по отношение на приоритетните цели, които страната трябва да преследва. |
|
| - Кои са според Вас основните моменти от опита на Португалия в евроинтеграцията, които биха могли да са полезни за България? |
|
| - Влизането на Португалия в европейските общности без съмнение беше един от най-важните жалони в новата история на страната ни. Интегрирането в европейското пространство позволи, от една страна, да се гарантира необратимостта на демократичния процес, а от друга - да се постигне значително икономическо и обществено развитие, чийто ефект днес е очевиден. Като се имат предвид приликите, съществуващи между двете страни, убеден съм, че скорошното присъединяване на България към Европейския съюз също ще има много положителен ефект за страната. Все пак, за това ще бъде необходимо, освен други изисквания, България да съумее да оползотвори напълно и ефективно средствата на съюза, които вече са или скоро ще бъдат на нейно разположение. Мисля, че по тази много специфична точка португалският опит може да бъде успешно използван от България. |
|
| - Кои смятате, че са основните характеристики, които правят страните ни близки една на друга и по какво те се различават? |
|
| - Португалия и България имат ясни прилики: първо, защото са много сходни по отношение на географски размери и брой на населението; после, защото и двете са европейски страни, но от периферията на Европа, с всичките условности, произтичащи от това им местонахождение; и, накрая, защото културите и идиосинкрезиите им имат много общи черти. При все това, те са и различни, като се имат предвид доста различните им исторически пътища. Според мен обаче приликите са много по-големи от разликите и единствено повърхностни и остарели фактори като географското разстояние, което ги дели, вероятно са допринесли отношенията между тях да бъдат толкова незначителни до съвсем скоро. |
|
| - Бихте ли направили кратко резюме на това, което бе постигнато в отношенията между България и Португалия по време на Вашия мандат и има ли нещо, което не успяхте да изпълните? |
|
| - Както вече споменах, може да се каже, че допреди много малко време Португалия и България не се познаваха взаимно. Но през последните години това положение значително се промени. Всъщност аз се чувствам много удовлетворен, че по време на мандата ми в София можах да присъствам на едно все по-ясно сближаване, което ми позволява да кажа, че днес отношенията между двете страни са отлични във всички области. В политически план се редят контакти на най-високо равнище: през последните три години трите главни личности в португалската държава - президентът на Републиката, председателят на Събранието на Републиката и министър-председателят, бяха на официални посещения в България; на свой ред, неотдавна председателят на Народното събрание и министър-председателят на България посетиха Португалия, а президентът на Република България току-що беше на държавно посещение в моята страна. Икономическите ни отношения, макар и да се намират все още на равнище, което може да се счита за начално, се развиха значително и перспективите са многообещаващи дори и в краткосрочен план. Търговският обмен се увеличи и португалските инвеститори изглежда най-после се пробудиха за България. Културните отношения също се развиват и днес може да се каже, че двете страни се познават много по-добре, отколкото допреди няколко години. Но макар и равносметката без съмнение да е положителна, зная, че би могло да бъде направено много повече и предстои много още да се прави. |
|
| - Смятате ли, че днес португалските бизнесмени имат по-засилен интерес към България? |
|
| - Без съмнение, да. Действително България постепенно е “откривана” от португалските инвеститори и предприемачи и аз съм твърдо убеден, че в близките години португалското присъствие в България ще се засили значително. Като се има предвид политическата стабилност, добрият ритъм на растеж на икономиката и перспективата за присъединяване към Европейския съюз, естествено е България да успее да се превърне за кратки срокове в много привлекателен пазар. |
|
| - В България интересът към португалския език, култура и начин на живот е доста голям. Какво според Вас нашата страна трябва да направи, за да създаде подобна заинтересованост у португалското общество към себе си? |
|
| - Развитието на отношенията между двете страни напоследък спомогна за нарастване на интереса в България към португалския език и култура. Доказателство за това е успехът, който имат специалностите по португалска филология в Софийския и Великотърновския университет, както и големият брой книги от португалоговорещи автори, които се превеждат на български език. Смятам, че подобно явление се наблюдава и в Португалия по отношение на българската действителност. Днес България е много по-добре позната в моята страна, отколкото допреди няколко години. Стесняването на двустранните отношения, увеличаването на контактите между отговорните политически лица от двете страни, засилването на притока на португалски туристи, които посещават България, както и присъствието на една относително значителна българска общност в Португалия може единствено да допринесат за това в бъдеще интересът на португалците към България да нарасне още повече. |
|
Интервю на
Цветанка Еленкова |
|
|
| горе |
|
|
|
|
