 |
|
| ЕТНОКУЛТУРА |
стр.61, бр.6, година XI, 2004г. |
|
|
СТАРОСЕЛ: БЕЗПЪТИЦА ПО ПЪТЯ НА СИТАЛК |
|
|
| РУМЕН СТОИЧКОВ, БНР |
|
“Владетелят, цар Ситалк, още приживе сключва свещен брак с богинята-майка Бендида. Тогава е полубог. А след смъртта си е почитан вече като Бог. Тук, в Kръглата зала, той е обожествен и вероятно погребан...”
 |
| В Кръглата зала |
Слушам разказа на Катя Попова, екскурзовод в храма на Ситалк в Kултовия център “Старосел”... Стоим в залата, съхраняваща свиден спомен за славен тракиец. За Ситалк, син на Терес, постигнал в двайсетгодишното си царуване изключителни успехи в териториалното разширение на държавата си - Одриското царство. Смята се, че след заговор е убит близо до Витоша. А тялото му, вече на бог, е пренесено тук, в този храм, превърнат в мавзолей. Древните траки са вярвали, че щом заемат престола, владетелите им се превръщат в полубогове. Смъртта им пък мигновено ги е зачислявала към божествата. Храмът, в чиито предели са извършвани жертвоприношения и се е гадаело за бъдещето, е превърнат след гибелта на одриския цар в негова гробница. Такава е била традицията. И понеже пред останките на царете-богове е имало поклонения, последната им обител се е превръщала в мавзолей... Стоя смълчан насред съхранилия тайните си за величието и съдбата на тракийското племе храм, недалеч от днешното село Старосел. Наричат го и днес храм-гробница и тракийски култов център. Още през V в. пр. Хр. строителите му са го оградили с внушителна подпорна стена - крепида. Обиколката є е 241 метра, на места височината є стига 7-8 метра.
Отпред, пред входа, са били поставени скулпурите на 2 лъва. Наблюдавали са мълчаливо церемониите, жертвоприношенията, мистериите, общуването с божествата. В естествена големина, седнали, каменни - като стъпалата, по които е стъпвал обожественият цар на траките. Бавно и величествено като лъвовете е вървял Ситалк по внушителното каменно стълбище, за да влиза в разположените едно след друго две помещения. Спирал е най-напред в първото, представляващо квадрат. Единствено той, владетелят, заедно с определен кръг от хора, разбира се мъже от аристокрацията, са имали право да пристъпват тук. Заставали са на ритуалната площадка, до която се е стигало по още две странични каменни стълбища. Извършвали са своите религиозни церемонии, известни като мистерии. Почитали са Слънцето, вярвали са в прераждането и безсмъртието.
Стъпалата водели Ситалк нагоре, към втората зала. Kръглата зала. Еднокрила каменна врата се е отваряла пред него. За да се усамоти под шестметровия купол, в кръгло помещение с диаметър 5,30 метра. Стените са украсени с 10 полуколони от дорийски тип. Десет, защото това е едно от свещените числа на траките. Куполът пък е стъпаловидно изграден, постепенно се стеснява по средата и е завършвал с ключов камък, тежащ 1,2 тона. Намерен е паднал до вратата - плод на иманярски набези...
Екскурзоводката присветва с джобно фенерче. Взирам се и аз в омаята на това свято място. В Кръглата зала светлина не е влизала от близо 2500 години. Цветовете по фриза са запазени в автентичния си вид. Синьозелена, черна и червена минерална боя. Разграждало ги е слънцето, ако е можело да проникне вътре. В свежия им автентичен вид ги е виждал Ситалк, малко преди да се превърне в бог. Погребан е тук след смъртта си. И пак тук душата му е чула ритуала по обожествяването... Сигурно е останала доволна от внушителната гледка, откриваща се от върха на могилата, от съграденото във вътрешността, от цялостното строителство на храма.
Каменните блокове са изключително масивни. Те са свързани с железни скоби, залети с олово. Не са използвали друг свързващ материал древните строители, очевидно чудесно са владеели математиката, астрономията, архитектурата. Защото всичко е добре изчислено, подредено, измислено. За да впечатли и респектира. Построили са храма, след което ритуално са го засипали отгоре. Навярно според традицията. Трябвало е да бъде опазен от посегателства. За съжаление, не са успели. Още в древността е бил нарушен покоят на Ситалк. Търсачите на съкровища са изнесли и лъвовете, останали са само три от лапите на единия. Не ги е спряла и двукрилата масивна врата, над която е стоял триъгълен фронтон. Само един негов фрагмент е намерен в наши дни. През 2000 г. след Хр.- този път не от иманярски и вандалски набег, а от екип археолози начело с д-р Георги Китов.
Присядам на едно от стъпалата в квадратната зала. До мен наблизо на ритуалната площадка стои табло. На него са окачени цветни фотографии. Но не на тракийски владетели, а на съвременни - български. На държавници и политици, които са се опитали в последните 4 години да вникнат в тайните на Ситалк. Не са успeли.
“Идват, снимат се, обещават, и си отиват! Какви са тия политици, щом не милеят за паметниците на културата в България?! Историята по нашите земи е древна и вместо да я разкрием, опазим и да се гордеем с нея... те нехаят!” Изричащата тези гневни думи Гена Геровска е касиерката в Тракийския култов център, водещ се на щат към Народно читалище “Старосел”. Бюджет за храма няма. Бюджетът се оформя от събраното! Самоиздръжка от продадени билети и книжки, средства, нестигащи дори за покривна конструкция. Ток не е прокарван, жалък акумулатор помага при нужда. Направеното защитно покритие, пазещо от дъжд и влага поне на този етап, е дар от датската кралица! Дошла с хеликоптер, ахкала пред величието на видяното, обещала финансова помощ - и за половин час изпълнила. От наша страна пари за реставрация на съграденото от Ситалк (444-424 г. пр. н. е.) няма. Не са превеждани. Те са само в обещанията на висящите на таблото физиономии. Целеви държавни, общински и областни средства - не са предвиждани, не са отпускани. Вече 4 години!
 |
| Църквата “Св. Неделя” |
Излизам навън и се опитвам да заобиколя могилата. В северозападната й част ме чака още една изненада. Намирам винарната - вана, дълга 5 метра, измазана с хоросан. Амфора с утайка от червено вино е открита в нея. Отпивали са от нея - при победи, при ритуали - одрисите. Които вероятно са стигали дотук лесно. За съвременния турист обаче това не е така.
Впрочем в Кръглата зала са липсвали саркофаг или урна... Открити са само златни копчета, сребърни халки, върхове на стрели, останки от погребален златен венец, счупена керамика, както и скелети на два коня в преддверието. Убити са според традицията, за да придружават господаря си след смъртта му. Наоколо обаче в девет съседни на храма могили са намерени около 520 предмета от бита на траките. Самата Четиньова могила, под която е храмът на Ситалк, е изследвана частично. Какви ли изненади е скрил одриският цар в недрата на онези 2/3 неизследвано пространство?!... Времето ще покаже. Но при положение че Министерството на културата включи опазването, реставрацията и експонирането - като държавна задача, с необходимия за това бюджет...
Вглеждам се от върха на могилата. Наоколо гледката е изумително красива. Хълм, в пазвите на Средна гора, от който погледът обгръща синеещия се в далечината Балкан. Въпросът е обаче как да се стигне дотук? До Четиньова могила се идва лесно, но само от Старосел - няколко километра. Асфалтиран път свързва мавзолея на одриския цар с открит през 2002 г. друг, по-малък храм. Той е по-надолу, в местността Манастира. Знае се, че е по-нов, с по-добра конструкция, в по-добро състояние, и е от IV в. пр. Хр. Могилата, под която е открит, се нарича “Хоризонт”. А наоколо, пак в землището на с. Старосел, очакват срещата си с днешния българин останалите - около 23 на брой, в чудновато, сигурно добре обмислено и изпълнено от траките кръгово разположение...
Естествено първите наченки на живот имат своето неоспоримо доказателство - поне от VI в. пр. н. е. Самото с. Старосел преди столетия е познато с турското име Еникьой - “село до реката”. Имало е в години на разцвет до 6000 жители. Днес те са около 1700. Децата учат в основното училище, възрастните пък имат възможност да се препитават с традиционния поминък - земеделие и животновъдство. Просветното дело отбеляза своята 150-годишнина, църковното дело пък, на 1 ноември, 250-годишнина, съхранявайки в добър вид и църквата “Св. Неделя”. Надеждите обаче са в посока на развитие на туризма. Излишно е да казвам защо. Само че...
“Не можем!”, отсича Иван Жутев, кмет на Старосел. “Защото липсва държавна политика и стратегия за развитието ни като район с изключителни археологически паметници. Безхаберието е и на областната администрация на Пловдив, и на малката община Хисар. Най-големият ни проблем е лошата инфраструктура, лошата регионална пътна мрежа. Пътят ни е в окаяно състояние. Който е дошъл веднъж, зарича се да не стъпва втори път, а туроператорите, които искаха да ни включат в своите дестинации, заявиха, че е безсмислено да насочват насам своите туристи. Защото после неприятностите и рекламациите са безброй...”
Слушам с внимание кмета и си мисля за ада, през който преминах и аз. Отсечката по пътя към тайните на Ситалк е дълга 13 км. И свързва помежду си селата Черничево-Старо железаре-Паничери-Старосел. Дупка до дупка. Движение на първа и втора скорост, като с луноход. И пак няма спасение, пак пропадаш, ругаеш, вървиш напред внимателно, удряш спирачки, въртиш волана във всички посоки, за да намериш два метра, в които да не паднеш. Не става. И пак ругатни - по посока на Министерство на регионалното развитие и благоустройството и министър Валентин Церовски, към Област Пловдив и областния управител Гьока Хаджипетров. Защото тази скромна отсечка, по която е извървял своя славен път Ситалк, е част от днешната републиканска пътна мрежа. Тя не е общинска, не е и на траките, при които вероятно пътят е бил по-гладък. И няма как одриският цар да се притече на помощ. Когато е трябвало, той го е правил. Съградил, запазил и оставил на нас... А ние? В безпътица по пътя на Ситалк? На това ли само сме способни?
|
|
| горе |
|
|
|
|
