 |
|
| ПОЛУЧЕНО ПО ИНТЕРНЕТ |
стр.57, бр.6, година XI, 2004г. |
|
|
ЕМИГРАНТИТЕ НОВИТЕ РОБИ |
|
|
| РАДОСЛАВА ПЕТРОВА |
|
|
Eмиграцията, доброволна или насилствена, е един стар факт почти колкото света. Човекът първо се е научил да се премества в търсене на храна и после да се установява на дадена територия и да строи лагери, паланки, биваци, за да тръгне отново на дълъг път, когато ресурсите са изчерпани или природно бедствие застрашава съществуването му. Homo sapiens е потеглил от Африка, за да насели цялата планета, едно дълго, непрекъснато пътуване през вековете... роби, търговци, номади, завоеватели, пътещественици, колонизатори, авантюристи. В търсене на щастие и богатство те са допринесли за трансплантацията и транспорта на нови общности в перифериите и столиците на големите империи, достигайки до апогей през XIX в., последния златен период на глобализацията. През тази епоха един на десет човека е международен емигрант. Посоките са Австралия, Южна, Централна и Северна Америка, новите континенти, пълни с ресурси и надежди. Демографската и социалната еволюция, техническият и научният прогрес не са променили дълбоката човешка същност. Той е останал вечният емигрант. Една антична история се повтаря всяка епоха като задължителен етап от развитието на обществото. Сега повече от всякога човек пътува. Новите комуникационни средства, евтинията, достъпният и бърз транспорт го улесняват.
В зората на XXI в. е регистрирано най-голямото емиграционно движение в историята на човечеството - обективът е Европа. То започва през последната половина на миналото столетие през 1972 г. с тунизийските рибарски лодки от Mazdara del valo, с югославските работници по строежите във Фриули (Италия), с филипинките - домашни помощнички и гувернантки в големите еманципирани европейски градове, и китайците, които започват да откриват първите ресторанти. Оттогава насам броят на емигрантите е нараснал главозамайващо. Наблюдава се едно двойно паралелно емиграционно движение - едното, явно и публично, официално и законно; другото, подмолно, отричано и насилствено, убягващо от погледа, невидимо, но не по-малко реално и заплашително. През 2002 г. по официални данни хората, оставили своята държава, са 175 милиона, или 3 % от цялото човечество, но това е само видимият връх на айсберга, защото незаконните емигранти са двойно повече от тези с редовни документи.
От демографска гледна точка това е феномен, който представлява преместването на отделен човек или група от хора в търсене на работа. В социално-психологически аспект емиграцията е явление, което съдържа елементи на любопитство, откривателски дух, авантюра, предприемчивост, независимо от факта, че се свързва с най-мрачните и трагични опити на човечество. Стремежът за по-добър живот, бягството от бедността и войната, търсенето на нови възможности, надеждата за устройване на по-добро бъдеще за новите поколения, благоденствието и леките старини са чудотворният стимул, който превръща човек в онзи дързък мечтател, готов да остави с горчива болка родината си, роднините и близките, за да поеме дългия, неизвестен, трънлив път към щастието.
Падането на желязната завеса, разширяването на Европейската общност отвори стария континент за безбройни емиграционни вълни. Днес всяка една държава има нова диаспора в чужбина. Няма нито една страна, която да не е засегната от проблема емигранти -емигриращи. Демографите предвиждат в най-близко бъдеще епохална промяна в Европа и Средиземноморието, имайки предвид краха на раждаемостта и удължаването на човешкия живот, противопоставени на демографската реалност на страните от Северна Африка, които са регистрирали нечуван досега прираст на населението, това от своя страна ще доведе до силни емиграционни приливи в Европа. Подобен демографски натиск се чувства и сега в страни като Италия и Франция, които са в непосредствена близост до Африка. Италия е на трето място в Европа по емигранти и по-голямата част от тях са незаконни. Те идват от Източна Европа и Балканите, Средиземноморска и Субсахарска Африка (най-големите чуждестранни общности в Италия са мароканската - 11,4 %, и албанската 11,2 %), една значителна част от различни части на Латинска Америка и Азия. Те пристигат най-често натоварени на кораби, моторни или гумени лодки от десетки до хиляди души месечно. Биват стоварвани на островите Лампедуза, Сицилия, Пантелерия и по южните брегове на Италия. Много от тях често намират смъртта си в морето, когато е бурно или лодките са стари. Годишно загиват стотици хора и хиляди надежди умират с тях. Тези, които оцеляват, не са приети с отворени обятия, голяма част от тях биват отпратени обратно за родината си, а онези, които успяват да останат, обикновено провокират враждебност и негостоприемство у местното население.
В Европа вече е факт проблемът за мултиетническото съществуване. Модерните емиграторски движения събуждат стари духове като расизъм, етноцентризъм и ксенофобия. Така възникват и усложнения при интеграцията. Особено трудна е тя за емигрантите без документи, за които е почти невъзможно да намерят редовна заетост. Не е лесно и за останалите, но обществото е по-благосклонно към тези, които работят; не липсват, разбира се, и моменти на солидарност и благотворителност, когато дискриминацията почти не се чувства. Най-напред успяват да се интегрират децата - все по-срещани явления са както смесените бракове, така и смесените паралелки в училищата. Наред с италианчетата в класа има деца от Куба, Пакистан, Сенегал, Украйна, Израел, Чили... Те успяват да усвояват езика безакцентно, участват в различни организирани и спонтанни мероприятия и инициативи, образуват групи и се приобщават към своите съученици с лекота, по-безболезнено и безконфликтно от родителите, които често внасят вражди, особено когато става въпрос за религиозни символи.
Това са упорити чувства, които не умират лесно. Те превръщат съвременното общество в закостеняло и тесногръдо, подхранвани с успех от тероризма и войната, от расистките и религиозните предразсъдъци. лючът за разрешаването на тези проблеми се крие във взаимната толерантност - емигрантът трябва да се присъедини към новата общност, съобразявайки се с нейните правила и условия, но без да губи своята идентичност.
Вътрешната политика на европейските държави често изглежда неподготвена да даде отговор на проблема за интеграцията, но е факт, че нужда от емигранти има. От една страна, по демографски мотиви - раждаемостта е отрицателна и предполага в бъдеще намаление на населението, а оттук и на работната ръка. От друга страна, поради социално-икономически причини - средният европеец отказва да върши дадени дейности - тежки и неблагоприятни, които емигрантът приема (в сферата на строителството, чистотата и хигиената, земеделието и животновъдството). Именно тук намира добра почва спекулацията. Големите индустрии на икономическия пазар притежават висок финансов потенциал. За тях да строят заводи в чужбина излиза по-евтино - Хонконг, Сингапур, Южна Корея, а в последно време и в страните от Източна Европа; така се съкращава многократно капиталът, предназначен за персонала. Средни и дребни фирми, частни предприемачи, които не могат да си позволят лукса да строят фабрики в чужбина, намират отлично разрешение на проблема в работната ръка на незаконния емигрант. Често поставен в неблагодатна социална позиция, той приема каквито и да е било условия - взема по-ниска заплата от местните работници, не претендира за отпуски и празници, нито за социално и здравно осигуряване, не протестира при удължаването на работното време. С това поведение си навлича врагове сред новите си съжители. Отношението към емигранта е обикновено враждебно и пълно с недоверие, той се асоциира с криминален субект и загубване на работното място. Само една малка част от обществото вижда в него ресурс или помощ.
В много от случаите ксенофобията е основателна, имайки се предвид зачестилата престъпност - другата страна на медала - загадъчна и мрачна, пълна с черни щрихи. Основно хората емигрират, защото го изисква работният пазар - някои го правят доброволно, други насила, трети нямат избор - роби и пленници. Според официалните статистики всяка година биват продавани и купувани 4 милиона души, което осигурява на един особен вид търговци около 5 милиарда евро. От всички останали незаконни бизнеси, този е най-доходен и нараства с главозамайващи ритми. Емигрантите, веднъж пристигнали по разпределение, биват въвлечени от трафикантите в рискови и смъртоносни дейности, те ги използват за пренасяне и разпространение на дрога, продават органите им, принуждават ги да работят в нечовешки условия, без да бъдат заплатени, излагат ги на насилие и проституция. Търговията с хора е ръководена от разчленена мрежа от малки и големи криминални организации от местни мафии, шофьори на ТИР-ове, рибари - заплетена паяжина от безбройни престъпни звена, които осигуряват ценен товар от роби - деца, възрастни, инвалиди, използвани за просия, малолетни момичета, бъдещи проститутки. Бази по границите на Китай, Русия, Румъния, Либия, Турция в очакване на подходящ момент, за да бъдат отправени към крайната цел - Италия и Гърция. Незаконният емигрант се превръща в най-ниската оперативна единица на криминалните организации - той върши т. нар. черна работа.
Kогато става въпрос за “стока” жени, тогава нещата са още по-брутални. Обикновено трафикантите се прикриват зад агенции за работа, където предлагат примамливи перспективи - места за фотомодели, манекенки, големи успехи в света на шоуто и модата, звездно бъдеще или просто сервитьорки, барманки, камериерки... Момичетата преминават безпрепятствено границата не без съдействието на корумпирани служебни лица. След което биват складирани като добитък в сигурни домове, където им се оказва психологически тормоз, физическо насилие или биват дрогирани, за да бъдат изпратени да проституират. В повечето от сучаите те са малолетни, девойки, стават робини на сводниците за една или повече години, подложени на постоянно нечовешко третиране, докато тяхното тяло се похаби или “шефът” реши, че са си изплатили дълга. След този травматичен опит те продължават да водят този живот, незнаейки къде да отидат, срамувайки се от обществото, чувствайки се криминални субекти.
Дейностите, свързани с трафика на човешки същества, са трудни за унищожаване. Новите условия, диктувани от 90-те години на миналия век, дават повече свобода и власт на незаконните пазари. Криминалните огранизации са безполюсни и децентрализирани, насилствени, богати, силно мотивирани и гъвкави на световно ниво, така имат предимство пред скованите централизирани, бюрократични, тромави интернационални институции на реда. Международният трафик с хора е проблем, който нито едно правителство не е в състояние да разреши само - това е мултимилиардерски бизнес и зад него стои една престъпна световна мрежа, разполагаща с бази и възли във всяка една държава на петте континента - рибари, тираджии, дистрибутори, шефове на черната борса, people brokers, големи и малки “бизнесмени”.
Независимо черните, болезнени щрихи на емиграцията, тя продължава по-неудържима от всякога, защото винаги има надежда, по-силна от всеки негативизъм. Старият континент придобива нов, объркан и комплексен облик - многолик и неузнаваем; центрофуга от раси, народности и религии, в които се крие неподозиран интелектуален потенциал. Етническата и културната хибридизация е полезна - тя е млада кръв във вените на консервативна Европа. |
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
|
