 |
|
| АРТ |
стр.50, бр.6, година IX, 2002г. |
|
|
БЪЛГАРСКОТО В БЪЛГАРСКИЯ БАЛЕТ |
|
|
| доц. д-р Анелия ЯНЕВА |
|
 |
|
Сцена от "Два свята", хореография: Нешка Робева
|
Българският балет още от самото си зараждане се опира върху три основни източника - руския класически танц, показван от преминаващите през България руски изпълнители-емигранти, немския свободен изразен танц, пропагандиран чрез гастролите на отделни негови представители, и българския народен танц, постепенно "погражданяван" чрез навлизащите у нас в началото на ХХ век модни салонни танци. През този период в България паралелно съжителстват изявите на модерния и класическия танц. Български дейци, приели естетиката на свободната пластика и немския свободен изразен танц, го популяризират у нас чрез свои изяви - Соня Георгиева, Лидия Вълкова-Бешевич, Мария Димова. Възпитаниците на класическия танц като Пешо Радоев и Анастас Петров утвърждават официалната посока на българския балет, с рождена дата 22 февруари 1928 година - премиерата на "Копелия" от Делиб в хореографията на Анастас Петров. Поставят се и първите национални спектакли - "Змей и Яна" от Христо Манолов, хореограф Анастас Петров (1937) и "Нестинарка" от Марин Големинов, хореограф Мария Димова (1942), "Приказка", "Герман" и "Тракия" (1943). След 1945 г. в България класическият танц става основно изразно средство, а всички предишни постановки (най-вече "Нестинарка" и "Змей и Яна") са трансформирани по законите на класическия балет. Интересът към модерни танцови техники се събужда повторно през 70-те.
Балетната група "Арабеск" (родена през 1967 г. като експериментално балетно студио) става домакин и провокатор на съвременни танцови експерименти. "Арабеск" се стреми към нетрадиционни балетни реализации по музика от ХХ век - често музикален колаж от няколко опуса на един композитор или пък от различни автори. Преобладават едноактните балети, като съзнателно се отбягват разказът, фабулата. Първоначалната ориентация към нетрадиционно използване на класическия танц е заменена с повишен интерес към модерния танц, към амалгама от различни, дори полярни като изразност танцови техники.
За постоянната обнова на "Арабеск" особено значение придобиват създадените от Калина Богоева "Вечери-конкурси за съвременна българска хореография" с награда на името на Маргарита Арнаудова. Те имат строго регламентиран статут - поставят само български хореографи върху музика от български композитори, а публиката излъчва чрез гласуване произведението, което є е харесало най-много. Темите са по избор на хореографите - от древността и българския фолклор до съвременни "сънища" и космични явления. В балетните творби убедително навлизат видеопрожекции и компютърна анимация, които подпомагат, а понякога и заместват танцовия изговор. В течение на петте издания на конкурса (1996, 1997, 1998, 1999, 2001) репертоарът на "Арабеск" се обогатява с 19 балетни произведения от български автори и още 3 осъществени впоследствие от наградените хореографи. Това е най-ярката манифестация на българската музика и българската хореография в почти 80-годишната история на българския балет.
През 2001 г. по идея на Боряна Сечанова в "Арабеск" стартира нов проект - "Танц-атака", който експериментира в областта на неизпробвани досега връзки между танца и театъра.
Самият термин танц-театър възниква през първата половина на ХХ век. Свободната пластика на Айседора Дънкан и немският свободен изразен танц на Рудолф фон Лабан и Мери Вигман разграничават танца от балетното изкуство, като го насочват към първичната му ритуалност и единение с космоса. Танцува се на открито, изразяват се "некрасиви" за балетната естетика чувства чрез също така "некрасиви" движения. Често танцьорите подчертават изразността на движенията си чрез глас и слово.
Паралелно с този опит на танца да се приближи към театралната изразност се провежда и приближаването на театъра към танца. Така нареченият физически или движенчески театър се стреми да игнорира посланията на словото, като ги замени с послания на тялото. Съдържанието се разкрива чрез движенията, а думите се произнасят откъслечно, често на различни езици, с различни, обикновено несъответстващи на смисъла интонации, като се търси не тяхната съдържателност, а мелодичното звучене. В крайна сметка се получават два паралелни информационни потока - този на словото и истинският - на движенията.
Основен двигател на подобни търсения в България стават две най-склонни към експерименти институции: от една страна, студентите от Националната академия за театрално и филмово изкуство и от Нов български университет, от друга - балетистите от "Арабеск". Всеки от своята изходна точка се опитва да проправи път към противоположната: драматичните артисти да овладеят тънкостите на танца, а пък балетните изпълнители - да усвоят изразността на словото. Подобно преодоляване на "чуждата" територия наблюдаваме в рамките на танц-атаките на "Арабеск" ("Африканска зима" - авторски спектакъл на Мила Искренова с артисти от Русенския драматичен театър, "Линч - желание за близост", сътворено от Петя Стоилова, Мила Искренова и артисти от НАТФИЗ, "Търсейки Версавия" на Галина Борисова - съвместна продукция на студенти и преподаватели от НБУ и артисти от балет "Арабеск", "Малка любовна сага" и "Марципан" - гости от танцова формация "Дюн"). Благодарение на танц-атаките през 2001-2002 г. са показани 16 произведения, ориентирани към танц-театъра.
 |
|
Сцена от “Нестинарка”, хореография: Маргарита Арнаудова
|
Стремежът към използване на синтетични средства и нов прочит на известни литературни творби инспирират "А'пропо Медея" от Маргарита Градечлиева и "Птиците" от Боряна Сечанова, където танц, музика, пантомима, компютърна анимация, видеопрожекции и слово заедно извайват образа на съвременен театър.
Нов подход към българския фолклор се откриват в "Нестинарка", "Нощта срещу Еньовден", "Корен, дълбоко в небето" - и трите в хореографията на Маргарита Арнаудова; и в търсенията на Антония Докева - "Сурва", "Благовец", "Енья", "Герман".
Танцови експерименти се провеждат и извън рамките на държавните столични институции - в Русе повече от две десетилетия функционира Студио за модерен балет с хореограф Стоян Георгиев, в Бургас Петя Стойкова ръководи трупа а съвременен танц и физически театър, наречена "Дюн", а през последните години синтезът между българския танц и художествената гимнастика роди театъра на Нешка Робева с ярката заявка на "Два свята".
Поканените на "Европалия" български балетни творби рамкират търсенията на хореографите в продължение на няколко десетилетия.
"Нестинарка-сюита" на Маргарита Арнаудова е осъществена по едноименната сюита на Марин Големинов и е с премиера 15 март 1978 г. - възстановена през 2002 г. от Олеся Пантикина. Балетът е разделен на седем части - заради любовта си към Найден Демна се отказва от танцуването върху жарава, усещането за измяна пред обета на Св. Константин обаче е причина за нейните душевни терзания, които завършват със смъртта на героинята. Хореографията на Маргарита Арнаудова вплита "босоногите" движения от греъмтехниката в стилизирания български народен танц и възвръща сакралната сугестия на нестинарския обред, изразен чрез свободна пластика и режисьорски стоп-кадри.
"Птиците" на Боряна Сечанова (премиера 4 юни 2001) ползва като отправна точка едноименната комедия на Аристофан - двама атински граждани (Пистетер и Евелпид), изгонени от Атина поради непристойно поведение, тръгват да търсят нов живот, запазвайки обаче старите си привички. С тяхна "помощ" свободният и безоблачен град на птиците се превръща в "Облакокуково" - отсечени са дърветата, глупавият и самовлюбен Папуняк е коронясан за цар, а птиците, вместо да се грижат за излюпването на яйцата си, стават усърдни царедворци. На принципа на баснята птичите обитатели, решени чрез интересни и разнообразни танцови характеристики, осмиват известни човешки недостатъци. Всяка птица носи своя танцова тема, щастливо допълнена от ефектните костюми на Иван Токаджиев и музиката на Румен Тосков.
"Търсейки Версавия" на Галина Борисова (премиера 25 ноември 2001) е изграден от различни епизоди, които се наслагват като мозайка, разглеждайки различни аспекти от умението на жената да се хареса - женствени пози, прикриващи духовна пустота, некрасиви, но смятани за сексапилни положения, опит да заблуди себе си в играта си със света, представата за волно плуваща русалка, а всъщност безпомощно пълзяща по сцената - всичко това шокира, създава се даже усещането за женомразство, но е и един нов опит да се открие своеобразна красота и правдивост в естественото и в неподправеността на поведението - видяно обаче през очите на сатирата.
"Два свята" на Нешка Робева (премиера 12 декември 2000) третира легенда от българския фолклор - за Змея, който се влюбил в Яна и я отвел в своето царство за жена. "Два свята" визира обаче не човешкия и змейовия свят, а два различни отрязъка от човешката история - древния мит и съвременната дискотека. Нестандартният финал - Яна избира света на Змея и остава при него, въпреки желанието на Момчил да я върне при хората, превръща приказката в нова - тази за Красавицата и Звяра. Хореографията на Нешка Робева съчетава почти фолклорни цитати от български народни танци, представящи предимно мъжкия свят на воините, с елементи от художествената гимнастика - съчетания с топка, ленти, бухалки и др., представящи женския свят на самодивите. Този интересен синтез между древното и съвременното, между народния танц и художествената гимнастика, между народния ритъм и съвременното звучене (музика Георги Андреев) е неоспорим пример за неограничените възможности за обновление на народния фолклор.
Поканените на "Европалия" творби са демонстрация на съвременните танцови търсения в България - графичната изобразителност на "Нестинарка", илюстративността на "Птиците", театралната самоирония на "Търсейки Версавия", зрелищното шоу на "Два свята". Те са заявка за български почерк в българския балет и залог за успешни експерименти в националната ни хореография.
|
|
| горе |
|
|
|
|
