 |
|
| АРТ |
стр.41, бр.6, година IX, 2002г. |
|
|
ЗА ГРАХОВОТО ЗЪРНО И ЕДНА ПРИНЦЕСА - СПЕКТАКЪЛ, НАДХВЪРЛИЛ ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ |
|
|
| Красимира МЕТОДИЕВА |
|
 |
|
Кадри от спектакъла “За граховото зърно и една принцеса”
|
Tази година фестивалът "Европалия'2002" в столицата на обединена Европа - Брюксел, се фокусира върху България, за да запознае европейците с богатството и разнообразието на българската култура и изкуство.
Българският куклен театър като един от най-авторитетните в света ще се представи с емблематичния спектакъл "За граховото зърно и една принцеса" на проф. Атанас Илков, продукция на Столичния куклен театър. Спектакълът е създаден през далечната 1976 година и е надхвърлил детската възраст няколко пъти.
Ако допреди 15-ина години точно можеха да бъдат определени видовете кукли за куклен театър, сега и най-големите професионалисти могат да се затруднят. Импровизирани кукли ли са закачалките, които "стават" цар и царица в "За граховото зърно и една принцеса"? Как да наречем куклите и куклените техники на Теди Москов или Александър Морфов в съвременния спектакъл за възрастни? Защо определяме като куклен театър спектаклите и шоу-програмите на Боньо Лунгов, в които пред нас оживяват дървени лъжици, черги, стомни, кратуни, вили и менчета, преобразени в моми, животни или чучело. Без да се превръщат в действащи персонажи, те ни забавляват с радостта от играта на въображението.
Съвременните тенденции в кукления театър са в търсенето на формата. Все по-често се говори за "мултимедийно представление" и за "интерактивен спектакъл". Ролята на кукловода и режисьора като че ли отстъпва позиции в полза на сценографа и сценичната визия.
Разрушаването на приказния сюжет с актьори "на живо", спорът около това как да бъде разказана приказката и кой какво да играе наподобяват детската игра с кукли. Това вдъхновява публиката да превръща в театрална игра обикновените детски играчки и дори предметите за ежедневна употреба.
Вече никой работещ в изкуството за деца не може да отрече факта, че съвременното дете много бързо пораства. Кога се страхуваше от злата вещица, кога вече є се присмива?! Опасната граница между скучната наративност и модерната адаптация е може би най-сериозният проблем в кукления театър. А съвременното дете благодарение на ежедневните компютърни развлечения изисква или "да е част от играта", или да бъде унесено в магията на вълшебноилюзорни спектакли.
Въвличането на съвременното дете в сценичното действие посредством седящ между публиката актьор е стар, изпитан метод, който обаче почти винаги действа. Първоначалният шок, че някой до теб, има смелостта да стане и силно да каже това, което мисли, да излезе на сцената, заблуждава не само наивните малки зрители. На този принцип е построен спектакълът "За граховото зърно и една принцеса". Началото е познато, даже тривиално - на сцената излиза актьор (Георги Стоянов) с куфар в ръка и започва да разпитва публиката за тази или онази приказка, обещава, че ей-сега, след малко ще им изиграят една не толкова известна - "Принцесата и граховото зърно", и очаква, че никой от публиката няма да я знае. Едно свито и притеснено момиченце с плитки и очила (актрисата Цветослава Симеонова) обърква плановете му и се включва в играта...
Така разказана историята вълнува детската публика на Столичния куклен театър в продължение на 26 години. Какво по-голямо доказателство за успех.
|
|
| горе |
|
|
|
|
