 |
|
| ВИТРИНА |
стр.26, бр.5, година XX, 2013г. |
|
|
В Байройт всичко е Вагнер |
|
|
| Елена Драгостинова |
|
Синонимите на града
Спомняте ли си детската игра на асоциациите? Изричаш дума - трябва да ти отговорят с друга дума или словосъчетание, породени от смисловото сходство с изначално подадената. И така -докато се навържат много думи, които идват от един извор. И дори маркират опорните точки на цяла история.
Ако днес трябва да започнем тази игра с "Байройт", логично е да отвърнем с: "Вагнер!" После по веригата на логиката идват: "Пръстенът на нибелунга" -осъществена авторска амбиция - оперно-театрален скандал -вечен спор на идеологиите -елитна публика... А защо не и: успешно брандиране на града чрез културата, семейна индустрия на фамилията Вагнер, стратегия в защита на традицията, баланс между канона и новаторството. И непременно: всеобщ ентусиазъм, доброволчество и отдаденост към творчеството на един-единствен автор - Вагнер.
Байройт от 1876 г. сякаш живее от Вагнер и заради Вагнер. Защото музиката и личността на този композитор са променили съдбата, облика, дори поминъка и бита на града и са предопределили развитието му десетилетия напред.
В широките хоризонти на времето фиксираният график на бъдещия фестивал "Байройтски музикални тържества" 2014 г. е като една прашинка в дългосрочното планиране. Много отдавна се знае, че през следващото лято, както е било и през много други лета, назад в годините, празникът ще се открие на 25 юли. И така - в продължение на пет седмици, всеки ден, спектакъл след спектакъл. Досега този сценарий се е повтарял 102 пъти.
Драматичните превратности на историята
Те не са заличили традиционния празник на духа. Макар че са оставили парадоксални отпечатъци върху облика му. През 1940 г. например тържествата за пръв път били лишени от присъствието на присъщата им интернационална публика. Достъп до спектаклите получили единствено военнослужещите. Списание "Нова Европа" съобщава през 1941 г., че и следващият празник бил с диференцирана публика. В театъра можел да влезе само германският войник и германският работник. И то, ако бъде лично поканен от фюрера. "Уреждането и провеждането на големите тържества -заключава списанието -говорят ясно и за спокойното развитие на творчеството в германския Райх."
Напълно в духа на обществено-възпитателното значение, към което се е стремил композиторът, особено чрез мащабната си тетралогия. Но недостатъчен повод естетически извисената, но исторически противоречива традиция на Байройт да се отъждествява със зловещи идеологии.
През 1951 г., след тягостната пауза на войната, под ръководството на потомците на Вагнер - Вийланд и Волфганг -пищността и ритуалът на празника са възстановени. Днес фестивалът е отворен за всички. Всички, които предвидливо са си запазили билети месеци, дори години напред. И които могат да си позволят този финансов разкош, за да преживеят приключението "Байройт-Вагнер". Възнаграждението е, че се потапяш в света на Вагнер и ставаш част от събитие, нелишено от светски блясък. Защото в Байройт има и червен килим, по който дефилират знаменитости, и фанфари, и суета. Като порция поощрение за стоицизма на меломана, който прекарва часове на дървената седалка без облегалка в залата със спартанска суровост. Откакто е построена Festspielhaus, в нея не са правени подобрения в името на удобството. Защото това би означавало вмешателство в онази магия, която прави музиката да идва "сякаш отвсякъде и отникъде".
Скиталчества преди вечния пристан
През зимата на 1883 г. 70-годишният Рихард Вагнер отива на почивка във Венеция. Там внезапно умира. Погребват го във вилата му в Байройт, наречена от него самия "Дом Ванфрийд". В градината на тази къща, непосредствено до Дворцовата градина, намират своя вечен покой и съпругата му Козима (дъщеря на покровителя му Лист) и любимото му куче...
През целия си живот Вагнер е скиталец. Роден е в Лайпциг. Дрезден е градът, в който се преселва с майка си и нейния втори съпруг -писател, художник и актьор. Там намира артистичната си среда и опознава театъра зад кулисите. Диригентската му работа преминава през подиумите и сцените на Вюрцбург, Магдебург, Кьонисберг, Рига. За да се отърве от кредиторите си, предприема рисковано бягство в Париж, където се надява на възход и слава. Там тъкмо среща благодетеля си Ференц Лист, там възприема философията на Фойербах, увлича се по утопичния социализъм на Сен Симон и анархизма на Бакунин -Прудон, мечтае за "световна революция" и нов обществен ред. Следващ възлов град е Ваймар, където през 1849 г. "Танхойзер" преживява триумф като въплъщение на индивидуалния авторски стил и реформаторство в операта. След участието си във въстанието в Дрезден през същата година "местният кралски капелмайстор, 38-годишният Вагнер, с кафява коса" -както се посочва в заповедта на дрезденската полиция -е обявен за издирване. Следва 10-годишно изгнаничество в Швейцария, крайна нищета, отчаяние и намиране на нова опорна точка - този път във философията на Артур Шопенхауер за безсмислието на живота. След амнистията Вагнер приема покани за концерти в Петербург, после в Москва, докато неочаквано получава благоволението на голям свой почитател -осемнайсетгодишния баварски крал Лудвиг II -и разкошни условия за работа в Мюнхен. Интригите обаче стават причина бунтарското досие на композитора да бъде извадено. Добрите дни свършват и Вагнер отново се
озовава в Швейцария. После, прославен и почитан, се завръща в Мюнхен, а през 1872 г. дирижира в Байройт Деветата симфония на Бетовен.
Дойдох - видях - построих и останах
Преди да припознае Байройт за свой пристан, композиторът дълго се е оглеждал за подходящо място за грандиозните си опуси. В "Пръстенът на нибелунга" Вагнер осъществява идеята си за Gesamtkunstwerk. Но монументалната творба, която синтезира в себе си литература, музика, танц, изобразително изкуство, архитектура, изисква и специална сцена.
Магнитът в Байройт за него е Маркграфската опера -пищна барокова сграда от средата на XVIII век - един от архитектурните знаци на разцвета по времето на маркграф Фридрих и съпругата му Вилхемина. Но дори и огромната сцена тук се оказва недостатъчна. За да постави тетралогията като едно цяло, на Вагнер му е необходим театър, който да се отдаде само на неговата музика. Тогава Лист отново взема инициативата в свои ръце. Призивите му до музикантите в Германия и в чужбина намират отклик. Организират се "Вагнерови дружества", събират се волни помощи и приходи от концерти, които постъпват във фонд "Вагнеров театър". Но и тази солидарност не би била достатъчна, ако градът не подкрепя идеята за Вагнеров фестивален комплекс. Управата предоставила на разположение парцел в близост до центъра и същевременно върху живописен хълм. Там за четири години израснала постройката на чудноватия театър.
В него има близо 2000 места, подредени като в древногръцки амфитеатър. Оркестърът е надълбоко, в подземие, а сцената е механизирана, със затъмнение по време на спектакъла. За днешните оперни сцени това може да изглежда обичайно, но тогава, през 1876 г., е нововъведение. И докато някои твърдят, че всичко това е в името на акустиката, авторитети като Саймън Ратъл са убедени, че звукът, който можем да чуем в тази зала, всъщност не зависи от нейните особености: "Всичко е заложено в партитурата!"
Театърът бил открит с представянето на тетралогията "Пръстенът на нибелунга", както Вагнер бил намислил: прологът и трите опери се представят по една във всяка вечер. Всеки спектакъл е близо пет часа. На тържественото откриване през август 1876 г. идват поклонници от цял свят. В този култ и обожание мнозина от тях разграничават отношението си към Вагнер-композитора от несъгласието си с неговите възгледи. Или, както Мусоргски казва: "Ние често ругаем Вагнер, а той е силен в своето изкуство."
Така или иначе, в Байройт творческите въжделения на Вагнер най-сетне намират своя пристан. От 1882 г. тук център на вниманието е фестивалът "Байройтски тържества". Но като се имат предвид мащабите на празника, Байройт живее целогодишно с тържествата -с техния резонанс и с подготовката за следващите.
Байройт като лично преживяване
"Когато се озовеш в този бароков град, попадаш в приказен свят. Вървиш по уличките и от всеки ъгъл долита музика. Тук няма други композитори. Има отдаденост към Вагнер" - разказва Силвана Пръвчева, една от най-проникновените български интерпретаторки на творчеството на композитора и инициаторка на Вагнеровото общество в България. Тя подчертава, че тържествата не са само в театъра. Културният афиш на Байройт е наситен с камерни програми, срещи и публични интервюта с изпълнители. В "Steingraeber & Söhne" -фабриката за пиана и рояли, която е един от спонсорите на фестивала, можеш да слушаш музика, но и да чуеш какво казват нейните теоретици и тълкуватели. В Общината на посетителя се предоставя възможност да участва в беседа, дори малка книжарничка може да се превърне в уютна ниша за вълнуващо музикално преживяване. В стремежа си да продължава традицията градът привлича доброволци, тукашните студенти получават бонуси, за да гледат, а благодарение на Вагнеровите общества от цял свят млади творци навлизат в лабораторията на спектаклите. За мнозина от тях Вагнер си остава страст в по-нататъшния им професионален път. "Вагнеровата музика е многопластова -казва Силвана Пръвчева. -Тя е преди всичко дълбока философия и изисква душата да потъне в тялото. А идеята на Вагнеровите общества е всеотдайност. Защото се знае, че привличането на изпълнители и на почитатели на Вагнер е инвестиция с дългосрочни резултати. Тази музика разширява хоризонтите, мирогледа, тя е не само емоционално преживяване, но и мисловен процес".
Но Вагнер затова е Вагнер, защото отношението към него съвсем не е еднозначно. Докато едни го възприемат като икона, други и до днес продължават да го оспорват. Или да го интерпретират по свой си начин. Достатъчно е да си спомним преживяванията на Игор Стравински в Байройт, описани в "Хроника на моя живот": "Атмосферата на залата, оформлението й и самата публика ми се видяха мрачни. Напомняха ми крематориум, при това старомоден, където ей сега трябва да се появи човек в черно, който ще произнесе реч, възхваляваща починалия... Свих се целият и седях неподвижно. След четвърт час ми стана непоносимо: цялото ми тяло изтръпна, трябваше да сменя положението. Трас! - така и стана! Креслото ми заскърца и стотина вбесени погледи се впиха в мен. Отново се свивам, но сега мисля само за едно: дано действието свърши поскоро и да престанат мъките ми..."
"При Вагнер винаги имаш нужда от психиатър - добавя с днешна дата главният диригент на Берлинската филхармония Саймън Ратъл - и в някакъв смисъл той наистина разболява. Рано или късно стигаш до точката, когато вече не можеш да се откъснеш от наркотичното въздействие на музиката му, от опиянението."
Всъщност тази нееднозначност във възприемането на Вагнер и "Байройтските тържества" се оказва стимул за непрекъснато обновление на традицията.
Вагнер като семеен бизнес
Режисьорските тълкувания на Вагнер често предизвикват недоволството на публиката, която идва в Байройт, за да види "своя Вагнер". В защита на "автентичния Вагнер" поклонниците му разпространяват листовки, организират освирквания на режисьори, които са си позволили да пренебрегнат указанията, оставени някога от композитора. Така се случи и тази година с режисьора Франк Касторф, който сред многото грехове, които му бяха приписани, бе обвинен и в цинизъм по отношение на тълкуването на най-възвишените теми, заложени в "Пръстенът на нибелунга". Затова бе възнаграден с десетминутно бурно изразено негодувание от страна на публиката, което той стоически понесе - нещо като спектакъл в спектакъла.
Все пак има една институция, която най-ревностно пази традицията, знае как да я обновява и докъде да разпростира границите на интерпретаторските волности. Това е ръководството на Байройтския фестивал, което отскоро е в ръцете на правнучките на Рихард Вагнер - Ева и фрапантната Катарина.
Катарина е режисьор и се специализира в поставянето на творби на своя прадядо и често нейните постановки се възприемат като скандални. Каквото и да прави на сцената обаче, тя се придържа към принципа да не накърнява музиката, заложена в партитурата. Това са границите на толерантността към останалите режисьори.
Като наследница на "най-традиционното семейно предприятие в Германия" Катарина Вагнер се стреми да освежава тази традиция, като я поставя в синхрон с времето, в което живеем. Всъщност така, както и Рихард Вагнер е сторил с творбите си някога. Изграждайки имиджа си като разкрепостеното лице на фестивала, Катарина пуска в ход и редица новаторски проекти: пряка транслация на спектаклите в интернет, видеозаписи, спектакли за деца. Сред грижата за онези, които не могат да си позволят лукса да присъстват в залата, е и огромният екран на открито, чрез който можеш да проследиш спектакъла в реално време. Впрочем в тези новоначинания, още от предишни издания на фестивала, бе срещната подкрепата на концерна Siemens като един от основните спонсори, който има своя специална програма Siemens Festspielnacht. А онези, които желаят да получат нещо повече от спектакъл, могат да се допитат до специалния справочник Video guide, чрез който да си направят виртуално пътешествие във Festspielhaus, да проследят работни срещи, репетиции, да погледнат зад кулисите на този широк оперен Вагнеров свят. И да сътворят сами своето лично преживяване Байройт и Вагнер. Все пак, най-добре е идния 25 юли да сте в Байройт, да заемете своето място на неудобната седалка и се потопите в магията "Вагнер".
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
