 |
|
| ЛИЧНОСТИ |
стр.53, бр.5, година XIX, 2012г. |
|
|
Известни личности от Азербайджан |
|
|
| |
|
ШАХ ИСМАИЛ ХАТАИ
(1487-1524)
Шах Исмаил Хатаи е шахиншахът, основател на династията на Сефавидите. Едва 14-годишен той се възкачва на престола и управлява в продължение на 20 години, създавайки огромна империя. Шахът оставя и голямо литературно наследство, с което следващите поколения се гордеят. По време на неговото управление страната започва да се нарича Азербайджан и азербайджанският (тюркски) език в продължение на почти един век е официален. Той основава династията, която играе огромна роля в обществено-политическата история на Азербайджан. През краткия си живот - само 37 години, шахът успява да превърне Азербайджан в мощна и величествена държава и да разшири границите й.
Шах Исмаил е известен и като поет - пише под псевдонима Хатаи и е смятан за класик в азербайджанската поезия. Той изиграва ключова роля в развитието на литературата на Азербайджан. Богатото художествено наследство на Хатаи обхваща различни жанрове на лирическото стихосложение, както и поеми-месневи. За разлика от много известни творци от неговото време, които предпочитат да използват в поезията научни и многопластови поетични форми, Хатаи създава творби на прост народен език и пише в стила на народната поезия.
В произведенията му личат неговите дълбоки познания по философия, астрономия, математика, музика, литература. Особена историческа стойност има дипломатическата му кореспонденция с чужди владетели.
За обхвата на неговите интереси и знания свидетелства и фактът, че Шах Исмаил Хатаи владее техниката на живописта и калиграфията, свири на барбат, пее и като управител и държавник насърчава развитието на занаятите и търговията. Шах Исмаил използвал своята поезия за агитация и неговите стихове се разпространявали по цял свят от скитащи ашуги и дервиши. Литературното му творчество предизвиква голям интерес не само в Азербайджан, но и по света. Ето защо дейността на великия поет и политик Шах Исмаил Хатаи продължава да бъде обект на изследвания.
АББАС-ГУЛУ-АГА БАКИХАНОВ
(1794-1847)
Аббас-Гулу-ага Бакиханов (с литературен псевдоним Гудси) е виден азербайджански учен и поет, просветител и енциклопедист, основоположник на азербайджанската научна историография. Приживе е полковник в царската армия. Роден е в с. Амираджан, близо до Баку, в семейството на един от бакинските ханове. Получава отлично образование, говори няколко източни езика. Изучава трудовете на източните учени, философи и поети. Пътешества в Русия, Латвия, Литва и Полша, като известно време живее във Варшава.
Бахиканов е уважаван автор на редица значителни литературни произведения, в това число "Китаби-Аскерийе", където прозата резонира с лирични поетични фрагменти. На неговото перо принадлежат научни и журналистически произведения, редица дидактически разкази в стих и др. Голямото му научно изследване "Гюлистан Ирем", посветено на историята на Азербайджан, тогава е високо оценено от чуждестранни учени.
Повечето научни и журналистически творби на Бахиканов имат образователен характер. Авторът разисква въпроси от различни области като астрономия и география, засяга социални и етични въпроси от позицията на научните достижения на своето време. В своите дидактични притчи той призовава към трудолюбие и честност. Бахиканов критикува остро недалновидните владетели, кариеризма, жестокостта и произвола, ширещи се в обществото. Той е първият азербайджански просветител от нов тип. Неговата образователна мисия се формира не само под влиянието на традиционните културни ценности на мюсюлманския изток, но се храни с духа на европейското просвещение. Тя е насочена към развитието на точните и естествените науки и социалния прогрес.
МИРЗА ФАТАЛИ АХУНДОВ
(1812-1878)
Ахундов е основател на реалистичната азербайджанска литература. Той е философ-материалист, просветител и обществен деятел. Писателската му дейност има огромно въздействие върху мисленето на народите от Близкия изток. Ахундов е инициатор на редица прогресивни начинания, които влияят върху общественото мнение в Азербайджан. Автор е на статии по философия за учението на Юм, религиозното сектантство бабизъм и др., както и по естетика и поетика, в които утвърждава реализма. През 1853 г. той превежда своите философски съчинения на руски език, а по-късно те са преведени на английски, френски, немски и на много други езици.
Светогледът на Ахундов се формира под влиянието на прогресивните идеи на философията в Близкия изток, на руската философия и идеите на френските материалисти от XVIII в. Протестирайки срещу социалния гнет, Ахундов защитава правата на жените от Изтока. Според него смисълът на образованието е в подготовката на съзнателни граждани - патриоти, свободни от религиозни вярвания. Той отдава голямо значение на естетическото възпитание на младото поколение, бори се за развитието на науката, препоръчва замяната на арабската азбука с латинска и подготовката на азербайджански учители.
Комедиите на драматурга М.Ф.Ахундов са от голямо значение за редица източни страни, защото са образец за други писатели. Критиката към духовната изостаналост на феодалния Изток и страстното разобличаване на религиозния догматизъм са сред темите във философските произведения на Ахундов. Неговата дейност оказва влияние върху развитието на литературата и социалната мисъл на азербайджанския народ и народите от Близкия изток. Според някои за азербайджанската литература Ахундов е това, което е Пушкин за руската, Гьоте - за немската, Волтер за френската и Шекспир за английската.
ХАДЖИ ЗЕЙНАЛАБДИН ТАГИЕВ
(1823-1924)
Хаджи Зейналабдин Тагиев е изтъкнат деятел на Азербайджан - той е един от основоположниците на петролната индустрия в страната. Тагиев е индустриалец с позиции в нефтената и риболовната индустрия, търговец и собственик на товарни кораби. Бакински корабостроителници, нефтени рафинерии, първата железница, пожарното депо, бакинският водопровод, първите банки-синдикати, първият комбинат за памук и хартия, училища, медресета, болници и театри - всички те се откриват и развиват с паричното подпомагане на индустриалеца Тагиев. Той прави много за благоустройството на града и винаги акцентира върху чистотата на улиците. Тагиев играе голяма роля и в развитието на текстилната промишленост в Азербайджан.
Влиза в историята на азербайджанския народ като меценат, който има голямо влияние върху обучението на националните кадри. Тагиев помага за създаването и развитието на образованието, изкуството и журналистиката в Азербайджан. Той спонсорира обучението в най-престижните чуждестранни учебни заведения на бъдещите специалисти азербайджанци: нефтопреработватели, юристи, лекари. Тагиев успява да открие в Баку собствен политехнически институт, където преподават най-добрите професори по онова време. Осъзнавайки необходимостта от получаване на образование и за жените, през 1901 г. той открива първото на Изток светско училище-интернат за мюсюлмански момичета.
Като човек, който произхожда от бедна среда, той разбира много добре нуждите на обикновените хора и винаги се грижи за тях. В предприятията на Тагиев работниците получават прилична заплата за онова време. За своите служители меценатът построява джамия, а за децата им - училище, организира образователни курсове, открива аптека и медицински пункт.
Дори при един бърз преглед на предреволюционния печат става ясно колко много благородни постъпки прави Хаджи Зейналабдин Тагиев през своя живот. Днес в имението му, разположено на една от централните улици на Баку, която също носи името на известния филантроп, се намира Държавният исторически музей на Азербайджан.
АЛИ-АГА ШЪХЛИНСКИ
(1865 - 1943)
Али-Ага Шъхлински е виден военачалник, генерал от артилерията в армията на Азербайджанската демократическа република. Произхожда от стара благородническа фамилия, чието първо споменаване се отнася до 1537 г. Шъхлински е единственият азербайджанец, удостоен с почетния Орден на легиона и Кръстът на легиона (1913 г.), които му връчват генералите на френската армия. Али-Ага подготвя и издава "Инструкция за организация на артилерийските маневри в състава на дивизията". Освен това той е автор на лекция, озаглавена "Използването на полевата артилерия в боя" и на статията "За стрелбата на артилерията над главата на своите войски". Тези трудове са широко разпространени и са имали голямо влияние върху развитието на артилерийските науки. Али-Ага Шъхлински подготвя и публикува първия "Кратък руско-тюркски (азербайджански) военен речник" (1926 г.). Автор е и на книгата "Моите спомени" (Баку 1944 г.).
ХЮСЕИН ХАН НАХЧЪВАНСКИ
(1863 -1919)
Хюсеин Хан Нахчъвански е генерал-лейтенант от кавалерията, потомък на владетелската нахчъванска фамилия от Ериванска губерния. Той е командвал елитните кавалерийски войски в руската императорска армия. Кавалер е на 15 руски и девет чуждестранни награди, включително Бойния орден на Свети Георги 3-та и 4-та степен и на ордена "Златно оръжие" за храброст.
МАММАД ЕМИН РАСУЛЗАДЕ
(1884-1955)
Маммад Емин Расулзаде е азербайджански държавник, политически и социален активист, журналист и драматург. Роден е през 1884 г. в с. Новхани, Бакинска област. Расулзаде е основоположник на Независимата азербайджанска демократична република, която е просъществувала от 1918 г. до 1920 г. и е първата демократична държава в Изтока. Маммад Емин Расулзаде е основател на Бакинския държавен университет (БДУ).
Още като по-млад Расулзаде е увлечен от революционната борба. От началото на политическата си кариера се интересува от социалдемократическите идеи. В допълнение към политическата работа той пише стихове и пиеси.
В последните години на своя живот великият борец за независимостта на Азербайджан живее в Турция. Въпреки укрепналата мощ и все по-големия престиж на СССР, той и за миг не се съмнява в извоюването на независимостта на Азербайджан.
На 71 години Маммад Емин Расулзаде умира на 6 март 1955 г. в Анкара. Свидетели казват, че преди да умре, той изрича три пъти свещената за него дума Азербайджан. Славният син на азербайджанския народ е погребан в гробището "Асри" в Анкара.
|
|
| Посолство на Република Азербайджан |
|
| горе |
|
|
|
|
