 |
|
| АРТ |
стр.42, бр.5, година XIX, 2012г. |
|
|
Низами Гянджеви азербайджански поет на източния Ренесанс |
|
|
| |
|
Илияс Юсиф оглу Низами (1141-1209) е един от най-великите азербайджански мислители-философи на XII в. Той е изтъкнат майстор на думите, които твори въз основа на културата на азербайджанския ренесанс.
Низами Гянджеви е роден в древния азербайджански град Гянджа, разположен на известния път на коприната, където източните и западните култури се срещат. Годините на образованието и творчеството на поета минават именно в този град. През XI в. в Гянджа започва да се развива градската култура. В града е разположен държавният дворец, тук функционират медицински и научни центрове и училища, в които се преподава литература, история, философия, астрономия и религиозни науки.
През XII в. азербайджанската поетична школа се характеризира с високо професионално равнище в използването на поетичните възможности и многообразието на мисълта. Наред с това се засилват тенденциите към народното творчество, фолклорните образи и използването на народния език на афоризмите. През този период в азербайджанската литература се създава още едно направление, извън дворците на владетелите, което започва да оказва все по-голямо влияние на литературно-културната среда. Много от поетите оглавяват демократичното направление в литературата. За тях литературата и поезията са не само средствата за ежедневно изхранване, а идващи от сърцето емоции, изпълнени с чувствата на патриотизъм, хуманизъм, начин на идейно-художествена пропаганда за облекчаване на човешкия живот и бит. Изразява се желанието човекът да се чувства като венец на съзиданието - щастлив и свободен.
Низами Гянджеви е един от най-великите азербайджански поети от тази епоха. Със своята безсмъртна "Петорка", съдържаща петте поеми "Съкровищница на тайните", "Хосров и Ширин", "Лейли и Меджнун", "Седемте красавици" и "Искендернаме", Низами внася в световната литература нов поетичен глас и дух. И до наши дни неговото поетично наследство винаги остава източник на вдъхновение за много други творци. Около 500 литератори от Изтока и Запада му подражават на различни езици. Именно благодарение на Низами творчеството на неговите поетични съмишленици през XII-XVI в. се счита за връх на ренесанса в азербайджанската литература.
Творчеството на Низами, когото светът възприема като "Геният от Гянджа", е глобално събитие, защото в произведенията са отразени не само художествено-културните ценности на Изтока, но и античните идеали, които се смятат през този период за западни. Всъщност творчеството на поета може да се счита за нов етап на класическия период в пълния смисъл на думата.
В дълбоките хуманистични мисли на Низами ние виждаме разумен подход към разделянето с мистиката на Средновековието, ясно осъзнаване на събития и предмети, рационален, логически подход към човека, смисъла и същността на живота на обществото. Човекът е създаден за щастлив живот, подарената му съдба не може да бъде подложена на промени от никакви зли сили. Именно тази идея преминава с червена нишка през цялото творчество на Низами. Тази идея впоследствие се проявява в световната литература, в творчеството на майсторите на европейския ренесанс.
Безсмъртието на творчеството на Низами се заключава в това, че със своето изследване на художествената проблематика той посочва пътищата за тяхното разрешаване. Възможно е именно такава да е ролята на литературата в живота на човека, в неговото културно развитие. Ако не съществуваше азербайджанската устна народна литература и писмената литература с гения на Низами, който в продължение на столетията служи за провеждане на етико-дидактичната пропаганда, то щеше да има много повече притеснения и насилие, незаконност и несправедливост и можеше само да се мечтае за постигнатите успехи на цивилизацията. След възкачването на Низами на върха на творческата пирамида се случват глобалните трагедии - нашествията на монголите. За наше голямо щастие монголите не изгарят в своите огнища творенията на нашия гениален сънародник. По този начин ни позволяват да попълваме знанията с наследството на Низами, чието хуманистично мислене изпреварва значително времето си.
Според Низами начело на обществото трябва да стои умен, просветен владетел, който би могъл да осигури хармоничност на човешките отношения в обществото. От него зависи здравата атмосфера в обществото. Водещият проблем, поставен във всички негови произведения, се състои в това, че владетелят на държавата е задължен достойно да се справя с отговорностите, дадени му от господ, той трябва неуморно да се труди за щастието и благополучието на гражданите, чиито съдби са му поверени. Само така може да бъде осигурено развитието на всички слоеве на обществото.
Започвайки литературното си творчество със създаване на лирическите опуси - хасиди, хазели, рубаи, Низами за кратко време написва своя "Диван" и се прославя като поет. Той остава до края на живота си верен на създаването на стихове в жанра рубаи. Лаконично предава различните наболели философски проблеми, които не може да предаде в големите си поеми. От първата му - поемата "Съкровищница на тайните" (1174), до последното му голямо произведение - "Искендернаме", актуалните проблеми на времето и вечните въпроси на човечеството са винаги на фокус. Във всяко свое произведение той усъвършенства темите, които съставляват хуманистичната концепция на творчеството на Низами. Впоследствие петте поеми на Низами са били обединени в "Хамсе" ("Петте") и с това наименование то става известно в литературата на Близкия и Средния изток. Много от последователите на школата на Низами се стараят да подражават на "Хамсе", на безсмъртния им учител, но само някои успяват да се доближат до тази гениална творба.
Поемата "Съкровищница на тайните", за разлика от другите части на "Хамсе", няма единна сюжетна линия. В нея умело се използват различните разкази и предания, в които се поставят много проблеми. Затова поетът се обръща към много източници, сред които фолклорни материали, и ги използва с голямо художествено майсторство. Освен традиционното въведение тази поема съдържа допълнително 20 повествования и предания.
Поемата "Хосров и Ширин" (1180) е първата от романтичните произведения на Низами. В основата й е заложен романтичен сюжет със завършена галерия от образи. Макар че темата е заимствана от историята на династията на иранските владетели Сасаниди, много от проблемите, изтъкнати в това произведение, поетът свързва с родната среда и с определени личности. Той определя жанра на поемата като "поощряване", и възпява тържеството на любовта. Не е случаен фактът, че отделя голямо внимание на главните герои на произведението - Хосроу Первиз и азербайджанската принцеса Ширин, която като образ е много скъпа за автора. За разлика от своите предшественици, Низами не се увлича от бегло, повърхностно повествование, а възпява химна на чаровната любов, която морално и нравствено обогатява човека и го възвисява до божествената висота. Един от монументалните образи на поемата - Фархад, през последващите периоди е бил обожествяван от последователите на Низами и в редица произведения е представен като главен герой. Характеризирайки образа на героя с динамиката на развитието и присъщите за романтичното изкуство черти, Низами го показва в края на поемата като идеален човек, който се преражда под влиянието на възвишената любов.
Третото произведение от цикъла "Хамсе", изпълнено с възвишена любов, одухотворяваща човека, е "Лейли и Меджнун" (1188). В тази поема, написана по поръчка на Ширваншах Ахситан, Низами успява да създаде чуден и безсмъртен дастан за любовта (Бел. ред. - граничен между лириката и епоса литературен вид във фолклора и литературата на народите от Близкия изток). "Лейли и Меджнун" става известна в целия Близък и Средния изток. Главните герои на произведението - Гейс и Лейли - се превръщат в символ на мечтата за възвишена и чиста любов. Обществото не възприема идеята на Гейс за свободата на човека и насмешливо го нарича "Меджнун" (налудничав). Един от важните проблеми, засегнат в поемата, е еманципацията на жената и нейната свобода. Поетът предлага абсолютно нов поглед към този проблем и излиза срещу гнилите обичаи и традиции на обществото, насочени към задушаването на развитието на човека, изтъква важността на идеята за рационалната свобода на човека в обществото и я обосновава. Във финала на поемата Низами разобличава обществената среда и властващите в нея неразумни обичаи. Той бичува дивите инстинкти, противопоставяйки на всичко това природния свят и дивите животни. Поетът показва, че намиращите се извън обществените фактори чисти и чувствителни животни разбират по-добре величието и одухотвореността на Меджнун и се събират около него.
Последните поеми на Низами - "Седемте красавици" (1197 г.) и "Искендернаме" (1203 г.), са логичен завършек на многогодишните му наблюдения и научните му изследвания. Темите им определя самият Низами. И макар че авторът използва историческа тема, тя е само фон, който приспособява реалната история към идеалите на Низами. Двата проблема всъщност се допълват логически. Основната идея на Низами като поет-хуманист е човешкото щастие и пътищата на неговото утвърждаване. Тъй като през Средновековието основната отговорност за това носи не обществото, а владетелите, във философските и художествени творения най-важните изисквания се предявяват именно към тях. С образа на Искендер Низами показва с какви големи възможности разполага просветеният и справедлив владетел за постигането на благополучие и хармония в обществото. Ние виждаме как създадените от Низами образи се усъвършенстват с всяко следващо произведение и все повече отговарят на желанията на обществото. Владетелите в творбите на поета са подредени по възходящ ред: от Хосров ("Хосров и Ширин") до Бахрам-Гюр ("Седемте красавици") и от Искендер ("Искендернаме") до "Игбалнаме" (втората част на "Искендернаме"). Тези герои насочват народите към правилния път, стремят се да утвърждават истината и справедливостта.
Величието на творчеството на Низами и одухотворяването на идеалите и през последващите столетия дават силен тласък на азербайджанската литература. Принципите на гениалния поет се разпространяват не само в азербайджанската литература, но и в произведенията на Близкия и Средния изток, а също така в редица страни от Запада.
|
|
| Посолство на Република Азербайджан |
|
| горе |
|
|
|
|
