 |
|
| ГРАДОВЕ |
стр.37, бр.5, година XIX, 2012г. |
|
|
Гянджа - врата към Изтока |
|
|
| |
|
Гянджа е вторият по големина град в Азербайджан. Разположен е в равнина с надморска височина 442 м и е заобиколен от зелени градини и лозя. Гянджа се намира в подножието на малкия кавказки хребет на река Гянджачай. Основан е около VI в. и е последователно завладяван от персите, арабите, хазарите и татарите. В първата половина на VII в. Гянджа е бил разрушен от персите, а през втората половина - от арабите. В средата на Х в. става столица на Шададите - едно от по-малките ханства в Азербайджан. Век по-късно Гянджа е завладяна от Селджуките.
През 1138 г., след като Гянджа е бил разрушен от земетресение, жителите му го построяват наново. Впоследствие става голям политически, търговски и занаятчийски център в Закавказието. Тук била резиденцията на гянджанските ханове. В миналото жителите на града знаели как да отглеждат копринени буби и как да правят копринени платове. Добре развити били грънчарството и ювелирното дело. Тук се изработвало скъпоценно за времето си стъкло. Гянджа е известен и със своите плодове - нарове, праскови, грозде и ядки.
След разпадане на държавата на Селджуките Гянджа става втората столица на държавата на Атабеките (XII-XIII в.). През XVIII в. градът е център на Гянджинското ханство. През 1804 г. ханството е окупирано от руски войски. Градът е преименуван на Елисаветпол, присъединен е към Русия и е превърнат в един провинциален губернски град. До 1913 г. жителите му наброяват 35 000. В онези дни е бил важен икономически и културен център.
По съветско време Гянджа е преименуван на Кировабад и е на второ място след Баку като индустриален и културен център на Азербайджан. Градът си връща името Гянджа след обявяването на независимостта на Азербайджан през 1991 г.
Гянджа е богат на исторически и архитектурни паметници с ярко изразен азербайджански национален колорит. Запазен е култовият комплекс Гей-Имам (XIV-XVII в.), Джума джамия (XVII в.) и много живописни стари къщи, знаменити каменни статуи на коне и други домашни животни, които се срещат в изобилие в околните планини. В историческата част на града Стара Гянджа са запазени останки от крепостни стени, кули, мостове (XII - началото на XIII в.), кервансараи (XVII в.) - място за почивка на търговските кервани, сградата на бившата ханска канцелария (XVII в.), мавзолеи (XIV-XVII в.) и джамии (XVII в.).
Гянджа е родното място на великия азербайджански поет Низами Гянджеви, чиято гробница сега е кабой - място за поклонение на поетите, и се намира в югозападните покрайнини на града.
Гянджа е един от най-старите културни центрове на Азербайджан. Тук е живяла и създавала своите прекрасни творби талантливата поетеса Мизра Шафи Вазехи, от която се е учил прочутият мислител, философ и демократ Мирза Фатали Ахундов. В Стария град са запазени гробниците на прогресивните поети-демократи Абаса, Сихата, Магамеда Хади.
|
|
|
|
| горе |
|
|
|
|
